Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2016 18:01 - Шекспирова алюзия в "The Dead King" на Киплинг?
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 627 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.07.2016 02:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В предпоследния стих на "The Dead King", Киплинговата елегия за Едуард VII от 1910 г., попадаме на следната фраза:

"Let him depart..."

Това е част от завършващата присъда над тези, които нямат право да погледнат мъртвия крал:

"Who in the Realm to-day has choice of the easy road or the hard to tread?
And, much concerned for his own estate, would sell his soul to remain in the sun?
Let him depart nor look on Our dead.
Our King asks nothing of any man more than Our King himself has done."

Това силно напомня:

"Rather proclaim it, Westmoreland, through my host,
That he which hath no stomach to this fight,
Let him depart; his passport shall be made,
And crowns for convoy put into his purse;
We would not die in that man’s company
That fears his fellowship to die with us."

Уилям Шекспир, "Хенри V", IV действие, 3 сцена, ст. 37-42, прочутият монолог в деня на св. Криспин. Има го преведен на български от Валери Петров:

"Наместо туй оповести, че който
бои се да участва в тази битка,
щом само заяви го, ще получи
свободен пропуск и пари за път:
не искам да умра до някой, който
не иска да умре със своя крал!"

Но българският превод не дава представа за самия разглеждан израз.

Това презрително "let him depart", което и в двата текста отделя недостойния от достойните (страхливеца от смелите; този, който не бива да остава до краля от онези, които могат да бъдат редом с владетеля), много вероятно е Шекспирова алюзия у Киплинг. Функцията на същата фраза и у Шекспир, и у Киплинг е еднаква. Такива алюзии и ерудирани препратки с кратка фраза, само една-две думи, подбрани, за да съответстват на класически текст, са типични за Киплинг. Той и Томас Стърнс Елиът са особено умели в подобно вплитане и употреба в поетичната си реч най-вече на изрази, взети от Библията. Разбира се, имам предвид английския превод от времето на крал Джеймс I. Библията на крал Джеймс е издадена в 1611, още приживе на Шекспир. Всъщност Шекспир и тази версия на светото Писание изиграват огромна роля в модернизирането на английския език и не е странно, че по-късни значими поети като Киплинг се опират в езиковите си навици на тези два литературни стълба.




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5502018
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата