... отиде да вечеря у стопанина на почтен дом в родния си град Халал. Шейхът носеше със себе си ценно мазило, което сложи на съхранение в долапа на домакина. Вечерята мина весело, сетне виното и стиховете се лееха като река, та на тръгване гостът беше понаправил главата и забрави за мазилото. 
След време, вече именит, се върна и го поканиха в същия дом. Изведнъж ал-Кайс попита:
- Какво стана с оная моя стока, дето май я забравих миналия път?
С това мислеше да изпита не толкова почтеността, колкото остроумието у приятеля си. И остана много изненадан, когато стопанинът отвърна:
- Ето, носят сметководните книги и ще разбереш всичко.
Този доблестен мъж бе съхранявал забравеното известно време; после се бе уплашил да не би то да се развали и го беше продал на сметка, а припечеленото беше вложил ва различни начинания, които надзираваше като свои, но печалбата пазеше за ал-Кайс. 
Гостът се възхити, не взе нито дирхам от припечеленото, а назначи стопанина за свой ковчежник. Такъв е ал-Кайс и такива - приятелите му.

:)

от "Книга за скъперниците"?

Почти. скоро я четох, та оттам се сетих. Иначе просто забравих нещо ценно навън и после си съчиних това, за да не се ядосвам.