Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2011 17:39 - Звукът на акордеона
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5646 Коментари: 9 Гласове:
12

Последна промяна: 08.01.2011 00:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Хубавото на това да имаш куче е, че трябва да го разхождаш. Взех си кокера и отидох до Царската градина, както всяка сутрин. И на животното му е добре, и на мен ми е добре. Сняг, студ, гарги грачат, има и малко мъгла. Кучето си вре носа в снега и искрено се забавлява да пръхти в преспите. Идилия. Денят ще започне по-късно, сутринта с кучето в парка си е блажено време, особено когато няма киша.

По някое време се обадиха камбаните на "Св. Александър Невски". Знаете този звук - бавен, величествен. Пускат го и на запис по празници. Императивен. Бих казал - ведър звук. Малко неща са по-хубави от това да чуеш камбана в мъглата, нали така. Моряшко е някак си. Все едно си се носиш в мъглата, не знаеш къде е брегът, ей сега може да се разбиеш в някоя скала с все кораба и корабното куче, но се чува спасителният вой на предупредителната сирена откъм брега и... не се разбиваш. Хубаво е.

При други обстоятелства бих се спрял да послушам камбаните с цялата им внушителност. Този път не стана така. Откъм алеята, тръгваща вдясно покрай по-високата могилка в парка, се чу съвсем различен звук. Понякога в Царската градина идва възрастен мъж с акордеон, курдисва си рибарско столче и свири. Уличен музикант от най-чист вид. Свири добре. Свири ловко. Свири потпури, стари градски, полународни-полукръчмарски. Свири подкупващо. Е, не е чак по парижки, но и така си ми харесва.

Класическа метафора на морална дилема. Някой средновековен автор тутакси би разпознал ситуацията като намеса на нечиста сила. Цапа значи християнинът през снега, чува камбаните на храма, вече аха-аха да се спаси и го увличат разни лъжовни светски мелодии, на които вероятно може да се танцува само Totentanz, Dance macabre, изобщо - работата е сериозна. Човек трябва да си запуши ушите като моряците на Одисей и да отмине песните на морските сирени, за да чуе спасителната сирена откъм брега. Иначе ще се разбие в скалите. Плюй си в пазвата, байно, прекръсти се, па продължи направо по алеята към храма. Ще отминеш, вече няма да те увличат пагубните звуци на акордеона, ще чуваш само камбаните на храма, няма да се изкушаваш, мислите ти ще напуснат нетрайните привидности на света и ще идат към небето, блестящо от вечни факти...

Не е за мен тази работа.

Естествено, свирнах на кучето и свих вдясно, към акордеона. Няколко крачки по-нататък камбаните вече почти не се чуват. Вместо това човекът си седи на рибарското столче и свири не като българин, не като циганин, не като ирландец, а и аз не знам като какво. Не, не свири като морска сирена. Нито като дявол. Някаква весела мелодия, може би и малко меланхолична (а как иначе). Настанил се на най-неподходящото място за улично музициране, понеже по страничната алея на Царската градина почти няма кой да мине, да чуе, да се зарадва и да пусне някоя монета в тенекиената кутия - най-вече в такава мъглива сутрин, когато грачат гаргите и снегът скърца.

Кимване, издрънчаване на метал в метал, раздвижване на побелял мустак и пак лакърдии от акордеона. Сладки звуци. Настроението на съзерцателно настроените типове се променя от малки неща. Ако бях продължил напред по алеята, към "Невски" и градинката при Руската черква, щеше да е тържествено, приповдигнато, триумфиращо. Като хиляди шапки, хвърлени възторжено във въздуха. Случвало ми се е, така че знам. Но понеже продължих към акордеониста, хем ми стана драго, хем ме преряза. Човекът свири като за последно и пет пари не дава за царствения глас на камбаните, изгубен някъде зад завоя. Той си знае какво му е, мръзне, а свири. Както казах - свири добре. Да беше испанец, градът му би го слушал със затаен дъх в летните вечери. Вместо това - на ти, старче, пуста алея в зимната сутрин. Дишай мъгла.

Звукът на акордеона понякога е неприятен, но не и в този случай.

Бих предпочел камбаните само когато акордеонистът го няма. Камбаните са вечността, а тя може да почака. Акордеонистът днес е тук - утре го няма. Същото се отнася за мен, а още повече за черното ми куче и гаргите. Това не може да чака. Звукът на камбаните извежда към чистите неща, които не се изменят и носят в себе си само радост. Звукът на акордеона е самото моно-но аваре: нещата, които си отиват и оставят само спомен. Предпочитам тях, разбира се.

Изглежда, че на религиозния дух е чужда меланхолията. Плаши го преходността на нещата. Залага само на сигурно. Бои се от чара на нетрайните неща. В този смисъл не съм религиозен. Светлият кънтеж на камбаните ме привлича, но далеч по-близък ми е сумрачният глас на акордеона. Предпочитам морските сирени пред бреговата сирена. София - пред Йерусалим, бил той земен или небесен. Вероятно това се дължи и на факта, че никога не съм бил в Йерусалим (дори в земния, а за небесния да не говорим). Но за сметка на това като дете съм се пързалял с шейна в същите снегове по същия изкуствен хълм, който тази сутрин заобиколих с кучето си. Като гимназист и студент съм се целувал с гаджета по пейките в същия парк. Разхождал съм сетери и кокери, спорил съм с приятели, пил съм бира и съм се бил все около този хълм. Като много малък веднъж съм се вкопал пред статива на някакъв художник в градинката пред "Кристал" (където сега е грозната сцепена глава на Стамболов - на няколко десетки метра от Царската градина с могилата) и нашите, вместо да ме плеснат зад врата, са купили небрежно нарисувана картина със стар акордеонист на нея. И тя още виси в хола. При всичко това завиването към храма става почти невъзможно. Освен ако не си кажа, че, разбира се, храмът е част от същия този град, от същия живот и от същия пейзаж. В крайна сметка и камбаните са озвучавали стъпките ми вече четвърт век и кусур. Което може би означава, че Йерусалим е в София, а между камбаните и акордеона не зее чак такава пропаст.



7, І" 2011



Гласувай:
12



1. zelas - В това ти е силата. Браво! Много ...
07.01.2011 18:47
В това ти е силата. Браво!

Много приятно четиво ... пълно със старо-софийска меланхолия ... натисна ми носталгичното копче
цитирай
2. mglishev - Шъс'старайм!
07.01.2011 18:51
!
цитирай
3. zelas - Ами, така е кат не одите на казарма ...
07.01.2011 19:36
Ами, така е кат не одите на казарма веке, поне с перото да служите ... на родината! ;)
цитирай
4. galenav - Зачетох се и като дойде краят някак ...
07.01.2011 20:35
Зачетох се и като дойде краят някак си поисках да започна пак отначалото. Хареса ми вглеждането в тази опозиция камбаните - акордеона, Йерусалим - София, вечното - преходното, праведното - грешното. Хареса ми гледната точка, от която започва сближаването на отдалеченостите. Много богато четиво! Благодаря за удоволствието!
цитирай
5. mglishev - Е,
07.01.2011 20:38
това ме радва, така че благодаря за добрата дума :)
цитирай
6. анонимен - Благодаря ти
08.01.2011 04:19
!
цитирай
7. mglishev - Моля :)
08.01.2011 10:14
.
цитирай
8. ili4e - напълни ми душата, Маноле:-)
12.01.2011 13:40
напълни ми душата, Маноле:-)
цитирай
9. mglishev - Радвам се,
12.01.2011 13:41
Иличе :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624312
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата