Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2017 17:28 - Религиозен синкретизъм у Толкин: проблемът за смъртта
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1492 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 07.06 12:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Религиозен синкретизъм у Толкин: проблемът за смъртта

 

 

 

Разбира се, акултуралността на християнското вероучение, т. е. преминаването му към други кулурни кодове, закономерно крие в себе си риска от синкретизъм и двоеверие, но тази опасност е същата като във времената, когато християнството е било приемано от германци, келти, славяни и други „варвари” в древна Европа.

(Сергей Аверинцев, „Християнството през 20 век“, прев. Марио Коев, 2006, 2015)

 

 

Колкото и "дълбоко католически", "монотеистичен"[1] или поне супремотеистичен да е светът на Толкин, все пак има едно генерално различие между митологията от "Силмарилион" и християнската доктрина: това е учението за характера на смъртта. В християнската религия смъртта е резултат от намесата на Дявола, от Първородния грях, от падението на човека и от последвалото накърняване на цялата природа. Смъртта сама по себе си е зло и трябва да бъде надвита, което става само чрез саможертвата и Възкресението на Христа. Не е така обаче в "Силмарилион": там смъртта още по самата си същност е Дарът на Еру[2] за хората, а не някакво изначално зло (макар че може да бъде превърната в нещо ужасно от Моргот, без обаче да е негово дело). В света на Толкин и в религията на елфите и хората от Средната земя липсва концепция за Първороден грях. В това конкретно отношение "Властелинът..." и "Силмарилион" стоят много далеч от християнството.

 

Нещо повече – в Толкиновия свят различни разумни народи или „раси“ от същества в плът имат различни посмъртни съдби. От християнска гледна точка това е най-малкото синкретизъм със силни езически влияния. В частната Толкинова митология човек е смъртен и след физическия му край душата напуска материалния свят, което може би все пак е донякъде християнска представа. Но елфът е почти безсмъртен и душата му не само не напуска „Кръговете на света“, но може и да се завърне отново в тяло. На практика това е прераждане, което бегло напомня цикличната метемпсихоза, приписвана от гърците на келти и траки или индийското схващане за повтарящите се животи. Не точно възкресение, защото не е изключително и не протича за всички в края на времената, а от време на време и то за определен народ. Впрочем, християнското схващане за общо възкресение на мъртвите в края на времената все пак присъства у Толкин, но продължава да стои странно от католическа перспектива на фона на претенцията на автора, че фантастиката му се отнася до едно въобразено минало на нашия свят, при това минало, предполагаемо заредено с едва ли не старозаветни, протохристиянски идеи. Посмъртната съдба на джуджетата, доколкото авторът ни е дал информация за хрумванията си по този въпрос, изглежда още по-необикновена. Комбинацията от християнство и „келтско“ неоезичество у Толкин е забележима и забележителна. Самият той може и да не е осъзнат синкретик/синкретист, но неговият свят определено е синкретичен.

 

 

Манол Глишев-Менедел

София, 20 април 2017


[1] Това са изрази на самия Толкин:

“Some people have criticised the Ring as lacking religion. Tolkien denies this: “Of course God is in The Lord of the Rings. The period was pre-Christian, but it was a monotheistic world.”

Monotheistic? Then who was the One God of Middle-earth?

Tolkien was taken aback: “The one, of course! The book is about the world that God created – the actual world of this planet.”

(Charlotte and Denis Plimmer, “JRR Tolkien: "Film my books? It"s easier to film The Odyssey"”, 1968, 2016)

[2] Еру: Единственият, но не Пръстен, а Бог. Толкин смята своя литературен Единствен Бог за съответствие на християнския Единствен Бог, но нека не забравяме, че в християнската религия Бог сътворява света от нищото, а в Толкиновата митология – посредством песните на Айнурите. Може да се каже, че Толкиновата митология „съдружава“ (коранически казано) богове, полубогове и ангели с Единствения Бог тъкмо в съзидателния момент преди началото на самото Време. Тук католицизмът и самият монотеизъм са силно разколебани. Личният доктринален интегритет на Толкин не може да бъде подложен на съмнение (той не вярва в религията на своите елфи, а само я разказва пред нас), но твърденията на автора, че водещият духовен патос на творбите му е „дълбоко католически“, „пред-християнски“ и „монотеистичен“, заслужават определено недоверие. Католицизмът присъства, но не изключва езичеството, а търси общ език с него. Пико дела Мирандола би бил във възторг. Licentia poetica, разбира се, но е забавно и трогателно как добрият Професор отрича или поне подминава недотам християнските и дори недотам германски дялове на вдъхновението и творческия си процес.






*** 




П. П. 
Препрочитам си "Легенда за Арагорн и Арвен" из Приложенията към "Властелина". Четивото е приятно и вълнуващо, разбира се, но започвам да се питам доколко Толкин е прав сам да нарича книгата си "дълбоко католическа". Ясно е, че неговите герои почитат някакво върховно божество отвъд света и че смъртните сред тях имат някаква трансцедентална надежда, която донякъде прилича на християнската. Но отношението им към смъртта е тотално нехристиянско.

За безсмъртната или трудноумиращата група персонажи във "Властелина" смъртта е нещо като временно неудобство - Толкиновите елфи направо вярват в метемпсихозата и някои от тях дори действително се прераждат (в рамките на сюжета и митологията на своята версия на света).

Колкото до простосмъртните - някои от тях практикуват нещо, което силно напомня самоубийство и дори смятат това за форма на служене на върховното божество. Ранните нуменорски крале са надарени с по-дълъг и по-щастлив живот от повечето хора и династията им има привилегията нейните членове сами да избират мига на смъртта си преди да ги е поразила болест или слабоумие. Затова повечето от тях абдикират рано, оставят престола на пълнолетните си синове и живеят дълго и щастливо, отдавайки се на любимите си частни занимания, а в един внимателно избран момент се сбогуват с близките си и умират доброволно и безболезнено. Поне един от тях споделя и вярата в отвъдна равносметка за делата си. Авторът даже изрично отбелязва, че тези хора започват да се задържат на трона до смъртта си и да умират неохотно, едва когато ги обзема гордост и ревност към телесното безсмъртие на елфите. Това лесно ще намерим в "Недовършени предания". Цялата концепция за смъртта на нуменорските крале в този смисъл е доста смущаваща от християнска гледна точка, но пък напомня последния изход на стоиците.

Един от по-късните персонажи, Денетор, директно се самоубива в отчаяние, изрично подчертавайки, че загива като "езическите" (!) крале. Явно той обаче няма предвид нуменорските крале, а някакви владетели на изчезнали народи в Средната земя, които не са приемали смъртта като дар от върховното божество, а като сурова неизбежност, водеща или към мрак и пълно унищожение, или към "домовете на прадедите" - две действително езически разбирания.

Последният голям монарх от дългата нуменорска династия, Арагорн, който е и един от главните герои във "Властелина", умира по подобие на далечните си прадеди: той сам преценява, че след дългия му и щастлив живот остава много малко време до болестите и безумието. Затова не просто отстъпва трона на сина си, а директно отива в гробниците на своите предшественици, за да умре. Не умира в отчаяние, а изпълнен със спокойствие и чувство за изпълнен дълг. Предава короната и утешава съпругата си, която иска още поне малко да поживее с него. В текста никъде не става дума за отрова, огън или оръжие: там Арагорн просто "заспива", отстъпва, отказва се от живота, както са правели прадедите му. Същевременно той споделя религиозна надежда за "нещо повече от спомена отвъд кръговете на този свят".

Тук Толкин демонстрира още една разлика с християнското разбиране за смъртта - в неговата частна митология смъртта не е навлязла в света като резултат от Първородния грях (такава концепция изобщо липсва), а е дар от върховното божество за смъртните и част от тяхната неувредена природа. В този смисъл Толкиновите персонажи не просто са героични, те наистина са стоици.

Мога само да предполагам, че самият Толкин не е споделял идеята, която е развил в книгите си, защото все пак е бил убеден християнин, в частност католик. Но е съчинил цяла отделна религия и култура, в която част от персонажите му на практика се преражда, а друга част възприема смъртта за част от изначалния божествен замисъл за природата. В това отношение твърдението за "дълбоко католическия" характер на "Властелина" става доста проблематично. Религията и етосът на Толкиновите персонажи определено са пропити от благороден дух, но той в най-добрия случай е полухристиянски и полустоически. 

7. VI. 2018



Тагове:   смърт,   Толкин,   синкретизъм,


Гласувай:
4
0



1. blagovestie - Относно
20.04.2017 19:03
Толкиновите елфски народи - не ги ли асоциира с ангелите, тоест с духовни същества, и в такъв случай не става въпрос за вид прераждане :)

Колкото до сътворението в света на Толкин, ми се струва, че е доста повлиян от Книга на Енох - славянската версия. Първоначално тя е била включена сред книгите на Писанията, тоест не е ерес...

Иначе въображението му е пътувало на много места, а любовта към езиците го е влюбила в някои митове и легенди, особено на скандинавските народи, чието влияние също се вижда.

И... Толкин си е Толкин :)
цитирай
2. mglishev - @blagovestie:
21.04.2017 11:00
blagovestie написа:
Относно Толкиновите елфски народи - не ги ли асоциира с ангелите, тоест с духовни същества, и в такъв случай не става въпрос за вид прераждане :)

Колкото до сътворението в света на Толкин, ми се струва, че е доста повлиян от Книга на Енох - славянската версия. Първоначално тя е била включена сред книгите на Писанията, тоест не е ерес...

Иначе въображението му е пътувало на много места, а любовта към езиците го е влюбила в някои митове и легенди, особено на скандинавските народи, чието влияние също се вижда.

И... Толкин си е Толкин :)


С ангелите Толкин асоциира по-скоро Валарите, "Силите на света". Елфите му са същества от плът и кръв, които трудно умират, но все пак могат да умрат и да се върнат от смъртта.

Сигурно е познавал текста или поне е чел нещо за Книга на Енох, но не знам дали в славянска или по-скоро в етиопска версия.

Ереста всъщност не е особено важно обвинение, когато говорим за свободата на автора да съчинява, каквото поиска. Въпросът ми не е за личните мнения на Толкин, които са си стриктно католически, а за претенцията му, че и книгите, които е написал, са също толкова стриктно католически. Разбира се, че не са :) Скандинавската митология наистина му влияе (той самият не отрича това и дори се опитва в някакъв смисъл да я християнизира), а още по-любопитно е, че му влияе и келтската, за която той самият твърди, че не му е особено интересна.

Чудесен писател, няма спор :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6095350
Постинги: 1082
Коментари: 8059
Гласове: 5565
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата