Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2011 21:47 - Две нации и половина
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4318 Коментари: 12 Гласове:
10

Последна промяна: 28.03.2011 00:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Б. авт. Текстът ми остаря бързо. Днес положението в Либия е съвсем различно.

Два далечни народа агонизират. Либия може би няма да се отърве от тиранията на Кадафи. Япония пък е изправена срещу слепите сили на природата.
Докато ние тук се занимаваме с дребнотемия и не успяваме да уредим дори що-годе спокойния си живот, някъде в Африка и Азия хората застават срещу диктатора си, срещу разрухата и радиационното замърсяване. 


Първа нация
Никой в България няма особени основания да се възхищава на либийците, но седмици наред, давайки тежки жертви, част от тези хора правят всичко по силите си, за да бъдат най-сетне свободни - по начин, по който те разбират това. Срещу тях има сериозни въоръжени сили, а външна помощ не идва и може би изобщо няма да дойде. За съжаление, Европейският съюз за пореден път се оказа нерешителен и безполезен. Щатите също бият отбой. Няма забрана за полети, няма вероятност за интервенция. Надеждите от последните седмици избледняват, а Кадафи бавно идва на себе си след първоначалния страх. Изненадващо, единствена Франция реагира донякъде адекватно на събитията, но това е слаба утеха. Режимът на Кадафи може би ще се задържи на власт, а това означава още по-жестока тирания от досегашната, отмъщение срещу собствения народ и бетониране на султанщината в Триполи. Броят на жертвите ще расте, цинизмът и клането ще продължават, а светът ще гледа невъзмутимо. Уви за Либия и доблестните хора там. И дано да бъркам, разбира се. 


Втора нация
Япония не само бе пометена от гнева на земята и морето, но се оказа в капана на собствения си технологичен напредък. Атомната електроцентрала във Фукушима добави своето в ужаса на разрушените домове, загиналите и изчезнали хора. Сигурните жертви до момента са над три хиляди, изчезналите са над десет хиляди и търсенето им се прекратява - тоест и те биват приети за загинали. Приблизително половин милион души са лишени от всичко (тези цифри дава г-жа Кристалина Георгиева, европейският комисар по бедствията и авариите) и зависят от помощта на собственото си правителство и сънародници, а и на целия свят. Въпреки че Япония е една от най-развитите страни на планетата и че жертвите и щетите от страховитите застъпващи се катастрофи бяха ограничени от невероятната дисциплинираност и дух на нацията.
Преди години жестоките трусове в Иран отнеха неустановен със сигурност, но в пъти по-голям брой жертви. За Чернобил в страните от някогашния Източен блок е царяла дезинформация (жертвите са потресаващи, а днес целият набор "86 в Източна Европа е рисков в резултат на циничната безотговорност на тогавашните ни водачи). Коледното цунами около Шри Ланка отне живота на близо триста хиляди души. 
Хаити още не може да се съвземе след опустошението и последвалите го мародерства и болести.
На фона на всичко това Япония се справя по блестящ начин. Няма регистриран нито един случай на мародерство. Представителите на правителството, въоръжените сили, полицията, пожарните команди и медиците на практика не живеят за себе си. Солидарността и самодисциплината на гражданите предотврати паниката. Дори инак мудна Европа успява да реагира и да бъде полезна с помощ. 
Но трусовете продължават, все по-голям радиус около Фукушима става опасен, а най-страшна от всичко е опасността от експлозии и радиационни поражения. Поне засега човешките усилия и възможности се оказват недостатъчни, при все че се върши всичко възможно, наистина всичко, а по онези острови това означава много. Освен всичко друго, японците не крият информация за случващото се и не се колебаят да търсят грешки в себе си, което говори красноречиво за тях.
Япония за пореден път възхищава света. Вярно е, че светът е готов винаги да й се възхити - но страната си е заслужила това. 
Заедно с Германия Япония се изправи от разрухата на войната, за да стане по-силна отпреди - но вече като водеща сила в съзиданието, а не в разрухата. Какъв прекрасен дух движи тези хора, за да могат те едновременно да създадат съвременната японска култура, която някои намират за неестествена, а същевременно да имат силите, ресурса и самообладанието да не рухнат пред страшното лице на Фукушима - новата Хирошима. 
Скоро някой в блоговете тук написа, че иска да бъде японец. Много точна мисъл. Като "Бъди американец" от "Чичовци" или като "Аз съм берлинчанин" на Кенеди. Та дори като "римлянин съм" на св. Павел. Така си е. Всеки днес би трябвало да бъде повече или по-малко японец. 


... и половина
А ние? Японци ли сме? Нямам предвид само съчувствието и солидарността, а собствените ни качества. Имаме ли благородството и здравия дух на островитяните? Дали у нас има и толкова дързост, че да се сравним дори не с японците, хайде, а поне с онези бунтовници от Либия? От позната чух, че България й изглежда... примирена. 
Пролетта идва. Конкретно тази на 2011 започна с кръв и страдания, но все пак е някаква пролет. Слънцето пак е по-високо в небето, денят се удължава, зимата отстъпва. Би трябвало да се чувстваме повече от всякога бунтовно, повече от всякога будни и живи, повече от всякога готови да се изправим срещу цунами от нередности. А то е налице. Прословутите ни магистрали се оказват работени евтино и некачествено. Прословутият ни проект за нов АЕЦ се оказва скъп и може би не достатъчно безопасен (а точно сега това звучи особено тревожно). Прословутите "Маргини" маргинализират правосъдието. Прословутият ни вътрешен министър се държи като Фуше. Прословутият ни културен министър така и не се извини за безбройните си гафове и сякаш не съзнава колко нелеп е всъщност. Ние пък - колко вреден и бездарен е. Прословутият ни финансов министър, изглежда, се е зарекъл да унищожи всеки спомен от идеята, че в България някога е имало нещо, наречено социална ангажираност на държавата. И си позволява да казва, че определени теми са неподходящи за обсъждане - колко демократично, наистина. Недотам прословутият ни министър на отбраната се кани да съди човек, чиято кола е била блъсната от служебен автомобил на НСО преди година. Прословутото ни правителство уволнява чиновник, пратил на своя глава още един рейс за извеждане на наши съграждани и чужденци от Триполи.
Разбира се, това са бели кахъри на фона на жестокостите в Либия и на катаклизма в Япония. 
Но дали онези народи (дори либийският, който не е известен с гражданската си съвест) точно в момента не са по-близо до пролетта от нас? Не са ли по-будни и по-нетърпимо настроени? Едните воюват с тиранията и дори да загубят - поне ще са опитали. Другите воюват със самата природа и каквото и да се случи, за пореден път си спечелиха или поне заслужиха почитта на цялото човечество. Воюваме ли ние? 

Може би най-хубавото, което чух днес по новините, е, че един човек, частен стопанин, кани японско семейство, лишено от дом, при себе си. Наистина, каква добра идея. Би било прекрасно, ако останали без покрив японци дойдат тук. това би направило чест на страната ни. Би било човечно и благородно. Пък и кой не би искал такива съседи? 

Иначе... изглежда, че пролетта на 2011 г. още не е наближила България. Подозирам, че евентуална природна катастрофа у нас би била приета просто като друг вид Цецо Цветанов. Прословутото наше търпение ни е завило с дебел зимен юрган и спим сладко докато други народи се борят със съдбата, както някога Яков - с ангела.

Интересно, все пак, какво сънуваме под юргана? Пролетно почистване на парковете? Възстановяване на рухващи паметници на културата? Боя се, че не. В момента България комай дори не сънува. Досега винаги, когато са ставали тревожни събития в страната и навън, послушните медии поне са намирали с какво да занимават недозадрямалата общественост - ако ще стане дума за Р. Овч., то ще се намери с какво да се отклони нездравия интерес (примерно с охулване на Балева/Брунбауер заради обида на величието на българския народ). Ако лекар убие дете или пък министърът на вътрешните работи подслушва лекари, ще се намери някаква друга дъвка. 
А днес и това го няма. Каквото и да става по света и у нас, то вече дори няма нужда бъде крито. У нас общественото мнение е мъртво. Температурата на гражданското тяло е под трийсет и пет градуса и продължава да спада до изравняване с тази на околния въздух... Слаби конвулсивни реакции все още се наблюдават, когато стане дума за футболисти, чалгаджийки или ББ. Но и те затихват. 
Дали компенсациите за избития добитък на странджанци са изплатени, дали битовата престъпност в малките селища не се увеличава, какво става с прословутия детеубиец Маджунов и дали хората, останали на улицата след наводненията в Цар Калоян имат домове не интересува никого. Важното е, че петдесетте японски вишни пред Синодалната палата цъфтят красиво.

Започва да ми се струва, че ако тук (все пак да не дава Господ) тръгне да става наводнение, земетръс или каквото и да е бедствие, няма и да разберем. България е постигнала нирвана - пълна апатия към заобикалящия я нетраен свят на страдания и нещастие. Вълните биха се разделили, докато страната блажено дреме с втъкнати в ушите слушалчици, по които безметежно се лее новият хит на Гинка, Пенка или Станка. Ом мани падме хум...





Гласувай:
11
1


Вълнообразно


1. beckslover - mglishev,
16.03.2011 22:25
Не знам, колко ми е удачен коментарът, но в един от репортажите от пострадалият район в Япония, видях досущ нашенските стълбове по улицата, отрупани от кабели. Сега гледам в новините, как режат кабели. На конкуренцията разбира се.
Та мисълта ми беше, за да си японец и държавата ти трябва да е Япония.
Иначе си е Либия. Е...
цитирай
2. mglishev - А, това е
17.03.2011 01:35
типична българщинКа. "Абе аз да съм японец, ама тука не е Япония...".
Иначе е Либия, да. Само без опита за революция. В 1990, в 1997 и в 2001 нещо народът се вълнуваше, ама му се доспа отново.
цитирай
3. templar - ей-й-й, веднъж да не съм съвсем съгласен с теб.
17.03.2011 09:26
Представянето на либийския конфликт в черно-бяли CNN-ски краски като злият диктатор и свободолюбивия народ срещу него не е коректно. Либия е изкуствено създаден конгломерат от племена, общество изградено на кланов признак. В момента воюват Кадафи и близките му племена срещу опозиционните племена и воюват не за свобода и демокрация, а за това кой да продава най-качествения петрол в света. Да, Кадафи е изрод и психопат, но онези срещу него ако вземат властта, ще бъдат същите изроди и психопати. То е като конфликта на клана Зрънкови с клана ....ови във видинската цинагска махала. Няма добри.
Да се мисли за ислямския свят в нравствено-обществените категории на християнска Европа е нелепо. Понятието свобода и избор там е различно, а понятието демокрация не съществува. Това е културно и религиозно обусловено. Това е причината да няма ислямска демокрация и да няма успешна интеграция на мюсюлманска общност е Европа.

Колкото о Саркози, след десетилетно лицемерие и активна търговия с Кадафи, той пръв заложи на опозицията и реши да извлече максимална полза в бъдеще от това ново приятелство, в случай че Кадафи падне. Затова и другите ревниво не го подкрепиха. Сега ще се окаже, че е сбъркал с прогнозата. И може би ще си плати за лицемерното приятелство с Кадафи и още по-лицемерната "подкрепа за свободата и демокрацията" в първите дни на въстанието.
цитирай
4. анонимен - Да бъда или да не бъда (японец)? Това е въпросът.
17.03.2011 09:49
Една българка в Япония сподели по видеовръзка по скайпа, че японците на втората минута от бедствието вече действали като по команда - с точно премерени действия и движения. АКо тази авария се беше случила тук, дали ние щяхме да реагираме адекватно като тях? Хубаво е да имаме тяхното разбиране за смисъла на живота, за дълга и за честта, чувството за единство на цялата нация. Явно сме по-различни от тях, затова тук не е като в Япония.

Япония е страна, която живее разкъсана между минало и бъдеще. Как успяват да оцелеят в настоящето и аз не проумявам. Иначе, ако отидете там, което горещо ви препоръчвам и искрено ви пожелавам, ще се озовете не само на друга планета, но - и в друга слънчева система.

Астрономите, чместо да търсят извънземни в дълбините на Космоса, да надникнат в Япония. Японците "не са от този свят", както се казва в Библията.

Тук (България) не е Япония, защото нямаме волята, дисциплината, силата на духа, упоритостта, трудолюбието да превърнем страната си в нещо, което да е поне бледа сянка на Япония.

И да се преселят тук японците, с нашия "лош човешки материал, който не иска да си смени чипа", няма да могат да ни оправят.

В една наша песен се пее: "Ако до всяко добро същество застане по още едно"... Ако до всеки българин застане по един японец, кой на кого ще заприлича, това е въпросът?

Всеки да си зададе въпроса: "Да бъда ли японец или - да не бъда?"!

Ако всеки българин отговори положително, ще трябва да се промени и да дава всичко от себе си - всеки ден, всеки час.

И тогава може и да се променят нещата тук към малко по-добро.

Аз също бих живял с японско семейство, стига да имаше място в дома ми. Живял съм в няколко японски семейства (като гост), та зная, че съжителството ни би било приятно и ползотворно.
цитирай
5. анонимен - Браво! Чудесна статия!
17.03.2011 10:12
Това е един от текстовете, заради които чета този блог с огромно удоволствие!
цитирай
6. mglishev - 3-5
17.03.2011 10:36
Тамплиере, то не може винаги и по всичко съгласие. Но всъщност не споря много-много с теб в случая. За всичко си прав, само едно ми се ще да отбележа. Каквито и да са бунтовниците в Либия, по тях стрелят добре въоръжени хора, а те все пак се сражават, колкото могат. Добри-лоши, те в момента са откъм прецаканата страна. Няма как да не им се възхищавам - със или без CNN. Това са най-малкото енергични хора, ако не друго. Такива, каквито ние тук комай не сме. И си патим от това. А че Кадафи е чудовище, което би трябвало да се удави в лайната си, надявам се, никой не би седнал да оспорва.

Така е, и аз съм чувал за тях главно хубави неща, както и някои странни неща, но никога нищо лошо. А последните събития станаха направо паметник на храбростта на тия хора.

Това преди всичко не е статия, а нещо средно между поплак и фейлетон. Но благодаря за добрата дума.
цитирай
7. templar - и за въоръжението не е баш така
17.03.2011 12:24
В Либия армията се състои от военизирани племенни милиции. Така че в момента се сражават еднакво въоръжени племенни милиции, едните от които са в отбора на Кадафи.

Едно голямо изключение, което обръща колата е ВВС, които са изцяло в ръцете на клана Кадафи, а опозицията няма своя авиация. Затова е и натискът за въздушна забрана.
цитирай
8. mglishev - Ми да,
17.03.2011 18:07
то и това е достатъчно.
цитирай
9. yotovava - Хубава статия, хареса ми,
19.03.2011 06:15
но не мога да ти отговоря нито положително, нито отрицателно на поставените въпроси. Не забравяй, че японците живеят със земетресения откакто съществуват, логично е психиката им така да е настроеана, че да знаят как да реагират и дори да приемат философски. Как би реагирал българинът - естествено неадекватно, но то е защото той не е свикнал с подобен род бедствия.
И целият проблем относно "незаинтересоваността" на българина идва и от поредицата огорчения, които му поднасят всеки ден благотворителни организации, злоупотребили с откъснатите от залъка помощи.
Това не ми попречи да пусна няколко СМС-а за Япония.
цитирай
10. mglishev - По дяволите
19.03.2011 11:24
да вървят оправданията ни. Япония е излизала на глава далеч не само със земетръси. Това просто са качествени хора.

Огорченията са за слаби хора.
цитирай
11. анонимен - ako ...
20.03.2011 09:05
Едва сега я прочетох. Хареса ми. Ньнто винаги актуален.
цитирай
12. mglishev - Е,
21.03.2011 20:59
всъщност почти никога, но благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5390514
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5482
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата