Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2010 14:18 - Джанките
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3850 Коментари: 9 Гласове:
8

Последна промяна: 01.08.2010 14:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сума неща са изприказвани за разликата между поколенията. Това е вечно повтарящ се напев и отпев: младите са ненадеждни, старите са оглупели. При всякакви поводи и във всякакви среди това жужене ще си върви до свършека на света.
Вчера имах възможността да открия сам една от разликите между детството на своето поколение и това на сегашните хлапета. Разхождах кучето си в Царската градина и като минавах покрай джанковото дръвче срещу сградата на ДСК, си откъснах няколко зрели джанки със златист цвят, вече доста захарни.
Когато бях на дванайсет, още през май или юни с моите съученици окъсвахме до шушка зелените, малки и адски кисели плодове с меки костилки, които при непредпазливо захапване изливаха горчив сок. Въпреки това дъвчехме упорито, така че джанките така и не узряваха. Ето че сега, в началото на август някакви си десетина години по-късно плодовете не са откъснати, налапани и сдъвкани, а земята наоколо не е посипана с костилки. Разликата явно не е малка - собственият ми племенник смята, че прасковите и кайсиите са прекалено кисели за него (но ги яде като изскърцам със зъби), а що се отнася до мен, откак се помня съм склонен да се тъпча с всякакви плодове. Същевременно момчето твърди, че няма против киселия вкус, но си го доставя с бонбони. Нямам нищо против бонбоните, разбира се (като малък и аз си пълнех бузите с тях - никое момче на единайсет-дванайсет не е светец и няма шанс за оцеляване на бонбон в радиус от двайсетина метра от когото и да е на тази възраст), но пък те никога не са ми пречели на плодоядството. Нито пък обядът ми е пречел да си поискам и парче пица, да речем. Така че ми е странна тази липса на страст към всичко, което расте по дърветата. Някога - и то не много отдавна - беше естествена привилегия и право на всяко хлапе да ошушка и последната череша, джанка или каквото там се намира в дворове и градини. При това не говоря за хлапе от затънтено село, а за градско чедо от (епи)центъра на София. Докато сегашните бонбонофагни плодофоби са се раждали, деветдесетте си течаха, а ние се тъпчехме с прашни плодове и се замеряхме с "кокичките", тоест с костилките. Променили са се изключително основни неща в бита. Наесен ще трябва да хвърля поглед в двора на някое даскало - интересно ми е дали момчетата от махалата ще ритат след учебно време?
Сещам се, че навремето прекарвах по цял ден през лятото навън. Разбира се, нашите ме командироваха на село винаги, когато можеха (и нямах нищо против), но докато още бях в София, а училището вече беше приключило, по цял киснех или в двора на "Руското" до Първо, където се играеше кръвожаден махленски футбол, или на "Развалките" в двора на Президентството, където се разиграваха антични трагедии с мечове от пръчки. Любопитно - дали ги има още тия примитивни форми на обществен живот или клановият чат-канал на Lineage II им е видял сметката?



Гласувай:
8
0



1. joysii - Здравейте. :):):):) Има си ги и ...
01.08.2010 14:30
Здравейте.:):):):)
Има си ги и сега всички неща характерни за детството - и щуротийките, и палавостта и тъпченето с костилковите.Само ,че е добавено и още ,защото съвременните деца са любопитни, информирани, с разнообразни интереси.
Всяко поколение притежава своята уникалност.
Но това си е съвсем нормално.Просто не сте му свикнали.
Аз съм начална учителка и тези неща не ме изненадват.Интересно е да виждаш как всяко следващо поколение е в някаква степен различно.
Хубаво е ,че сте намерили време да забележите това и да поразсъждавате в тази посока.Това е най-важното.
цитирай
2. dorichela - Определено детството не е това, ...
01.08.2010 14:42
Определено детството не е това, което беше... С умиление си спомням как крадяхме черешата на чичо Марчо и гроздето на съседа, който го отглеждаше върху гаража си... Как играехме на дама, на ластик, на въже, стражари и апаши, криеница, на преследвачи и какво ли още не, докато родители и баби не ни подкарат с шамарите да се прибираме, защото е станало никое време.... Как в 40 градусовата жега играехме тенис на маса или баскетбол... 14-15 годишни още играехме на Кралю-Порталю... После и на така модерните "подаръци", за да се усмелим да се целуваме с момчетата...
И тогава имаше нашумели игри като Сега, нинтендо, а по-късно навлязоха и компютрите, но някак си не им отдавахме "заслуженото" внимание... Ръчкахме джагите при Бай Иван, докато някой изтрещял от цялата глъчка съсед не ни полее с кофа вода :)
Тъжно ми е, че днешните деца не могат да изпитат това удоволствие, просто защото ... не им е интересно и не знаят какво е... Както аз като дете не съм си представяла, че майка ми си е правила парцалени кукли, за да има с какво да играе. Ние имахме модерни Барби и Кен... Всяко поколение има все повече и повече от всичко, така, че простичките неща, които на нас са ни били интересни, за тях не представляват чак такъв интерес.. Жалко! Но имам намерение живот и здраве като имам деца да правим кюфтета от кал, с които да се замеряме :)
цитирай
3. mglishev - @
01.08.2010 14:59
1.joysii: Начална учителка? Това е страхотна професия, моите почитания. Имах много готина начална учителка като хлапе, а пък баща ми и досега се обажда на рождения на своята да й честити. Пък по едно време и аз бях даскал (в гимназия) и изобщо харесвам тоя занаят. Да, разбира се, всяко поколение си има особеностите и за добро, и за лошо. Аз на дванайсет бъкел не разбирах от английски, а племенникът ми го схваща като роден.

2. dorichela: Е, да не го обръщаме на "днешната младеж нищо не разбира". Просто ми е интересно как са се изменили адски простички неща.
цитирай
4. dorichela - Старая се да не го обръщам, че нищо не ...
01.08.2010 15:04
Старая се да не го обръщам, че нищо не разбират, ама някак си ми се получава без да искам. Както и аз за някои хора съм нищо неразбираща.. :):):)
цитирай
5. анонимен - Това за джанките
01.08.2010 16:05
мислех, че само на мен ми прави впечатление. Все пак аз съм доста по-възрастна. Ние когато бяхме деца, не оставяхме джанките да узреят. Сега така си капят по земята. Питала съм се - защо? Днешните деца презадоволени ли са? Дали богатият асортимент от вафли и снаксове промени вкуса на поколението? Или, заети да чатят на компа, децата нямат време да видят плодовете по дърветата? Или пък е много *пейзанско* да береш джанки от дърво. Не е престижно някак. До сега не съм намерила отговора....Остава ми да въздишам по бабешки - ееех, ние едно време.....
цитирай
6. mglishev - Не знам,
01.08.2010 17:50
аз и сега съм способен да преям с джанки, били те зрели или не, нищо, че уж божем не ми отивало на положението.
цитирай
7. анонимен - За джанките
05.08.2010 03:30
За да отхвърля по-обичайното, ще споделя мнението на Доричела за децата от всяко поколение.

А и също като Манол, аз и също често се прехранвам с джанки от квартала. Децата може да са намалили яденето на джанки през последните години, но пък май "възрастните" от всяко поколение го спират почти изцяло. Това също е достойно да му се обърне внимание - по не отговаря като си "зрял" да береш от дърветата ли, какво? Обществото ли го изисква?!...


И сега за джанките - сиреч, по същество. Драго ми е, че са споменати. Любимият ми плод считам за национално богатство (без никакъв майтап) - издържливи, хубави на вкус и вид (преди да почервенеят напълно започват да приличат на мъглявини - http://www.roystarman.com/images/nebula/horseheadcolor.jpg - който ги обича, би следвало бързо да открие приликата), има ги из цялата страна, от тях се правят сладка, компоти, нектари, супа (това не съм го пробвал още!), ракия...

А защо да не се прави и сок (натурален, джанков :Р). Тази година (като 2004-а, ако си спомням добре), клоните се прекършват от плод, а хората ги подминават, купуват несвойствени за сезона плодове, после зимата ядат други нетрадиционни храни (може да се свърже и с хранителните проблеми на нацията цялата тая промяна).

Да се прокара закон за неприкосновеното право на достъп до джанки и ползването им, а лошото отношение да се наказва с глоби или по-лошо :Р Това във връзка с националното богатство, нали ;) Всъщност, даже малко ме е страх да не би злонамерени и безотговорни хора да прочетат тия редове и да навредят после, но рискувам да "подхвърля" какво смятам за хубаво.
цитирай
8. mglishev - Хаха,
12.08.2010 14:55
добре казано. Точно така, национално богатство са. И шопите правят "джандерица" от тях. И, да, приличат на мъглявини, хубаво наблюдение.

Впрочем, в зелена салата малко още зелени джанки напролет правят чудеса с вкуса. Това е гръцки номер. Може и в яхния или в сърми да се сложат няколко. В туршия също.

Инак не мога да кажа, че се "прехранвам" с джанки :)
цитирай
9. bserafimova - А ние играехме и на жмичка
25.09.2010 15:27
и на народна топка, и на стражари и апаши - целия квартал беше наш.

Голямо криене падаше.
Да, и на мен ми прави впечатление, че хората вместо да събират сливите в София ги подритват...Тъпо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5340154
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5477
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата