Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2016 10:51 - ПРИКАЗКА ЗА ГЕРОИ, ОТ КОЯТО ИМАМЕ НУЖДА. ЗАПОВЯДАЙТЕ НА КИНО!
Автор: ltalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1110 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.08.2016 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Ще започна с едно признание: въпреки че гледам много кино, в последните години рядко намирам похвални думи за повече от два-три филма годишно. И причината не е, че консерваторската ми душа се възмущава от изобилието от специални ефекти и триизмерна графика. За разлика от определена прослойка интелектуалстващи сноби, които изпитват такова презрение към новите технологии в киното, че държат непрекъснато да го споделят публично през мобилните си устройства в социалните мрежи, аз всъщност ги харесвам. Предпочитам преработената версия на „Междузвездни войни“, в която роботите не приличат на стари прахосмукачки и перални, а космическите кораби – на правени в час по трудово макети, заснети в тъмна стая – пред старата, като по този въпрос споделям общ вкус с Джордж Лукас. И до ден днешен се възхищавам на революционната за времето си технология за заснемане на баталните сцени, с чиято помощ братя Уашовски промениха стандартите в екшън филмите и започнаха да внушават философията си и чрез битките. Споделям напълно мисълта на Франц Йозеф Щраус, че да бъдеш консерватор означава да си винаги в челото на научно-техническия прогрес. Сама по себе си технологията не е нито добра, нито лоша. Тя е могъща сила, предоставяща в ръцете ни огромни възможности. От нас зависи дали ще ги употребим за добро или за зло.

Проблемът ми със съвременното кино е в посланията, които то често отправя. Мнозинството от холивудските режисьори са типични представители на либералния елит, които се чувстват длъжни да превърнат всеки свой филм в трибуна за пропагандиране на поведенчески модели и мироглед, които намирам за меко казано странни и чужди не само за мен, но и за близките ми и за почти всички хора, които познавам. Именно тази форма на либерално социално инженерство (някои говорят дори за културна война срещу традиционните ценности в обществото), струяща от големия екран, в девет от десет случая ме оставя с горчив привкус след края на прожекцията.

Както вече сте досетили, днес ще ви разкажа за едно от приятните изключения – филма Suicide Squad, разпространяван отскоро и в кината у нас под заглавието „Отряд самоубийци“. Историята се развива след печалната смърт на Супермен, оставала човечеството без свръхестествения му защитник. Някъде по това време натоварените да се грижат за сигурността започват да си задават въпроса какво би се случило, ако се окаже, че следващият супермен не споделя ценностите ни, ами се писъедини към нашите врагове. Отговорът, който намират, е нестандартен – да съберат отряд от супер злодеи, които да бъдат поставени в зависимост, така че да бъдат принудени да правят добрини и да защитават човечеството (тук можем да търсим реминисценции от Гьотевия „Фауст“ и онази сила, която „мечтае зло, а все добро твори“). Оказва се, че идеята е повече от навременна – двама древни магьосници, боготворени от предците ни преди хилядолетия като езически божества, се стремят да си възвърнат някогашното могъщество и да унищожат света ни и само нашите герои по неволя могат да ги спрат. Останалото е поредица от епични триизмерни битки, в края на които заплахата за човечеството е унищожена, но и нашите герои вече никога няма да бъдат същите.

Така описаният сценарий може и да не докара до възторг най-претенциозните естети, но за мен филмът е ценен с няколко неща. На първо място с отказа си от насаждане на либералния дневен ред. Няма нищо по-дразнещо от това във филм, в който гилзите се сипят толкова щедро, че салонът се нуждае от фадрома, за да ги изрие, защото режисьорът знае, че очаквате екшън сцени и ви ги доставя, за да ви прибере парите, същевременно да ви размахват морализаторски пръст колко лошо нещо са оръжията за лична употреба и как трябва да се наложи тотален контрол върху въоръжението. Или да ви се обяснява как за да си готин и популярен задължително трябва да вземаш наркотици, които – особено в по-леките си разновидности – са направо безвредни, за да не кажем, че са полезни. Мога да продържавам с примерите, но вече ви стана ясно – в „Отряда“ такива неща няма и това е един голям негов плюс за мен.

На второ място, напук на ширещия се днес либерален морален релативизъм, според който добро и зло не съществуват, няма черно и бяло, а само едно безкрайно сиво блато, в което да чипкаме закърнелите си съвести (философия, успешно синтезирана в безсмъртната Бай Ганюва реплика „и едните, и другите са маскари“), тук ги има и доброто и злото, и сблъсъкът между тях. Да застанеш на страната на доброто не е лесно, особено когато врагът е толкова силен, а светът те е отблъснал, но това е единствено правилният избор. С други думи, това е история за герои, с каквито всички ние сме били закърмени и от каквито отчаяно се нуждаем в днешното цинично време, разказана по нов и увлекателен начин. А фактът, че главните действащи лица започват участието си в нея като злодеи, но посредством покаянието си и добрите си дела успяват да се преоткрият и да намерят надежда за изкупление, добавя дълбоко, макар и ненатрапчиво християнско измерение на филма.

На следващо място, тематиката е взаимствана от американските комикси от средата на миналия век – времето, когато масовата култура все още не се свенеше да казва, че има добро и зло, както и кой е правилният избор между тях. Интересът от последните години към правенето на филми за класически комиксови герои като Супермен, Батман, Капитан Америка, Железния Човек и т.н. е доказателство, че хората все повече не разпознават себе си в предлаганите им от съвременния либерален мейнстрийм послания и търсят връзка с олицетворяваните от тези герои традиционни ценности. В „Отряд самоубийци“ е налице не само непряката връзка със „Супермен“, за която говорих по-горе, но и по-директна с „Батман“.

Човекът-прилеп е интересна тема сам по себе си, тъй като представлява един от най-консервативните персонажи в света на комиксите и киното. Милиардер филантроп, той не чака на държавата да решава всички проблеми на човечеството, докато лицемерно въздиша „трябва да плащам повече данъци“, а същевременно прави всичко възможно, за да не плаща и това, която му се полага по закон (привърженикът на високото данъчно облагане за богатите Уорън Бъфет, който дължи милиарди на американския фиск, и врагът на капитализма Майкъл Мор, който не се свени да трупа състояния от системата, която толкова мрази, са двама от най-типичните представители на съвременното либерално лицемерие). Вместо това Батман влага собственото си богатство, време и сили, за да направи света по-добро място, като същевременно стои извън светлината на прожекторите и не търси признание. Не случайно по време на предходните президентски избори в САЩ сценаристът на „Батман“ заяви, че ако героят му беше реална личност, щеше да се казва Мит Ромни (тогавашният кандидат на Републиканската партия, натрупал огромно състояние със собствмени сили и извършващ голяма благотворителна дейност). В „Отряда“ маскираният отмъстител има второстепенно участие, но и дава залог за по-важна роля в продължението на историята.

Накрая, но не на последно място по важност, е актьорското съзвездие, което блести от екрана. Неостаряващият Уил Смит прави запомняща се роля като наемния убиец с прякор Дедшот, който в името на любовта към дъщеря си е готов да загърби престъпното си минало. Джаред Лето е убедителен като Жокера, макар и да не успява да повтори висотите, които постигна Хийт Леджър в тази оказала се последна за него роля. Марго Роби, най-известна дотук с участието си във „Вълкът от Уолстрийт“, е пленителна като Харли Куин – спътницата на Жокера, която въпреки откачената си връзка с престъпника мечтае за дом, семейство и деца. Кара Делевин, чието име нашумя покрай „Хартиени градове“, блести като обладаната от магьосница Джун Муун. Бен Афлек има кратко участие като Батман.

 B заключение мога да кажа, че не знам дали „Отряд самоубийци“ ще спечели Оскар – критериите, по които Академията определя наградите понякога са странни. Но за мен това е един от филмите на годината, съчетаващи първокласна актьорска игра, зрелищни ефекти и силно, макар и не морализаторско послание. Ако решите да му отделите два часа от времето си, със сигурност няма да съжалявате. Приятно гледане!

 



Тагове:   кино,   Супергерои,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ltalev
Категория: Политика
Прочетен: 38460
Постинги: 31
Коментари: 3
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031