Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02 17:20 - Играта на Персевал
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1055 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 18.02 17:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Юнг твърди, че основната постановка на шахматната игра – слабостта на царя, закрилян от останалите фигури – може да бъде свързана с Артуриадата и по-конкретно със сюжетите около така наречения „Крал-рибар“, слабия, ранен владетел и жрец, пазител на Граала. Юнгианската идея за шахматен цар и Юнговата представа за Краля-рибар са за „ранен крал в центъра“, един крехък първосвещеник, който не може сам да изпълнява воинските функции на свещената власт и трябва да се „обнови“. Грейвз и Фрейзър биха добавили тук, че „раненият крал в центъра“ се „обновява“ чрез смъртта си. Смъртното раняване на самия Артур е ключов момент в легендите за него. Дали ще схванем тази смърт като цареубийство, жертвоприношение и замяна с по-млад владетел, убиец на стария или като свята смърт и възкресение на един и същи персонаж – това е второстепенен въпрос за любителя на митологията. Струва си обаче да се отбележи, че предполагаемата връзка между шахмата и историята на Краля-рибар се преобръща в правилата на самата игра, защото там царят е незаменим, а през въздигаща метаморфоза може да мине само пешката, превръщаща се в царица. Възможностите за интерпретация тук се усложняват.   

Още една интересна забележка би била тази, че навярно „Крал-рибар“ е неточен пре-превод през френски на оригиналното название „Крал-грешник“: разликата между „Roi pйcheur“ и „Roi pкcheur“ е достатъчно малка, а и легендарният Пелс от Корбеник, раненият крал от рода на Йосиф Ариматейски, пазител на Граала действително е страдащ грешник, но не и рибар в запазените версии на легендите за Диренето на свещения Съсъд.   

Ще посоча още един любопитен факт, който едновременно демонстрира проницателността на Юнг и показва древните легенди в малко по-нова светлина. Кралят-обновител, изцерителят, следващият жрец и пазител на Граала е Пърсивал, Передур, Парцифал или Персевал Невинния, който преди срещата си с Краля-грешник играе шах срещу невидим противник в прокълнатия замък Корбеник. Поне така е в континенталните версии на легендата, запазени на френски и немски език. Но в уелските източници, от които произлиза този сюжет, се играе не шах, а една далеч по-примитивна игра, наречена гуидбуил. Гуидбуил на свой ред е версия на още по-проста игра върху дъска с англосаксонски и скандинавски произход. Тази още по-стара игра пък вероятно е най-ранната версия на „кралската дъска“, хнефатафл или таблут, запазена до XVIII в. в Лапландия. В нея буквално се повтаря разказ за „ранен крал в центъра“, като там царят на белите е разположен във физическия център на дъска, състояща се от 9х9, 11х11 или 25х25 квадрата. Царят и белите му фигури са обсадени в средата от двойно по-голям брой черни фигури и се опитват да избягат до някой от ъглите на дъската, тоест играта на пръв поглед бегло напомня шахмат, но всъщност има доста различни правила и цели – и не е напълно изключено да е имала и сакрален произход в предхристиянското скандинавско общество, ако направим лесния паралел със златните пулове и игралната дъска на боговете-Аси от Старата Еда. Моя хипотеза е, че част от евхемеризацията, тоест историзирането на тази игра, популярна както в Скандинавия, така и в Уелс, произлиза от легендата, разказана в англосаксонската поема „Финсбургският фрагмент“ и „Финсбургският епизод“ из „Беоулф“. В тази история кралят на датчаните Хнеф е предателски нападнат и обкръжен в един от дворците на фризийския владетел – и отчаяно се опитва да пробие обсадата, но загива и по-късно трябва да бъде отмъстен. Допълнителен интересен детайл е, че отмъстителят за Хнеф е легендарният Хенгист, водачът на англосаксонското нашествие в Британия, обновителят на англосаксите. Не е необходимо да се разпростирам над „изцерителните“ страни на отмъщението и над сложната връзка между литературите на англи и уелсци.   

Дори шахматът не предлага чак толкова пряко съответствие с юнгианската концепция за „ранен крал в центъра“. Възможно ли е първите разкази за Персевал и Граала да са говорели за Крал-грешник, който трябва да бъде наследен от Персевал? И възможно ли е самият Персевал в най-примитивните, устни версии на легендата да играе не шах, а гуидбуил, тоест британската версия на десакрализираната и после отново сакрализирана, но вече в християнски контекст „кралска дъска“? В такъв случай „шахматът“, игран от Персевал вече във френските и немските рицарски романи, би бил просто една удобна замяна на непознатата северна игра с феномен, станал популярен в континенталните дворове вероятно покрай Кръстоносните походи (анахронизъм, подобно появата на тамплиери край Граала във версията на Ешенбах). Дългото съседство между германските англосакси (създатели и носители на легендата за фризийското клане от Фрагмента и Епизода) и уелсците, както и викингското влияние на Британските острови правят тази възможност най-малкото интригуваща. За англосаксонските и уелските монаси „кралската дъска“, хнефатафл или гуидбуил се превръща в играта Aula Evangelii, играта на Евангелския дворец – една лишена от Граалов мистицизъм, но изпълнена с благочестиви алегории интерпретации, позволяваща на манастирските обитатели да прикриват желанието си за забавление с предпролагаема медитация над религиозните истини, изложени на дъската в борбата между бели и черни. Толкова по-интересно е, че тук се открива възможността царската игра върху дъска да разказва повече от един мит в повече от една културна среда. 



Гласувай:
5
0



1. mglishev - Друга моя статия за хнефатафл и фризийското клане
18.02 17:26
http://nauka/2015/74/Skandinavskiqt-shahmat-hnefatafl-i-legendata-za-friziiskoto-klane.pdf
цитирай
2. syrmaepon - Интересни статии )
19.02 11:47
Интересни статии )
цитирай
3. emelika - Изключително интересно и познавателно четиво
20.02 21:56
Допадат ми съжденията, най-вече финалните.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6094622
Постинги: 1082
Коментари: 8059
Гласове: 5565
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата