Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02 01:54 - Парадоксите на Левски
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1690 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 20.02 01:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Навършват се 144 години от смъртта на човек, около когото създадохме култ, но не и запомнящ се мит. Жалко, защото фигурата на Левски има потенциала да вдъхновява

 

 

Пропуснатото божество

 

Създали сме няколко посмъртни титли на Васил Иванов Кунчев. Наричаме го „Дякона“ заради младежкото му подстригване като дякон Игнатий, макар че той така и не остава монах. Повишаваме го в ранг, отново с дума, заета от религиозния речник: този мъж е и Апостолът, съкратено от „Апостолът на свободата“. Малцина се замислят, че тази дума означава проповедник и пратеник – и че с арабския й еквивалент мюсюлманите наричат своя Мохамед. Самото име, с което най-често го споменаваме, е отново титла или пък революционен псевдоним в най-романтичните традиции на XIX в.: Левски означава „лъвски“, а тук вече сме на границата с алегорията и митологията, защото лъвове има по революционните знамена на четниците. Левски би могъл да се превърне във въплъщение на „левът балкански“ и в един вид лъвоглаво божество, какъвто е например свети Марк за венецианците или Шу – за древните египтяни. Опитайте да мислите в поетически асоциации: припомнете си четирите крилати звяра с глави на животни, теглещи Божията колесница в книгата на пророк Исая от Стария завет; едно от тях има лицето на лъв. Сега се върнете към попкултурата: Левски не напомня ли с това почти хералдично име на онзи Аслан, умиращия и възкръсващ лъв от вълшебните истории на Клайв Луис за Нарния? Какъв великолепен материал за възвеличаването на героя над и извън човешкия ни свят, до чистотата на митовете. Томас Карлайл би могъл да посвети на Левски още една от лекциите си за култа към героите в историята: необожественият герой, героят като революционер. Робърт Грейвз на свой ред би могъл да заключи, че след Освобождението у българите е възникнал култ към тотемно божество на някакво Братство на Лъва и че това божество се появява едновременно върху националния герб и в редица истории за невероятни приключения. Накрая Лъвът е жертван на бесилото в София, но само по своя свободна воля и то за спасението на хората (тук вече османската власт също може да премине от сухата си фактичност в царството на мита). Умиращ-и-възкръсващ, висящ „със страшна сила“ така, както обесен е и Один от Световното дърво, героят-лъв може отново да се появи при нужда. Колко много сме пропуснали! Сегашните ни форми на почит към Левски още не са вдъхновили мистични поети като Йейтс или Елиът. „Обесването на Васил Левски“ все още не е „Убийство в катедралата“. Нашият дълбок, магически мит за Левски не е написан.

 

Робин Худ

 

Задоволихме се да оставим националния си герой в сивата зона на авантюризма. За него пазим вазовската по произход представа, че Васил Левски е симпатичен, дързък млад мъж, превърнал свободата на България в своя кауза, изглеждащ добре, изразяващ се небрежно и насмешливо, винаги неуловим, преобличащ се, играещ роли в духа на Шерлок Холмс и накрая винаги триумфиращ. Тук би могло да има и момент на комичен трансвестизъм, ако например Левски, подобно на Ахил, се укрие между жените на някой паша. Може да има и леко готически привкус, ако Левски не просто приема роли, а наистина се превръща в други хора – като Христос в Емаус, като Утер Пендрагон в Тинтаджъл, като исмаилитските асасини, като гръцките богове или като някой от безбройните метаморфи в толкова много страховити легенди.  Но, както казах, това са пропуснати възможности. За нас той си остава „Апостолът в премеждие“.

 

Не точно човек, но с опасни идеи

 

Постоянното свещено повторение на името обаче е дало своя ефект: вече не съществува Васил Иванов Кунчев от Карлово, роден в 1837 г. и загинал в 1873-а. Съществува идолът Левски и е твърде удобно, че идолите не говорят. Твърди се, че имало даже футболен отбор на негово име (ето, Братството на Лъва, би потрил доволно ръце Грейвз). Все по-рядко говорим, че Левски е извършил две обиколки на страната и че е основал няколко десетки местни комитета, чиято практична цел е била да купуват оръжие и да заклеват нови хора в каузата на въоръжена борба срещу османската власт. Почти никога не става дума за неговата „чиста и свята, демократска Република“, в която всички народи и вери ще са равни пред закона. Твърде либерален ли ни звучи историческият Левски? Дали не е повлиян прекалено много от западноевропейските революционни идеи на епохата си, което го противопоставя на придобития ни стокхолмски синдром, каращ ни да се надяваме винаги в авторитаризма и никога – в демокрацията? Дали всъщност, обожавайки Левски, ние не копнеем той да беше станал султан в цариградските дворци? Забравяме, че според него „който ни освободи отвън, той ще и да ни зароби“. Отново и отново се събираме пред паметника на мястото на бесилото, но пропускаме основни негови убеждения: демократската Република, равнопоставеността пред закона и пълната легитимност на въоръжената съпротива срещу една корумпирана власт. Идеите на Васил Левски са опасни. Нека той си остане идол. Нека мълчи.




Гласувай:
8
0



1. germantiger - +
20.02 03:03
Научих благодарение на Гет

„...Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова СТЕ РЕШИЛИ ДА ДОКАРАТЕ миризливия КАЗАШКИ БУТУШ в Булгарско? АКО туй е ТЪЙ, то АЗ с моите кунки ЩЕ ВИ ОТРЕЖА ЧЕПКИТЕ...”

дякон Левский в писмо до Л. Каравелов
цитирай
2. syrmaepon - "Сегашните ни форми на почит ...
20.02 10:14
"Сегашните ни форми на почит към Левски още не са вдъхновили мистични поети като Йейтс или Елиът. „Обесването на Васил Левски“ все още не е „Убийство в катедралата“. Нашият дълбок, магически мит за Левски не е написан. "

Не са написани, защото все още е историческа действителност. Като минат хиляда години и няколко преселения, когато историческия разказ стане мъглив и даже непонятен , тогава ще се превърне в мит. А сега почитането на Левски и Ботев е почит към праотците, само дето ги почита целия народ / не само техните преки наследници/, макар, че има няколко главни празника свързани с Праотците /културните герои/ - Карлово, София /дето е лобното място/ и Вола. Даже има ритуали с маски /преоблечени като праотците/))))))
цитирай
3. syrmaepon - "Твърди се, че имало даже футболен отбор на негово име "
20.02 10:19
Беше ми дошло на ум, че трябва да се забрани на футболните отбори да носят име Левски и Ботев. От друга страна след хиляда години и повече, историците ще се чудят дали няма двама различни персонажа Левски и кой е Хероят и кой Богът )
цитирай
4. leonleonovpom2 - Разбирам заиграването ти около ...
20.02 23:38
Разбирам заиграването ти около псевдонима Левски, но той е ясно откъде идва
Дава му го Раковски в легията, защото на упражненията скача като лъв/ или лев/
Той скача и от покрива на Троянския манастир, когато го търсят там и се спасява...
Сигурно тази атлетичност е щяла да му помогне и в Къкринското ханче, но по една случайност се е закачил на плета Пък и незарастващата рана явно е намалила възможностите му......
Лъв е и паричната ни единица Сега, какъв лъв, това е друг въпрос?! Може би и затова махнаха книжния лев
Когато съм в настроение, питам продавачките , колко лъва им дължа!
цитирай
5. pvdaskalov - * ! *
25.02 12:36
Според мен сакрализацията на Левски е неизбежна. Но се питам, ако бяха запазени онези византийски кости от 1956 г., щяха ли да се разнасят като свети мощи? И сам си отговарям - Щяха! Слава Богу, че научното мислене е надделяло още тогава... Днес вече можем да си отдъхнем, че наистина сме се отървали от голяма грешка.
П и е р
ПС - Намирам постинга за основа на сериозно изследване и с възможност за продължение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5170774
Постинги: 1054
Коментари: 7997
Гласове: 5441
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата