Прочухме се. По-право: прославихме се. Благодарното потомство отсега да се готви да ни изучава в читанките. Преди няколко месеца Авторът реши да участва в конкурса СтоЛица на Литературен вестник. Прати стихотворение, прати есе, обясни се в любов на любимата си столица и зачака резултати. Те закъсняха, на не с много :) Прас - сто лева първа награда за есе. Сто - сто, кой ти ги дава? Славата си е слава, а бирата е с пари. Авторът тутакси пропи наградата с възлюбената си (която много обича, но не би я нарекъл Авторка, защото ще яде бой от нея). Време се минА, Авторът не пораснА, а от ЛВ му казаха, че е излязла антология с материалите от конкурса. Ами благодарим! Вместо да иде да си вземе авторската бройка, Авторът се метна до книжарницата "Български книжици" (любимо местенце) и си купи антологията. Книжката е малка, жълтеникава, струва четири кинта и се казва "Антология Дебюти". Авторът не е баш дебютант, а вече не е и даскал по английски в Класическата (понастоящем чете история в Художествената гимназия - едно в пъти по-приятно място с в пъти по-малко фалшиви претенции, а освен това е и малко нещо преводач), но пак се зарадва. Така де, похвали се пред възлюбената и пред още няколко скъпи на сърцето му близки, че го има и в книга (то май не му е за втори път), изконсумира с радост петнайсетте минутки полагащи се честитки и бутилка младо мерло на Домен Боаяр* за три и деветдесет, па се тръсна да попълва блога с възхитителната новина. А сега, изпълнен с чувство на литературна значимост, отива да си легне. Лека нощ, мой нежни Авторе, мисли си той.Стихотворението и есето евентуално може и да бъдат качени на блога за щастие на целокупното блогърство. Но може и да не бъдат. Един Автор трябва да бъде непредсказуем.


---------
*Domaine Boyard си се чете "Домен боаяр", а не "Домейн бояр", както си мислят незапознатите. Не че вината им са особено добри, но все пак... Впрочем, Garnier от рекламите пък се чете "Гарние", а не "Гарниер". Б. а.

според това, което прочетох, напълно заслужена ще да е.
Сн С
пс: и аз се зачудих, че в някакъв чуждоезичен вариант на рекламата (не смея да твърдя да е бил френски) чух ГарниеР...
забавно е и събеседването бг парфюмерийни БУТИЦИ.

Абе, може и да е заслужена, но аз я предпочитам платена ;)

като Нобеловата нагрда, поне
така е общоприетото..

Ама първо трябва и да я изкарам.