Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2011 02:04 - Свободата на волята: но на чия воля?
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5141 Коментари: 17 Гласове:
7

Последна промяна: 10.08.2011 02:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Коментар по едно неврологично изследване и по препрочетена глава на братя Стругацки.

"Мозъчен скенер вижда решенията ни преди да ги направим."

Може би все пак трябва да се направи разграничение между момента на взимане на решението и момента на артикулацията му в мисълта. Повечето хора мислим на даден език. Разбира се, това е последният етап от формирането на мисълта. Съзнанието работи много с рефлекса и с образа, а оформянето на мислите в думи е един, бих казал, късен етап от развоя на мисълта. Това не значи, че всичко преди думата е несъзнателно или "подсъзнателно". Просто е несловесно. Но когато обмисляме нещо, ние често в крайна сметка обличаме дори само на ум мисълта си в думи. Представяме си, че "чуваме" дори непроизнесените си размисли на някакъв език, най-често родния. Може би скенерът засича тъкмо разликата във времето между взимането на решението и обличането му в "думи". Следователно свободна воля все пак има.

Не мога да си представя нищо неосъзнато у Декарт, който се излежава до късно, размишлява над някакъв абсолютно абстрактен проблем и, попитан какво е правил чак до пладне в кревата, отвръща:
- Мислих. 
Допускам, че е възможно скенерът да засече дори у Декарт забавяне между мига на взимане на решение по абстрактния му проблем и обличането на това решение в ясна словесна формула. Впрочем, всеки познава това по себе си: самият "проблясък" на решението на дълго обмислян проблем отнема по-малко време от формулирането на това решение дори само пред самия себе си. Още по-бавно е записването на мисълта с перо, химикалка или клавиатура. Или пък произнасянето й на глас. Но това не значи, че мисълта не е съзнателна, че не е именно мисъл в собствения смисъл на думата (тук обаче каламбурът е - само - донякъде неволен).

---------

Днес препрочетох последната глава на "Понеделник започва в събота". Там авторите нахвърлят хубава теоретична постановка относно свободата на волята. Теоретично е възможно, казват те, да съществува човек, който живее, придвижвайки се във времето в посока, обратна на нашата. Такъв човек познава нашето бъдеще като минало. А ние познаваме неговото бъдеще като минало. Къде е тук свободата на волята? Може би тя изобщо не съществува, щом дори само на теория може да съществува човек, който да познава като непоклатим спомен от неизменимото минало всичко онова, от което се страхувам, на което тепърва се надявам и прочие? За щастие, братя Стругацки са от оня приятен тип съветски хуманисти, които винаги проповядват в полза на свободната воля, на етическата драма. Те допускат изход, позволяващ съществуването на свободна воля: всяка една ситуация, от която има повече от един възможен изход, всъщност води до съществуването на повече от един "екземпляр" от личността. Един поема по едното разклонение на реалността, друг - по друго. Паралелността, множествеността на паралените реалности (уж поне теоретически възможни) осигурява свобода на волята. Елегантно image

Но това все още не решава моя проблем, защото по силата на известни обстоятелства аз пък съм затруднен да приема наличието (дори само теоретично) на паралелни светове и на "разклоняване" на личността. Първо, това би обезмислило теорията на вероятностите - щом всяка възможност реално съществува, значи такива понятия като "вероятно" и "невероятно" просто нямат почва. Това вече би било не свобода, а слободия на волята. Второ, ако има много паралелни Маноловци и всички те се "роят" при всяка ситуация с възможен повече от един изход, то кой от тях е "аз"? Всички заедно? Те една личност ли са? Или са много личности? Та нали животът на всеки от тях би могъл да се стече по едва ли не безброй различни начини? Мога да приема множествеността на физическите светове, но паралелността на световете във времето ме плаши. Кой е "аз"? "Аз", който в момента пиша тези редове в блога си, "аз", който съм си легнал до Валя или "аз", който имам съвсем различна биография по силата на различни избори в миналото? 

Това вече е отделен въпрос, но във всеки случай смятам, че свобода на волята определено има. сега остава да се опитам да разбера чия е тази свобода на волята. На кого от всички (поне теоретично) възможни "аз". Сами разбирате, това е вече не само физически, биологичен или философски проблем. За мен този въпрос е и религиозен.



Гласувай:
7
0



1. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Маноле!
10.08.2011 09:51
Интересен разговор подхващаш. Аз мисля, свободата на твоята воля, разбира се. Да, изборът е "религиозен" в контекста на личностната сакралност, на индивидуалния избор, поне за мен. Който избор на свободна воля принадлежи на всичките Маноловци, които изреждаш, защото те са усмивки, портрети на един единствен Манол, който е и паралелните светове на личността, но и ОНЗИ, който взема решението на свободната си воля, онзи, който знае и може да направи това, което би взривило предвижданията на която и да е машина.:) Е, не знам, дали бях ясна. Приеми, че свободната воля на Манол е самият Манол и че тя е Съзнанието на едно "висше Аз" в океана на паралелното неосъзнато. За мен, изборът също е "религиозен", защото вземането на решение е свързано не само с избора на мисълта, а с избора на "сърцето".:) Това последното не е много убедително, но мисля, че синхронизира трептенията на всички избори. Поздрави!
цитирай
2. mglishev - Имах предвид, че
10.08.2011 11:27
въпросът е религиозен, защото опира до морала. Ако "аз" е целият набор от паралелни Маноловци, значи за част от тези Маноловци е предопределено да правят неморални избори. А в крайна сметка коя личност е Манол? Те всички ли са личности и носят отговорност? Ако е така - тогава защо за част от тях е детерминирано да постъпват неморално? А ако личността, която е свободна, са всички те заедно - тогава за какъв морал да говоря изобщо? Моята свобода е в това, че извършвам всичко, което е възможно, без оглед на морал, във всички паралелни светове (при което някой може да заговори за "сакралност" на целия спектър на личността/личностите, а думата "индивид" напълно губи значение). И в двата случая има опасен морален релативизъм и затова проблемът за паралелността на световете е сериозен религиозен въпрос.
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - :)
10.08.2011 12:47
Да, така е. Но аз третирах избора на Манол, като избора на онзи, който убива кучето. Хан, цар на царете! И на съвкупността от Маноловци. Ако го няма него, паралелните Маноловци ще се разсипят като крехка светлинна илюзия. Или А..люзия. Манол е личността, която прави избора за всичките Маноловци, нали.:) Нарекох го "индивидуален" и сакрален, защото изборите, които правим са истинското ни лице. Напротив, не само не губи значение думата "индивид", а значението й расте като вкус на отлежало вино. Символите не остаряват с времето, Маноле. Това не ни освобождава от възможността да грешим, но дава шанс да вярваме в Доброто. По делата ще ги познаете, нали. За мен, въпросът е религиозен не конотативно, в интерпретацията на личностния, персоналния контекст, а строго идентификационно. Манол се идентифицира със своя избор. Ще си послужа с метафора. Със саможертвата си, Христос ни дарява с безсмъртие, дава ни възможността за избор да бъдем. Богоравни, безсмъртни. Откупва го с всяка своя пролята капка кръв за нас. В момента, в който правим своя избор, тогава сме ние. В този миг или вечност, думите и измеренията на каквито и да е реалности и светове нямат значение. Не играят. Автоматично правомощията им отпадат, когато Манол взима своето решение. Неговото право е единствено и богоравно право на това. И изборът му е избор за всичко останало. За и над всичко останало без изключение. Така мисля.:) Но казват, сега Меркурий изкривявал думите ни. Дано ме разбра.
цитирай
4. mglishev - Не,
10.08.2011 13:18
не те разбрах :)

Понеже това, заради което пуснах постинга, е проблем на теоретичната физика, тоест се разглежда като вероятно фактическо положение, подчинено на още не напълно познати природни механизми, а не само като някакъв вид есеизъм. Само казах, че ако приемем тези теоретични постулати на физиката, от тях следва морален проблем. Ако един Манол (или Иван, или Пешо, все тая) загине, това не значи, че другите загиват с него. Това е интересното при принципа на неопределеността. Две или дори повече взаимоизключващи се, но еднакво веществени реалности съществуват едновременно и без да си взаимодействат. Шрьодингеровата котка фактически е едновременно жива и мъртва. Всеки избор съществува във всичките си възможности: няма такова нещо като едно взето решение и мъртва потенциалност на останалите възможни поредици от събития. Тъй че от религиозна гледна точка се получава много странно: някои Маноловци биват спасени, а други - не. Ако пък религиозната гледна точка не е християнска, а индуистка, тогава ще излезе, че спасените и неспасените Маноловци заедно образуват някакъв "атман", някакъв свръхманол, който си съществува в единство на многообразието и, бавно осъзнавайки това, отива към нирвана, тоест може би към обединението си в покой. Това обаче мирише на страшен морален релативизъм ("ами на ей тоя тука му било писано да открадне, ама нищо, той е част от собствената си личност и в друг свят не е откраднал, всичко е наред"). Така че предпочитам да подхождам към моралния резултат на физическата теория по християнски. Но поне засега резултатите от този подход надминават способността ми за диалектическо възприемане.

А от това произтича набор от проблеми, които физиката може да реши, но етиката и религията доста ще се озорят.
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Да, принципа на неопределеността...
10.08.2011 14:14
Не говаря за есеизъм, а за живия живот. Ако приемем тези постулати на теоретичната физика, моралният проблем не следва от тях, според мен, а от осъзнатостта ти, че при прилагането на принципа на неопределеността, паралелните веществени реалности са взаимоизключващи се и независими една от друга. Опитах се да обясня, че имаме "контрол" над тях. Всичко е взаимосвързано. Ако привидно, на физическо ниво, няма такава връзка, то тя е провидна на духовно. И ти я разплиташ. Видял си възела, ще го съсечеш. С кой меч е въпросът. Вечният въпрос, Маноле! "Да бъдеш или не". С черния или с белия? С чий меч? Твоят, разбира се. Тебе ли да уча, фехтовача.:))) Сега разбираш ли ме? Намираме се един до друг с теб - на Армагедон. И всички наши останали паралелни реалности продължават. Аз отивам на бал в 18 век (времето е също условно или защо пък да не пия халба бира с мускетарите?!) ти - един Бог знае, къде си... В 13! НО сме на бойното поле. Едновременни и навсякъде сме. И ти и аз решаваме да се държим като християни. Решаваме да умрем и да се бием до край в името на доброто. Когато се сражаваме на страната на доброто, паралелните светове ще ни последват, заради трептенията и честотите на пулсациите, които ще предизвика ИЗБОРЪТ ни да бъдем стражи на доброто.:))) Това е нашето Аз, нашата кристална идентификационна решетка. Или кристалична...:) Няма разлика между физика и етика в случая. Това, ако не греша, дори Айнщайн не можа да ни го обясни. Но Христос ни даде възможността за избор. Изстрада го, откупи го и... ние можем да избираме. В момента на този избор, паралелните светове затрептяват на неговата честота. И ти, хан Манол, спасяваш любимото си куче и не го убиваш като жертвен агнец, защото е твой приятел.:) Независимо от факта, че ханът е "този, който убива кучето". Сега, разбра ли ме? Взимам си го за блогвълна, дано се намери някой добър човек, физик, че надали те убедих с моя "поетичен" парапримитивизъм:)... Поздрави!
цитирай
6. mglishev - Мда,
10.08.2011 15:14
е, чудесно, че тези иначе малко сухи мисли будят такива емоции у тебе, но аз просто разсъждавах за един физически проблем и неговото евентуално значение за морала :) Истината е, че стигам до все по-сухи изводи по този въпрос. Даже разочароващи.
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - :)
10.08.2011 16:28
Е, в този слънчев сумрак на софийския дъжд, какво ми остава, освен безсилието пред теоретичната физика. Освен "вероятното фактическо положение", че все още не мога да загубя напълно илюзиите си. Може би, заради името, а може би, защото човек не бива да губи илюзиите си... Мисълта е на Геров. За мен е късно, да спра да вярвам, въпреки целия ужас... Благодаря, за гостоприемството и дълготърпеливостта.:)
цитирай
8. mglishev - Чак слънчев :)
10.08.2011 17:03
Там е работата, Христос не само е дал възможност за избор, но и самият Той е многолик. От принципа на неопределеността може би следва, че има не един Христос, а много Христосовци. Това си е тревожно - освен ако не намеря начин да формулирам и аргументирам за себе си, че само Той не е подвластен на Хайзенберговия принцип.
цитирай
9. анонимен - Ето "един" възможен ...
10.08.2011 18:33
Ето "един" възможен отговор:
Хуан Хосе Бенитес
"Завещанието на Свети Йоан"
Погледни втората част на завещанието.
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - mglishev - Чак слънчев :)
10.08.2011 18:50
mglishev написа:
Там е работата, Христос не само е дал възможност за избор, но и самият Той е многолик. От принципа на неопределеността може би следва, че има не един Христос, а много Христосовци. Това си е тревожно - освен ако не намеря начин да формулирам и аргументирам за себе си, че само Той не е подвластен на Хайзенберговия принцип.

:) Да, продължава... Сумрачно слънчев дъжд, наистина. Благодаря за последния ти коментар. Това е все едно да намериш ключ в подводна река. Написах ти по-горе, че сме "едновременни и навсякъде". Метафора, разбира се. Странното е, че сега прочетох малко от теорията за неопределеността на Хайзенберг дефинираща тоталната непредсказуемост на събитията. Дефинира, че компонентите, колкото и точно да се измерват в две двойки физически величини - место­положението спрямо моментът, толкова по-неопределена ста­ва другата двойка - енергията спрямо времето и обратно. Времето е измислено от нас. То ни помага да се съизмерваме и отдалечаваме от паметта за себе си. Разбира се, че има много Христосовци. Давйки ни правото на избор, правото на "време" и "място" за този избор, той ни прави равни нему. Но дали ще бъдем, това зависи от нашия индивидуален избор, който нарекох идентификационен. Нещо като код, който събира паметта за предполагаемите избори в един единствен, образно казано, "богоравен" избор. Няма да ти пълня повече блога с нескопосаните си раз съж дения.:) Но лично за мен, бе не само интересно, а изключително полезно да прочета. Разбира се, че Христос не е подвластен на този принцип, който е един констатационен и описателен принцип. Христос също прави своя нелек избор. Той е единственият измежду боговете, който жертва цялата си енергия за правото ни на избор. И на безсмъртие. Така мисля.
цитирай
11. mglishev - Може, може,
10.08.2011 21:22
мен ме притеснява само това, че съм свикнал да мисля и за себе си като за един екземпляр, и за Христос като да един, хм, Екземпляр. А сега всичко това се оказва доста объркано.
цитирай
12. ran - Предлагам формулировката :)
10.08.2011 23:16
"Аз"-ът на Манол е сноп от паралелновременни реалности, чийто брой е ограничен от матрицата на ценностната му система.
Като свободата на волята е инструментът, който ограничава теоретично безкрайното множество на възможните реалности до краен брой (примерно) морални решения. Наличието на друго "Аз" може да предизвика клониране на Манол-реалностите, но субМанолите си остават идентични на основния сноп:)
Затова при фантастите паралелните светове си приличат :)))
Наличието на много други "Аз" увеличава до безкрайност броя на паралелните реалности.
Признавам си, че не зная как това изглежда от религиозна гледна точка.
Поздрави!
цитирай
13. mglishev - Хубава формулировка, спретната.
11.08.2011 01:39
Проблемът е, че ценностната система може да е много различна в по-крайно различните паралелновременни реалности. Все пак не всички фантасти са еднакво тъпи и понякога (например при Пол Андерсън) две паралелни реалности могат да бъдат с огромни разлики помужду си.
Така че субМанолите ще имат идентични черти, които да ги обединяват в общ сноп, но тези черти няма да са определени от ценностната система, а вероятно от нещо друго (например от факта, че целият Манолов сноп има едни и същи родители - или по-точно родителски снопове - и е роден на една и съща дата). Оставям настрана паралелновременните реалности, в които просто няма Манолов сноп.

От религиозна гледна точка това е напълно антихристиянско и изобщо антиаврамистко, защото в един и същи личностен сноп могат да се предположат на практика безброй биографии с разнообразен и даже взаимоизключващи се ценностни системи и морални облици, а това прави учението за спасението или наказанието на практика безмислено. В някакъв смисъл все пак подобен поглед поне утвърждава свободата на волята (щом всяко възможно решение е взето в рамките на снопа) и поне на пръв поглед може би води към индуистко или будистко схващане.

Единственият начин да се утвърди някакъв християнски морализъм тук е да се уточни, че личността на Манол не е една. Колкото отделни завършени биографии (набори от извършени избори), толкова автономни Маноловци. Част от тях попадат в Ада, част от тях попадат в Рая, свободата на волята е в това да се стремиш да си от онези, попадащи в Рая, а св. Павловото твърдение, че човек живее само веднъж, трябва по необходимост да се тълкува казуистично - именно, че "човек" е всеки завършен (при смъртта си), автономен "клас" от паралелновременния личностен сноп. Какво е това? Хайзенбергово православие? Християнство на неопределеността? Ортодоксална диалектика между Херодотовия Телос, морализма на Евангелието и мъките на физиката? Може би тъкмо тук е разковничето, позволяващо на физиката и вярата да се помирят.

Тук обаче настъпва нов тревожен момент. Колко много субМаноловци попадат в Ада! Дори моят субМанол, тоест моят "аз", моят автономен клас в личностният сноп да има щастлива отвъдна съдба, то много други няма да я имат. А в някакъв смисъл те все пак са ми по-близки от братя - и може би дори от абстрактния "ближен", когото трябва да обичам. Религиозното учение би могло да се изведе до идеята, че в Небесното царство всички спасени субМаноли се събират (Майстер Екхарт би харесал тази мисъл), но какво става с неспасените? Има трагизъм в схващането, че дори смъртта, дори вечността извън времето не обединява изцяло паралелновременните класове на личностния сноп.

Това обаче не е единственият и не е дори най-големият проблем от религиозен характер, когато заговорим за неопределеността. Възможно е да има реалности, в които Христос не е разпнат - или дори реалности, в които Адам не е съгрешил. Тогава религиозният абсолютизъм губи почва, а за вярващия това е плашеща мисъл.
цитирай
14. ran - Ценностната система се усъвършенства с възрастта
11.08.2011 14:56
И нека целта е Спасението.
С годините човек се учи да не повтаря грешните, неморални избори. Това непрекъснато стеснява набора от възможни решения. Остават само моралните и, в идеалния случай, крайно завършената личност попада в Рая.

Физически, всеки повторен морален избор създава реалност, която трепти кохерентно с другите "морални реалности". Това взаимодействие създава устойчивост на тази част от снопа реалности, запазвайки го във времето. Обратно, всяко грешно и неповторено решение осъжда неговата му реалност на затихване до изчезването й. Така изчезват по-крайно различните паралелновременни реалности и по-нежизнеспособните ценностни системи.
(Какви са характеристиките на такава среда, предизвикваща затихване?
Има ли морален детерминизъм в паралелновременната ентропия?)

Обратната връзка създава динамика и в Маноловия сноп. субМанолите от кохерентни реалности излъчват стабилност, която предизвиква моралния избор всеки следващ път. Усилвайки излъчваната стабилност и, по този начин, облекчавайки следващите решения на "Аз". Което означава, че субМанолите не са автономни личности и не те взимат решенията, а само си взаимодействат на морално ниво. Получи се все по-намаляващ сноп от синхронно трептящи нишки (струни?), изчистен от морален релативизъм.

Снопът, различими една от друга, субличности наистина намалява с - най-общо казано - увеличението на морала на Личността. Докато броят реалности непрекъснато се увеличава. Какво означава това за "снопа" Христос? А реалност, в която Христос не е разпнат изглежда невъзможна. Това ще е реалност напълно лишена от вярващи.

Дотук за идеалния случай на абсолютно моралния сноп реалности.
Как изглежда при смъртта сноп, съставен от морални и неморални реалности? Едните - устойчиви, а другите - затихващи? Едно възможно решение е изчакване да останат само устойчивите и те да определят Рая или Ада. Изчакване в Чистилище? Но, май е по-добре да спра дотук.
цитирай
15. mglishev - Елегантно,
11.08.2011 17:27
в такъв случай в края на жизнения път остават два общи "полуснопа" субМаноли - спасен и неспасен. Което направо мирише на стабилен морален избор. Чудесно решение.

Реалност, в която Христос не е разпнат, няма да е непременно лишена от вярващи. Ето, например всички атеисти са убедени, че живеем в реалност, в която изобщо няма такова нещо като "спасение", но не отричат факта, че съществуват вярващи.
цитирай
16. minevv - да
06.08.2014 10:59
братята трябва да се четат и препрочитат... класика, достойна и изстрадана
цитирай
17. krumbelosvet - Във всеки момент от времето,
15.07.2016 14:44
всяко нещо, което осъзнаваме като ПРОБЛЕМ, допуска множество решения, безброй, строго казано. Затова ефектите от иновациите се подчиняват на ВЕРОЯТНОСТНИ закони. (Моите постинги "писма в бутилка" 1 и 2)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5340089
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5477
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата