Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 17:28 - Религиозен синкретизъм у Толкин: проблемът за смъртта
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 839 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Религиозен синкретизъм у Толкин: проблемът за смъртта

 

 

 

Разбира се, акултуралността на християнското вероучение, т. е. преминаването му към други кулурни кодове, закономерно крие в себе си риска от синкретизъм и двоеверие, но тази опасност е същата като във времената, когато християнството е било приемано от германци, келти, славяни и други „варвари” в древна Европа.

(Сергей Аверинцев, „Християнството през 20 век“, прев. Марио Коев, 2006, 2015)

 

 

Колкото и "дълбоко католически", "монотеистичен"[1] или поне супремотеистичен да е светът на Толкин, все пак има едно генерално различие между митологията от "Силмарилион" и християнската доктрина: това е учението за характера на смъртта. В християнската религия смъртта е резултат от намесата на Дявола, от Първородния грях, от падението на човека и от последвалото накърняване на цялата природа. Смъртта сама по себе си е зло и трябва да бъде надвита, което става само чрез саможертвата и Възкресението на Христа. Не е така обаче в "Силмарилион": там смъртта още по самата си същност е Дарът на Еру[2] за хората, а не някакво изначално зло (макар че може да бъде превърната в нещо ужасно от Моргот, без обаче да е негово дело). В света на Толкин и в религията на елфите и хората от Средната земя липсва концепция за Първороден грях. В това конкретно отношение "Властелинът..." и "Силмарилион" стоят много далеч от християнството.

 

Нещо повече – в Толкиновия свят различни разумни народи или „раси“ от същества в плът имат различни посмъртни съдби. От християнска гледна точка това е най-малкото синкретизъм със силни езически влияния. В частната Толкинова митология човек е смъртен и след физическия му край душата напуска материалния свят, което може би все пак е донякъде християнска представа. Но елфът е почти безсмъртен и душата му не само не напуска „Кръговете на света“, но може и да се завърне отново в тяло. На практика това е прераждане, което бегло напомня цикличната метемпсихоза, приписвана от гърците на келти и траки или индийското схващане за повтарящите се животи. Не точно възкресение, защото не е изключително и не протича за всички в края на времената, а от време на време и то за определен народ. Впрочем, християнското схващане за общо възкресение на мъртвите в края на времената все пак присъства у Толкин, но продължава да стои странно от католическа перспектива на фона на претенцията на автора, че фантастиката му се отнася до едно въобразено минало на нашия свят, при това минало, предполагаемо заредено с едва ли не старозаветни, протохристиянски идеи. Посмъртната съдба на джуджетата, доколкото авторът ни е дал информация за хрумванията си по този въпрос, изглежда още по-необикновена. Комбинацията от християнство и „келтско“ неоезичество у Толкин е забележима и забележителна. Самият той може и да не е осъзнат синкретик/синкретист, но неговият свят определено е синкретичен.

 

 

Манол Глишев-Менедел

София, 20 април 2017



[1] Това са изрази на самия Толкин:

“Some people have criticised the Ring as lacking religion. Tolkien denies this: “Of course God is in The Lord of the Rings. The period was pre-Christian, but it was a monotheistic world.”

Monotheistic? Then who was the One God of Middle-earth?

Tolkien was taken aback: “The one, of course! The book is about the world that God created – the actual world of this planet.”

(Charlotte and Denis Plimmer, “JRR Tolkien: 'Film my books? It's easier to film The Odyssey'”, 1968, 2016)

[2] Еру: Единственият, но не Пръстен, а Бог. Толкин смята своя литературен Единствен Бог за съответствие на християнския Единствен Бог, но нека не забравяме, че в християнската религия Бог сътворява света от нищото, а в Толкиновата митология – посредством песните на Айнурите. Може да се каже, че Толкиновата митология „съдружава“ (коранически казано) богове, полубогове и ангели с Единствения Бог тъкмо в съзидателния момент преди началото на самото Време. Тук католицизмът и монотеизмът са силно разколебани. Личният доктринален интегритет на Толкин не може да бъде подложен на съмнение (той не вярва в религията на своите елфи, а само я разказва пред нас), но твърденията на автора, че водещият духовен патос на творбите му е „дълбоко католически“, „предхристиянски“ и „монотеистичен“, заслужават определено недоверие. Католицизмът присъства, но не изключва езичеството, а търси общ език с него. Пико дела Мирандола би бил възторг. Licentia poetica, разбира се, но е забавно и трогателно как добрият Професор отрича или поне подминава недотам християнските и дори недотам германски дялове на вдъхновението и творческия си процес.



Тагове:   смърт,   Толкин,   синкретизъм,


Гласувай:
4
0



1. blagovestie - Относно
20.04 19:03
Толкиновите елфски народи - не ги ли асоциира с ангелите, тоест с духовни същества, и в такъв случай не става въпрос за вид прераждане :)

Колкото до сътворението в света на Толкин, ми се струва, че е доста повлиян от Книга на Енох - славянската версия. Първоначално тя е била включена сред книгите на Писанията, тоест не е ерес...

Иначе въображението му е пътувало на много места, а любовта към езиците го е влюбила в някои митове и легенди, особено на скандинавските народи, чието влияние също се вижда.

И... Толкин си е Толкин :)
цитирай
2. mglishev - @blagovestie:
21.04 11:00
blagovestie написа:
Относно Толкиновите елфски народи - не ги ли асоциира с ангелите, тоест с духовни същества, и в такъв случай не става въпрос за вид прераждане :)

Колкото до сътворението в света на Толкин, ми се струва, че е доста повлиян от Книга на Енох - славянската версия. Първоначално тя е била включена сред книгите на Писанията, тоест не е ерес...

Иначе въображението му е пътувало на много места, а любовта към езиците го е влюбила в някои митове и легенди, особено на скандинавските народи, чието влияние също се вижда.

И... Толкин си е Толкин :)


С ангелите Толкин асоциира по-скоро Валарите, "Силите на света". Елфите му са същества от плът и кръв, които трудно умират, но все пак могат да умрат и да се върнат от смъртта.

Сигурно е познавал текста или поне е чел нещо за Книга на Енох, но не знам дали в славянска или по-скоро в етиопска версия.

Ереста всъщност не е особено важно обвинение, когато говорим за свободата на автора да съчинява, каквото поиска. Въпросът ми не е за личните мнения на Толкин, които са си стриктно католически, а за претенцията му, че и книгите, които е написал, са също толкова стриктно католически. Разбира се, че не са :) Скандинавската митология наистина му влияе (той самият не отрича това и дори се опитва в някакъв смисъл да я християнизира), а още по-любопитно е, че му влияе и келтската, за която той самият твърди, че не му е особено интересна.

Чудесен писател, няма спор :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5170768
Постинги: 1054
Коментари: 7997
Гласове: 5441
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата