Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 05:27 - Лошият избор на вестник „Култура”: Ванга и Ведите в Страстната седмица
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10470 Коментари: 16 Гласове:
11

Последна промяна: 19.04.2011 19:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Биофизикът Светла Тодорова за феномена Ванга и отвъд него. Отвъд Ванга
В: Култура, бр. 13 (2631), година LV, 8 април 2011.
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18248

           

 

 Страстната седмица е онази част и от Великия пост, и изобщо от годината, когато се предполага, че вярващият, пък и защо само вярващият би трябвало да се задълбочи в себе си. Да си наложи пост в мисълта, ако мога да се изразя така. Определено не е времето за екстравагантност и интелектуални вакханалии. За съжаление, нито ст. н. с. Светла Тодорова, нито в-к “Култура” смятат това за вярно. Резултатът е цитираната по-горе публикация относно книгата „Ванга: отвъд предела”, изд. Изток-Запад, София, 2011. За още по-голямо мое лично съжаление, тази публикация не ме оставя безстрастен и безразличен – трябва да призная, че ме съблазнява да реагирам рязко. След като вече съм провокиран от текста, не ми остава друго освен да се опитам да обясня защо.


            Авторката
започва с твърдението, че според нея: “алтернативното знание би трябвало да има място в живота на съвременния цивилизован човек наред с научното знание.” Такова заявление е доста смущаващо от човек, завършил атомна физика и изобщо принадлежащ към технократския клон на познанието. Винаги съм смятал, че рационалността и здравомислието, сухостта и скептицизмът са привилегия на истинския учен. Самият израз “алтернативно знание”, при това противопоставен на “научното” такова, е доста странен у един физик. Какво ти у физик, познавам и хуманитаристи, при това богослови и философи, които също биха били изненадани от такава позиция, а и сами биха я приели трудно. 
            Обнадеждаващо е – продължава г-жа Теодорова – че поне от 15 години насам вече никой сериозен учен не оспорва съществуването на явления, като терапевтично въздействие чрез психо-биополе, ясновидство, телепатия, левитация и т.н. – явления, наречени най-общо н
е т р а д и ц и о н н и.” (разр. моя, М. Г.)
Смятам, че това нейно мнение е незащитимо. Похватът, с който се обявява, че никой сериозен учен не отрича това или онова, е доста рискован, а може би и непочтен. Дори един сериозен учен някъде по света да изрази скептицизъм по отношение на споменатите “нетрадиционни явления” (а какво ли е “традиционно явление”, питам се), това ще направи израза безмислен. Боя се, че познавам такива учени. Може би някои от тях дори четат “Култура”. Преди повече от петнайсет години “нетрадиционните явления”, за които г-жа Теодорова говори и ще продължи да говори до края на текста си, вече са били на мода, така че и тази част от мисълта й е неточна. Човек би могъл да си припомни соцзвездата Кашпировски, както и определено нетрадиционните интереси на Людмила Живкова. 
            Убедих се, че в обществото ни като цяло съществуват съвсем повърхностни знания относно окултизма (езотериката) и теософията.” 
Ст.
н. с. Теодорова погрешно смята “окултизъм” и “езотерика” за синоними. Окултизмът е изучаване на “забранено познание” или “скрита мъдрост”, най-често от религиозен или пък магически характер. Това само по себе си би трябвало да е в противоречие с “явленията”, пък били те и “нетрадиционни”, доколкото всяко едно явление е естествено, а не магическо. В крайна сметка дори “свръхестественото” често се оказва недотам свръхестествено. Езотеричното познание невинаги е “скрито” или “забранено” като окултното – то просто не е предназначено за широка публика. Грубо казано, програмата на студента по история от трети курс е езотерична спрямо учебника по “Човек и общество” за единайсети клас. Надявам се, че г-жа Теодорова не би обявила заниманията в университетите за окултни. 
            Текстът продължава с още вътрешнопротиворечиви твърдения. От една страна, “сериозните учени” не отхвърлят “нетрадиционните явления”, но от друга се разграничават от тях и не ги изследват. Оказва се, че лица, лекуващи с въздействието на своето “психо-биологично поле” (това би трябвало да се изпише слято) едновременно са преследвани и насърчавани от високопоставените кадри на социалистическия режим. Авторката твърди, че “науката” няма инструментариум, с който да изследва “нетрадиционните явления”, а същевременно “… онова, което е било обявявано в Средновековието за “дело на дявола”, е научно доказано още през 60-70-те години на миналия век.” Губя се в тези противоречия. Струва ми се, че нетрадиционното познание изисква да се отрека не само от ценността на научното знание, но и от обикновената логическа последователност на мисловния процес. В противен случай не бих могъл да схвана написаното – чувствам, че се нуждая от мистично откровение. Пък и сезонът е подходящ – Страстната седмица тъкмо започва. Колко навременно, тъкмо един хубав дебат за окултното, алтернативното и нетрадиционното са нужни в навечерието на Разпети петък. 
            Като споменах мистичното откровение, не оставам разочарован. Г-жа Теодорова бърза да ме снабди с всичко необходимо: “Има всички основания да се въведе и понятие алтернативно знание. Това би било едно приемливо съвременно понятие, с което да бъдат определяни явленията, които засега са предмет на езотериката. Веднага искам да отбележа, че е груба грешка и голямо невежество окултизмът да се асоциира с черната магия. Трябва добре да се знае! Истинският окултизъм заклеймява черната магия!
Може уверено да се каже, че поне част от окултното знание днес ще бъде научно знание на бъдещето
.” Оставам възхитен. Тук наистина има всичко: твърдение без аргументация (щом не е аргументирано, а все пак е неоспоримо и някак триумфира в увереността си, то значи е мистично), има отхвърляне на една голяма лъжа, има изобличение на невежеството, има призив към нуждата да се знае, има заклеймяване на черната магия, а има дори и пророчески елемент. Развълнуван съм. Стилът е почти библейски. Нещо повече, очарован съм. Винаги съм смятал, че библейската назидателност е особено подходяща за страниците на вестник “Култура”. Дори започва да ми се струва, че сливане между “Култура” и “Църковен вестник” би било някак си в реда на нещата. Така получената нова печатна медиа би могла да се нарече “Разбулената култура” или, защо не, “Църковна Изида”. Разбира се, смятам, че няма нужда да навлизам в детайли по изясняване на понятията – това би било непростим педантизъм по отношение на моето получено наготово мистично откровение, а предвид библейската безпрекословност на текста – вероятно и ерес. Още повече, че някак си на непосветения ми ум убягва разликата между окултното и магията, както и между черната магия и другите й разцветки по подобие на черната и бялата битова техника – но аз, разбира се, от една страна съм далтонист, от друга – традиционен православен, а от трета – непосветен (както вече смирено си признах), така че нямам никакви основания да се съмнявам в експертността на един атомен физик, при това старши научен сътрудник, по въпросите на окултното. В първия брой на “Разбулената култура” очаквам пространен материал за черната и бялата битова магия, както и за атома, впрегнат за окултни цели. Междувременно смятам да препрочета избрани откъси от наистина пророческото съчинение на братя Стругацки “Понеделник започва в събота”. Както във всичко друго, съветският опит е начело дори при внедряването на окултизма във всекидневието. Жалко, че братя Стругацки не са взели предвид съветските експерименти с Джуна Давиташвили, които ст.
н. с. Теодорова споменава неколкократно (нищо, че навремето науката е пренебрегвала алтернативното познание, нали така).
            Нататък публикацията на г-жа Теодорова продължава с натрупване на нови неточности и откровени грешки. През обявяването на “езотерика” и “окултизъм” за синоними и опростенческото окачествяване на Петър Дънов като теософ, то се знае, стигаме до познаването на Бог “със сърцето”. На “синонимите” вече се спрях, а някои по-малко педантично настроени читатели може и да не се подразнят, че Дънов внезапно се превръща в теософ, защото той действително не е напълно чужд на това, да кажем, учение. Но това
познаване на Бога ми бърка в здравето. Някога “Култура” беше интелектуална трибуна. Смятам, че интелектуалността е там, където е интелектът. Тоест добрата стара рационалност. В познаването на Бога, особено “със сърце”, няма нищо рационално. Шокиран съм, че на страниците на “Култура” откривам откровен мистицизъм, при това от окултно-езотерико-теософо-дъновистко-атомен тип. В това няма нищо интелектуално. Може евентуално и да има нещо добро (няма да споря за това), но рационалността в този момент се е оттеглила далеч от страниците на вестника, където Изида се разбулва все по-настървено, а този непристоен мистичен стриптийз ми изглежда все по-съмнителен, особено в края на Великия пост. Ако на един читател на “Култура” му дотрябва мистицизъм, смятам, че “За божествените имена” на св. Дионисий Ареопагит винаги са налице и успешно заместват всякакви там нетрадиционни и окултно-атомни тюрлюгювечи.
            Пропускам “древните знания” на Египет, Индия, Тибет и Питагор, от които разбирам не повече от г-жа Теодорова, защото нещо друго привлича вниманието ми: твърдението, че теософията (вероятно окултна
, ако не атомна) има корени и в християнската доктрина. Ако под доктрина се има превид същото като учение (поне така казва латинско-българският речник), то ст. н. с. Теодорова е изпаднала в дълбока заблуда. Защото християнското учение случайно почива на Библията, а там за теософия нищичко не пише. Вероятно това се дължи на факта, че теософията е изобретение на небезизвестната Елена Блаватска (1831-1891, сиреч доста след като библейският корпус е завършен). Не знам как изобщо на някого може да му хрумне, че между християнското учение и теософията може да има нещо общо, след като първата Божия заповед гласи: “Да нямаш други богове освен Мене”, а теософите се придържат към схващането, че всички религии са пътища към Истината. Окултизмът, езотериката и атомът за алтернативни цели може и да са много хубави неща, но все пак съществува нещо, наречено фактология и което явно понякога убягва на г-жа Теодорова. Вероятно голямата правда на мистичното откровение от време на време противоречи на скучната малка правда на фактите, но какво да се прави, малката правда е досадна и продължава да настоява на своето.
            Според ст.
н. с. Теодорова, която явно освен в атомната физика е експерт и в в сравнителното религиознание, ученията за човешката душа на християнството и на древната индийска митология взаимно се допълват, а не си противоречат. Това е възхитително откритие, което само по себе си се нуждае от самостоятелно научно изследване, защото досега е убягнало на огромен брой вярващи християни, а и на немалко учени, изградили кариерата и живота си върху християнството – като Йоан Майендорф, Александър Шмеман, Калин Янакиев или Калистос Уеър, които биха останали доста изненадани от “индийската връзка”. Изглежда, че за атомните физици-теософи не съществува такова нещо като религиозни различия. Колко жалко, че не е така за обикновените последователи (а и за създателите) на различните религии. 
            Не знам откъде накъде на г-жа Теодорова й е хрумнало, че толерантността към религиите е “основно изискване” пред БПЦ. Изискване, поставено от кого? От Конституцията на Републиката? Или може би свише? Или, най-сетне, от безспорния религиозен авторитет Светла Теодорова? Няма такова нещо. Изисквания към Църквата има, но те не включват “толерантност към религиите”, а изглежда, че авторката няма никаква представа Кой и кои могат да поставят тези изисквания. Търпимост може би (и това е спорно), но търпимост и толерантност също не са синоними. Г-жа Теодорова явно смята, че повърхностните й познания върху религиозната терминология могат да впечатлят някого, така че читателите на “Култура” внезапно ще изоставят предразсъдъците и вкупом ще се доверят на авторитета на индийските Веди. Всъщност обаче пред мен стои един зле структуриран текст, пълен с обикновени грешки, посредствен и обиден както за разума, така и за вярата ми. Църквата била длъжна да бъде толерантна към чужди за нея учения и да се възхищава от древноиндийската религия, от Петър Дънов и от Вангелия Гущерова. Това е само по себе си достатъчно нелепо твърдение, което би могло да бъде пренебрегнато – странно е само, че идва от страниците на “Култура”, една иначе сериозна медиа. 
            Църквата няма за цел да пропагандира месианските претенции на Петър Дънов. Нито да изпада в захлас пред гадателските действия на Вангелия Гущерова. Още по-малко – да прибавя индийските Веди или
пък исландските Еди към корпуса на Светото Писание. И, не, индийската вяра в прераждането не допълва християнското очакване на Възкресението. Не, Дънов не води към Христа или поне така би казал всеки убеден православен християнин. Не, Вангелия Гущерова не може да бъде оценена високо от църковните служители, защото самата тя нямаше кой знае колко добро отношение към християнството, както свидетелстват собствените й думи: “Християнството, това е канон-неканон”. Бих се осмелил да препоръчам на г-жа Теодорова да се изказва смело по въпросите на религията, едва когато добие някакви малко по-систематични знания за нея. Евангелието не е Ригведа и Откровението не е Аюрведа. Една по-добра грамотност в областта на традиционното знание от страна на авторката би спестило на читателите на “Култура” неудоволствието да четат зле написан текст без ясна композиция и изпълнен с груби грешки, за да си послужа с част от думите на самата провокирала настоящия текст авторка.
            Погрешно е твърдението на г-жа Теодорова, че БПЦ едва ли не се кани да анатемосва Дънов и Ванга. Доколкото човек може да се информира от медиите, Църквата засега просто излага противоречията между православното християнско учение и култа към Дънов и Ванга. Такива противоречия има за всеки, който
поне малко от малко си е изградил адекватна представа за православната вяра. Впрочем, позоваването на “елементи от алтернативното знание” няма кой знае каква аргументативна и интелектуална стойност. Личната убеденост на ст. н. с. Теодорова, че пред “пророчицата” Ванга са се явявали ангели, може да има стойност само за самата авторка, но не и за публиката. Това е някакво собствено, вероятно окултно-атомно убеждение, което по никакъв начин не може да да бъде използвано в потвърждение на стойността на Ванга за Църквата. Между другото, така и не разбирам каква е връзката между покойната Ванга, теософията и индийската митология. Мисля, че и Ванга не би разбрала. 
            Г-жа Теодорова очевидно е убедена, че Ванга е имала някаква свръхестествена опитност. Не бих могъл да оспорвам такова убеждение. Аз също например може да реша, че и съседът ми от горния етаж има видения и нищо на света да не ме разубеди от това схващане. Но всеки би могъл да постави под съмнение сигурността, че става дума непременно за видения на ангели или светци, тоест с небесен произход. Няма религия или духовна традиция, която да гарантира, че дадено видение е непременно божествено само поради факта на съществуването си. Нито в Индия, нито в Тибет, нито в България всеки визионер може да бъде сигурен, че пред него се явяват небесни обитатели. Даже напротив, християнската традиция предупреждава за поднебесни духове, които понякога се преструват на светли ангели. Излагам това дори не от религиозна позиция, а за пълнота по въпроса. Самата Ванга пък твърдеше, че “дарбите” й я измъчват, че не й дават покой. Това само по себе си е проблематично, защото, ако изобщо е имала контакти със свръхестествени сили (в което разумният човек винаги може да се усъмни), то вероятността те да са от небесен произход спада значително с това известие. Няма традиционен текст, според който истинските небесни пратеници да мъчат този, пред когото стават видими. Според скъпата на г-жа Теодорова индийска традиция, когато боговете се явяват някому, те са съпровождани от дъжд от цветя, благоухание и светлина (както е, например, с появите на Индра в епоса “Махабхарата”). Според по-малко екзотичното за нашите земи християнско Предание светците и ангелите също не мъчат визионера; това правят поднебесните духове, наричани още бесове. А тъкмо за “мъчене” говореше понякога покойната гадателка от Петрич. Дали човек ще вярва или не в свръхестествени явления, е личен въпрос. Но е част от автентичната духовна култура на всяка традиция и религия да се допусне, че явяващите се духове могат да бъдат и злонамерени. 
            Някак си не върви в XXI век трансът да се обяснява с “бесове” и с “обладаване от Дявола”.” Възможно е. Но може би и “някак си не върви” в ХХI в.
да се говори сериозно за “алтернативно знание”, “алтернативни явления”, “окултизъм”, “индийски веди” и “езотерика”. Не и извън лекциите по история на религиите. Или извън съответните специализирани заведения – имам предвид разните New age-школи, някой да не си помисли нещо лошо. 
            Ако според ст.
н. с. Теодорова основата на християнството е да не бъде отхвърлян никой и никое учение да не остане пренебрегнато, тогава би било чудесно, ако самата тя не отхвърля и не пренебрегва традиционната за България религиозност, а я поопознае – поне колкото да си даде сметка, че бърка понятия и факти. Самите християнски авторитети като например Тертулиан и Боеций явно не смятат като нея. Особено странна изглежда преценката на авторката, че онези свещеници, които смятат Ванга за врачка и отказват да приемат популярността й като нещо редно и подразбиращо се, заслужават да бъдат отлъчени. Ясно ми е, че г-жа Теодорова не само не знае нищо за християнската религия и нейните традиции, но и смята, че работата на свещеника е да ръкопляска възторжено при всяко хрумване на паството. Това определено е неточност в убежденията и вероятно се дължи на недостатъчно информация (наистина, удивително е как атомните теософи претендират да познават културата на далечна древна Индия, но имат затруднения с фактологията на тукашната религиозност). Свещеникът не е ръкоположен, за да угажда на енорията си, а за да бъде неин пастир. Ако г-жа Теодорова беше виждала пастир, щеше да знае, че той не се води по стадото си, а сам кара овцете напред, понякога с помощта на специално приспособление, наречено гега. Духовният пастир също има за цел да кара своите пасоми и да ги отклонява от духовния еквивалент на пропасти, каквито според християнското учение са например нехристиянските култове и суеверия. 
            Накрая г-жа Теодорова излага своите частни виждания за това какви са критериите за святост и канонизация на светец. Въпреки енергичната си (макар и объркана) полемика с неизяснен църковен опонент относно ценността на Ванга, авторката не смята за нужно Ванга да бъде канонизирана. Учудващо рационално мнение, но по неучудващо ирационални причини. Ст. н. с. Теодорова твърди, че условие за почитането на светец е безспорността на неговата святост. Това е само поредната неточност в религиозните й знания. Разбира се, че светецът може да бъде и оспорван. Някой може и да не вярва в чудесата, извършени от него приживе или станали край мощите му след неговото успение. Друг може да се съмнява в източника на тези чудеса. Има цели християнски изповедания, които изобщо не почитат светци. Има и светци, които не са еднакво тачени от всички членове на дадена канонизирала ги общност – най-яркият пример може да бъде св. Константин Велики, култът към когото не е напълно безпроблемен дори само сред православните. 

            Наистина съм смаян от това, което прочетох в “Култура”. Не съм предполагал, че в този вестник, където съм свикнал да намирам премерени, добре съставени и най-вече интелектуални текстове, попаднах на подобен памфлет. Отдавна смятам, че когато представители на българската техническа интелигенция се заемат с исторически и/или религиозни теми, за съжаление често творят абсурди. Това ми мнение се затвърди и безкрайно съжалявам, че трябваше да стане, когато пиех първото си петъчно кафе в навечерието на Цветница и Страстната седмица. Бях злощастно съблазнен към гняв, докато четях публикацията “Отвъд Ванга”. Сигурен съм, че мястото на този текст не е в “Култура”, просто защото е антиинтелектуален, много неумело съставен и повърхностен. Бих му намерил място единствено в старата, за съжаление вече несъществуваща рубрика: “Този текст никога не би излязъл в “Култура”, защото е:…” Сигурен съм и че времето за неговото поместване не беше в навечерието на Страстната седмица, когато човек наистина би следвало да се обърне към собствените си недостатъци, а не да му бъдат тикани в очите недостатъците на другите. Няма да прочета книгата на г-жа Теодорова. 



 

 

 




Гласувай:
3



1. osi4kata - ето, затова не обичам да говоря дълго :).
19.04.2011 06:10
Когато дилетант в дадена област се отплесне в безкрайни обяснения, нещата загрубяват :))).

Уважаемата госпожа си е позволила да се окаже неподготвена на грешното място, в неподходящото време.

Иначе, темата заслужава внимание. Има много необяснени явления (не необясними), които по някаква незнайна причина не са обект на научни разисквания (поне не на огласени такива).

цитирай
2. tit - Бих написала някои наблюдения
19.04.2011 08:36
относно пастирската дейност на свещениците, но след Страстната седмица!:)
Тъкмо безотговорноста и несериозността на тези им занимания създават почва за развяването на подобни "творби" из публичното пространство. Щото авторката се заиграва с популярно, избуяло с времето отношение към врачки и гадателки сред немалък брой членове на обществото ни. Крайната цел на което е не толкова преклонение пред светостта , колкото към Златния Телец, подозирам!:))
цитирай
3. despinida - Човек предпочита да живее в заблуда...
19.04.2011 10:55
....без значение в какво точно иска да е заблуден, дали че е обичан от половинката с която живее, или, че е умен... или, че приятелите му държат на него... или, че никой не го мами за пари...или, че политиците ще мислят за неговото благоденствие...или, че някяква шарлатанка ще му предрече бъдещето като ще му каже със завоалирани думи нещо, което той ще "разтълкува" като "невероятно прозрение"...
За мой ужас, се убеждавам, че доста на вид, трезвомислещи хора, НАИСТИНА ПРЕДПОЧИТАТ ЗАБЛУДАТА, пред разумното възприемане и обясняване на фактите и събитията...
В същност, трябва да си циник, за да имаш силата и смелостта да признаеш, че отношенията, в които се намираме, представляват една огромна заблуда...:)))
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - "Между другото, така и не р...
19.04.2011 11:26
"Между другото, така и не разбирам каква е връзката между покойната Ванга, теософията и индийската митология. Мисля, че и Ванга не би разбрала."
Споделям мнението ти. И аз няма да прочета книгата. Не за друго, от респект към Ванга. Поздрави!
цитирай
5. mglishev - 1-4
19.04.2011 12:48
Ха така, има живи йомсвикинги :) В случая имам предвид хора с естествени рефлекси. Чок мерси за вниманието.
цитирай
6. mglishev - Не си представям :)
19.04.2011 18:15
севаст написа:
Ти представяш ли си? Как тия мизерни свещеници били говорели срещу проводниците на чистите духове, на “разумни безтелесни форми“? И на тайното им знание, което е толкова тайно, че никакво знание не се открива в него въпреки, че е толкова повсеместно изложено и пробутвано и че всеки селски идиот е врачка, с предаване по кабеларката. И как тия учени подценявали паранормалното - вместо да вземат два-три морално извисени адепта и да ги включат в електропреносната мрежа, те колайдери ми строят, не ги е срам! (между другото, не си прав да обвиняваш другарката Теодорова - езотерика, окултизъм и мистика са си едно и също, поне по рафтовете на книжарниците, а тя не ще да го е виждала другаде, си мисля; навремето ми направи впечатление в една от веригите книжарници, че забиват книгите на споменатия от теб К.Янакиев сред езотеричната литература на щанд с надпис "мистика", като на същия имаше и протестантски нов завет, за цвят).
И понеже това наистина си е вакханалия ама не интелектуална, а на невежеството (много ми се иска да разбера как с квантова механика се обясняват процесите в мозъка, като тя изследва само микро-обекти и как тази баба ще приложи разбирането на Пенроуз за съзнанието като физиологичен ефект на мозъка, което е по същество материалистко разбиране, към разбирането за съзнанието като за духовна същност, особено както е дадено в архаичните източни представи) си направих акаунт в Култура само за да ги наругая, задето са пуснали тая простотия (много е неприятно, че в маргиналията на текста на Теодорова стои линк към медийните им партньори Християнство и култура, изобщо не е красиво).


Културтрегерите казаха, че нямат нищо против да пуснат ругателството ми по адрес на тая кукундрела, стига само да го посъкратя и позагладя. Така и ще направя. Дето се вика, все някой трябва да изока. Жалко, че ще съм аз, но пък то все така става - докато умните се наумуват, лудите се налудуват.

Хаха, тупаните, дето трият анонимни коментари, позакъсняха тоя път.
цитирай
7. morningstar1 - .
19.04.2011 22:23
Братко Глишев, постинга ти е блестящ! Поздравления! Обичам да те чета, не само тук, но и в един форум наречен" Православие". :))
Бог с теб!
цитирай
8. mglishev - Благодаря за добрата дума,
20.04.2011 03:16
лек остатък от поста и светло посрещане на Празника!
цитирай
9. sparhawk - честно казано
22.04.2011 12:58
няма логика вестникът да се съобразява и с конкретно вероизповедание и да отказва публикуването на текст на такава база. На база качество на самия текст - отделна работа. Би било интересно да започне дебат.
цитирай
10. mglishev - На база
22.04.2011 18:14
качество на текста - именно. Текстът е много лош, както и сам можеш да се увериш.
цитирай
11. mglishev - Чакай да не го изтрият и тоя коментар
22.04.2011 19:25
Бъркотия написа:
Голяма бъркотия цари в главата на Глишев.


Бъркотия да. Като чете глупави текстове, така става.
цитирай
12. sparhawk - абе
23.04.2011 11:26
да ти пожелая при все всичко - хубав празник утре :)
цитирай
13. mglishev - Е, то и ти
23.04.2011 12:08
няма да откажеш козунаци, зелена салата с яйца или сочна агнешка плешка, така че - честита пролет, дето се вика :)
цитирай
14. sparhawk - ще кажа и
23.04.2011 13:09
Христос Воскресе! Просто не съм по догмите ;)
цитирай
15. mglishev - Който -
23.04.2011 20:29
както :)

П. П. Междувременно - воистину воскресе!
цитирай
16. sparhawk - Во
24.04.2011 16:43
истина! :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626058
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата