Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2010 18:58 - Две софийски църкви
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2034 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Скоро имах случай да пообиколя културноисторическите резервати в София. Сега няма да ви занимавам с къщи, дворове и индустриални пейзажи, а с две църкви.

"Св. Богородица живоносен Източник" в Подуене е много интересно място. Самата сграда е любопитна - куполът е гредореден, отвън личат гредите, които крепят градежа. Има на практика два притвора - единият е входното помещение с църковния магазин от едната страна и стълбището към балкона и камбанарията от другата. Вторият "притвор" е образуван от ниско надвесения над част от нефа балкон за хора - ефектът е образуването на обособено пространство, мрачно и съвсем не малко, като във възрожденска църква. Отвън храмът не е особено впечатляващ, но зелената площ около него, дарителският надпис от трийсетте, издълбан в тротоара до цветарския магазин отдясно и паметникът на загиналите в Първата световна подуенци придават атмосфера. Самият паметник е малък, правен е в 1924 и правописът на повечето надписи по него е "земеделският" - без буква "я", без краесловни ерове, без буква "ъ", заменена навсякъде с голям юс. Няколко от имената са вероятно знеполски, останалите - типични за софийски шопи.

При влизане нефът изглежда удивително просторен - все едно черквата е по-голяма отвътре отколкото отвън. Светлината в сградата е много приглушена - прозорците са високо и са опушени, така че лъчите падат като мармалад. Подобно нещо рядко съм виждал в София, много приятен ефект. Това донякъде се дължи и на начина, по който са реставрирани стенописите - с матови бои.

Интересно е, че на тавана на храма има изображение на Христос Емануил, един вид - доста любопитен начин за изобразяване на старозаветния Бог.

Във втория "притвор" стенописите са правени през първата половина на деветдесетте години и носят всички следи на това доста смутно време: местен патриотизъм, здрава "българщина", католически влияния, особено в стенописа с Поклонение на влъхвите и в една изключително странна композиция, която може би трябва да мине за "Св. Богородица благославя софиянците". Изобщо, личи си, че черквата е в Подуене, където се подвизава Васко Кръпката с Подуене блус бенд. С това не искам да кажа нещо лошо, напротив - ще ми се отдам дължимото на трескавия дух на неловко завръщане към корените от онова не толкова отдавнашно време.

В самия неф стенописите изглеждат старинни, а вероятно са правени през 20-те години (може би и по-късно). По изображенията има много детайли, които сочат италиански маниеристки влияния - например колона с канелюри, неясно защо изрисувана до св. Йоан Рилски, драпировката на одеждите на светците, а и самият Христос Емануил. Съжалявам, че не знам името на зографа. Фигурите са несъразмерни, набити и месести, някакъв странен опит за илюзионизъм, нетипичен за нашата иконопис. И в старите, и в новите стенописи личи абсолютно необичайният опит за докарване на перспектива.

На много места по стените личат дарителски надписи. Повечето са пак от деветдесетте години и са във връзка с реставрации - явно по едно и също време след народната власт подуенци са платили обновяването на храма си. Един надпис от 1994 е от името на Наско Сираков, което си е направо документ на времето. Подът е от хубав мрамор, с много впечатляващ солей пред иконостаса.

Около храма нещата изглеждат много средновековно - отляво до стената има малко пространство, оградено с железни тараби, а вътре лае зло куче. Отдясно до трансепта има миниатюрна дървена врата в стената на черквата. Предназначение - неизвестно. Понеже денят беше хубав, по цокъла на стената бяха изпълзели няколко малки кафяви гущера, които се препичаха. Току зад паметника на загиналите във войната имаше куп парцали, вероятно докарани от някой мургав подуенец. Естествено, изритахме ги на алеята и ги изхвърлихме. После дълго и гнусливо си трихме ръцете с мокри кърпички.







"Св. великомъченик Димитър" в квартал Хаджи Димитър също е интересно място. Разположен в хубав двор, измазан отвън в бяло и червено, разположен точно срещу голямо местно училище. Сградата е в оня нелош псевдовизантийски стил като Синодалната палата и Семинарията. Камбанарията е отделена от основната сграда. Помежду им минава открита колонада, която образува преддверие на самия храм. Притворчето на храма е виниатюрно и старият църковен магазин не работи - действащият за съжаление е преместен вътре в нефа. Около сградата има няколко стари сайванта, а зад оградата на североизток от абсидата се вижда оцеляла малка къща от стар софийски тип, която по чудо е оцеляла между панелните крепости наоколо. За разлика от Подуене, в Хаджи Димитър човек може да чуе източнобългарския мек говор - панелките са населени с хора от цялата страна, за разлика от къщите с местни кореняци.

В притвора на "Св. Димитър" има интересен строителен надпис. Вляво от входа, над нивото на погледа има плоча, която съобщава, че храмът е построен от основи през октомври 1953 с благословията и съдействието на току-що интронизирания патриарх Кирил на мястото на по-стара църква, унищожен от авиационна бомба през януари 1944. Следователно всичко в храма еот петдесетте години. Някой може да се учуди, че сталинистите са позволили ново храмово строителство, при това точно срещу училището. Но е хубаво да си спомним, че те са излъчили пропаганден кинопреглед (главно за емигрантите и чужденците), в който нашироко се разглежда възстановяването на патриаршията. Изглежда, че патриархът се е възползвал от временното отпускане на антирелигиозната позиция на властите, за да възстанови каквото може. В това отношение новоизлязлата книга "Между вярата и компромиса" е доста полезна - там се цитират много комунистически документи, изтъкващи двойственото отношение на Партията към БПЦ. В 1953-55 със сигурност има активизиране на храмовото строителство в София - от 1955 е и параклисът "Св. Николай Нови Софийски" на ул. Цар Симеон, издигнат с благодарствен надпис към Вълко Червенков по повод четиристотингодишнината от успението на светеца.

"Св. Димитър" има не просто балкон, а двойна галерия по протежението на стените. Галерията е поддържана от двареда колони, които разделят основното пространство на три малки нефа. Не бях виждал църква с галерии в София, ако не броим най-големите храмове.

Стенописите са невероятно красиви, но на места са напукани, а навсякъде - опушени. Разбира се, пак нямам представа за името на зографа. Таванът има изображения на Бог Отец и Христос Вседържител. Покритата от галерията част на храма е заета с медальони с образи на светци - император Константин и майка му Елена, княз Александър Невски, Трифон Зарезан (и си пише "Зарезан" на фреската) и други. На крайните стени има разкошна реплика на Старозаветната Троица по Рубльов, но пред нея е сложен аналой, който пречи да се види долната част на стенописа. Има още невероятно добри, полуилюзионистки, полуусловни Възкресение и Благовещение. Благовещението е вдясно, зад троновете за клиросните певци и трябва да кажа, че много ми хареса. Над галериите, под нивото на Бог Отец има стенописи с пророци на общ лозурен фон със звезди. Самата комбинация от златни звезди със синьо "небе" е типична за късната готика, тук няма откъде да се вземе освен ако зографът не е с голяма художествена култура и определен вкус към западната църковна живопис.

Иконостасът е огромен - на дължина минава и под галериите, така че изглежда като стена от потъмняло с времето позлатено резбовано дърво.

За съжаление и двете църкви нямат абсорбатори за свещите.

Невероятни сгради са, личи си, че имат история и си струва да се видят. И двете са си документи за своите епохи. А ХХ в. е пълен с краткотрайни епохи, по това спор няма. Радвам се, че най-сетне почнах да си давам сметка, че колкото и разпиляна да е, София си носи следите.



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - Пак ме караш да отида някъде!
03.06.2010 21:59
Ама пък с удоволствие : ))...
Поздрави!


цитирай
2. mglishev - Радвам се,
04.06.2010 01:17
nicodima написа:
Ама пък с удоволствие : ))...
Поздрави!




това да се чува.
цитирай
3. анонимен - Interesno
04.06.2010 15:21
Мерси пич, ще си закарам автохтонния задник, за да ги разгледам.

:-P.
цитирай
4. mglishev - Действай :)
04.06.2010 17:40
Приятни места са.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5336787
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата