Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2009 10:02 - Какво ме прави българин?
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2652 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 29.11.2009 17:43


Не става дума за някакви национализми и удряне в гърдите. А за емоции.

Езикът, разбира се. Великолепен език, макар че не го ползваме с цялото му богатство. Език свещен...

Религията? Също. Нашето си домашно православие, етнофилетизмът със славянската литургия (която тази сутрин пропускам), със скърцането на зъби срещу фанариотите, с бабешките суеверия, с Житие и страдание на Софроний, на Неофит Бозвели, на Неофит Рилски, на Иларион и Паисий. Харесвам тази фраза: "Има православие - има България".

Софийското поле. Обичам си го. Знам, диво е и е кално. Само джанки растат в него, а през лятото рекичките пресъхват и хълмовете стават жълти от прегаряне. Но - родно ми е. Обичам да се мотая по Верила и Плана, да гледам бягащите зайци и да заобикалям с уважение овчарските кучета. Радвам се на малките ястреби над Горна Диканя и на чудесните места за лагеруване на палатка под буковите дървета над Ярлово.

Кестеновите дървета, старите сгради, старите семейства и все още живите престарели старорежимни господа в по-малко известните улички и кафенета на София.

Георги Марков, Иван Теофилов, Иван Пенков, Гео Милев, Сирак Скитник, Майстора, Радой Ралин, Александър Шурбанов, Цочо Бояджиев, Георги Каприев - ей такива живи и мъртви художници и автори са ми една от причините да се радвам, че съм българин. Списъкът може да се разширява доста. Но само с по-маргинални личности. Не с официозно налагани гении.

Прадядовците и прабабите ми с тяхната желязна порядъчност, неизчерпаем хумор и безумни биографии, случили се на фона на двайсетия век.

Васил Левски, то се знае.

Захарий Стоянов.

Думите на Блазий Клайнер, написани една година преди Паисиевата книга: че българите по-скоро правят историята отколкото да я пишат. Остарели са, но ми харесват.

Димитър Пешев и цар Борис ІІІ. Неврокопският владика Борис. Варненският Симеон. Полковник Борис Дрангов.

Съединението - тази най-българска работа.

И Пловдив. Грях ми на душата, но Пловдив е по-хубав дори от любимата ми София image

Прекрасната строга базилика "Света София" срещу Синодалната палата, нищо, че е по-стара от България.

Потъмнялата икона на свети Мина в "Света Петка", подземния храм зад "Света Неделя".

Мадарският конник. Човекът, кучето и конят.

Виното. Нашите вина - когато са добри - имат много по-наситен вкус от прочутите френски. Могат да се сравняват с испанските и италианските, които също много харесвам. И не са парфюмни като гръцките.
Впрочем, в България чудесно се развива един прекрасен испански сорт грозде - темпранийо.
И е хубаво да се отървем от един мит: че маврудът е само български сорт. Има го и в Гърция, нарича се ксиномавро. Може би от гръцките вина ксиномавро Науса е най-близо до нашия вкус.

Храната. В България се яде не по-зле отколкото където и да е в Европа, стига човек да знае какво търси. А в Европа по принцип се яде добре. У нас смесицата от вкусове събира най-доброто от сръбската любов към месото, гръцкото внимание към детайла и подправките и турските сладкиши... но добавя и чисто наши си малки изящества. Е, нямаме маслини, но имаме кисело мляко.

Връх Вихрен. Такава сурова хубост никъде не съм виждал. Пейзажът е като от някакъв сън, наистина.

Имената. Хубавите български и побългарени имена са нещо, което просто ми докарва кеф. Манол, например image Или Данаил. Богдан. Омуртаг. Радул. Ралица. Райна. Ивайло.

Големите оброчни дъбове, засадени тук и там.

Битката при Сливница.

Навикът да си казваме "Добър ден" с непознати, когато се срещнем в планината.

Градината в Балчик, нищо, че не е българска по начало.

Градината на Кокалянския манастир.

Рафаиловият резбован кръст в Рилския манастир.

Роженският манастир.

Неколцина от прапрадядовците ми, от братовчедите на прадядовците ми и от по-възрастните братовчеди на родителите ми, воювали за България.

"Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. И трите тома.

Няколко книги и статии на Христо Матанов, ВасилГюзелев и Веселин Бешевлиев.

Тюрко-алтайската теория за произхода на прабългарите, Петер Юхас и благородната степна кръв във вените ми ;)

Горяните в 1947-1970. Нашата съвест.




Тагове:   Какво,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. demograph - Ей това вече не го разбирам..!
17.01.2010 23:20
"..Тюрко-алтайската теория за произхода на прабългарите, Петер Юхас и благородната степна кръв във вените ми ;).."
Надникнете за малко в демографията.
Поровете се в теориите на миграцията.
Прочетете история и динамика на генетичните белези.
Надникнете в неолита покрай черно море и може би ще махнете "тюрко", та и "алтай" от списъка на гордостите си.
Двете думи са излишни.
Първата защото няма фактологическа причина да прилепвате "тюрко" за "алтай" за да сте горд, второ защото "алтай" е само едно място до което на предците ви се е наложило да отидат по някъква нужда.
От всичките ви гордости, най -ме кефи "трънаците по шопско". И аз си имам един буренясъл байр в македонско, който не го давам за две византии.

цитирай
2. mglishev - Няма как да се откажа тюрко-алта...
17.01.2010 23:33
Няма как да се откажа тюрко-алтайската част - тя си фигурира в улежденията ми, а те не са се създали за един ден. Иначе и аз най-много държа на трънаците. Тъй и тъй главно те са ни останали.
цитирай
3. demograph - Не се отчайвайте
18.01.2010 11:03
Преди 30 години се изтъпанчих пред ЦК на БКП с едно изследване за предстоящата смърт на българската народност, базирайки се на статистическите данни и анализ на тенденциите.
Горе-долу предвидих днешната циганска картинка.
Като видях какво направи тогавашната държава /измисли голямата екскурзия/, се отчаях. Отчаянието ми трая до момента, разбрах, че е все тая.
Тогава леко се обнадеждих. Полека си седнах на задника и започнах търпеливо да образовам де когото хванех от управниците и политиците, в две нещица:
- да приложат стимулиране на раждаемостта според образованието на родителите;
- да се създава независима, работеща, лоялна и почтена българска администрация.
Не съм постигнал кой знай колко, но нещо сякаш помръдва.
Това ми е болката.
Уважавам убедеността ви за тюрко-алтайския ни корен. По подобен начин стигнах пък аз до трако-автохтонната теория. Аз съм гърмян заек и използвам проверени в живота ми "методологии" за да стигна сам до истината.
Хубав ден.
цитирай
4. анонимен - мнение отстрани
10.03.2010 21:19
Щом ви харесва теорията за тюрко-алтайския произход на прабългарите то си е ваше право. В края на краищата IQ на монголоидите е с 10% по-високо от това на европоидите.
Аз лично съм автохтонист, но без дивотиите за богиня Бастет, древните атланти, миграцията на древните българи оттук на другия край на географията и следващото им завръщане и без жреца Терес в цялото му великолепие.
И, както вече съм ви писал, с отчитане ролята на миграциите в етногенезиса на съвременните българи.
Учудват ми приказките на демографа. Би трябвало да знае, че към 1980-90 година българските цигани /не използвам термина роми, защото някои групи от тях не се самоопределят като такива/ бяха най добре интегрирани в социално и демографско поведение в макрообществото /най-малки различия в раждаемостта им с тази на околното население/. Голямото разминаване идва по-късно. Не мога сега да привеждам статистически данни, но ако етническите българи са решили да се самоубият, няма защо да обвиняват тези, които още не са стигнали до техния див индивидуализъм.
Не знам къде той вижда помръдването. Вчера бяха изнесени по БНТ страшни данни. Със закрила на детето в Сандански се занимават пряко 3 социални работници, които отговарят за 148 случая на деца в риск в 75 селища. Тяхната дейност се контролира от 70 души от Агенция за закрила на детето... Ако това е работеща администрация, здраве му кажи. Май ще трябва да си прибавиш и този абсурд към списъка на нещата, от които се срамуваш.
цитирай
5. mglishev - Май да.
06.11.2010 04:47
...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7197589
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата