Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2013 21:45 - Високият прозорец
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3227 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 29.01.2013 21:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Прибира се вашият непокорен слуга у дома след работа и е в добро настроение. Представете си, човек може още да няма трийсет, може засега да не го е страх за насъщния, може пак да се е поувлякъл по някоя красавица, може да има книга и ябълка в раницата, може да е здрав и да си мисли за всякакви неща от вечерята до поезията. В това няма нищо привилегировано или неестествено. Напротив, съвсем обикновени неща са - и би трябвало да се полагат на всекиго. 

Но не трябва да пуска телевизора. Обикновено не го и правя, но на, за зла врага днес сбърках. След като цял ден съм си вадил хляба, няма как да съм в час с последните чаровни случки из града и света. Естествено, избори идат, страната олумпенява все повече. София очевидно заприличва на Франк Милъровия Sin City (града, а не чалготеката, макар че май и на двете). И ето, пускам си проклетата машинка, само за да се отвратя от залъка си. 

Напоследък опитите за убийства зачестяват. Скоро някой си Доган се опитваше да ни убеждава, че е под заплаха. Днес пък някой си Златомир Иванов пострадал жестоко при съвсем сериозна засада. Всичко вече е известно - показността на мястото (какво пошло филмово въображение), биографията на простреляния, упоритата свирепост на стрелеца и свирепото упорство на жертвата да оживее. За последното, впрочем, моите почитания. Сами по себе си това са отчайващи случки. Живеем в страна и в град, където хората размахват оръжие. Е, да сме благодарни, че не живеем в Сирия, но нещо ме подсеща за тъжното първо изречение на "Тютюн": "В градчето не се случваше нищо интересно, само по някое македонско убийство...". Явно още живеем в ийстърн. 

Някои по-неприятни хора може би ще намерят дори кинаджийски чар в такава атмосфера. Аз явно съм от по-миролюбиво тесто. Не че и на мен не ми идва понякога да заплашвам, да посегна или направо да хвана оръжие, но поне досега не съм стрелял по човек и се надявам да не се налага. А ако се наложи, може би ще е от телевизията. В централната новинарска емисия на обществената, държавната, официозната, консервативната и не знам още каква БНТ мъчителни минути наред излъчват как раненият Златомир Иванов страда. Ами да, сигурно е престъпник, а не невинно агънце, но все пак. Тия новини ги гледат жени и деца. Не може да се излъчват такива кадри без предупреждение. В реално време съвсем истински човек се е свил на пода, вероятно е в шок, прострелян е, едва е спасил живота си (и кой знае дали наистина ще го спаси), опитва се да разбере не дали, а къде е ранен... докато някакъв лешояд с камера снима. Или хайде, да не е лешояд, а просто камера на стената, но пак не може страданието, запечатано на записа да се излъчва така бездушно. Ненормално е. Не, не е гнусно и не, не ме е страх от кръв. Нито изпитвам някакви кой знае колко топли чувства към самия Иванов. Кръвта е естествена. За съжаление, страданието също е естествено. Неестествено е киризенето. Зяпането и бъркането в носа. Страданието трябва да има своя интимност, свое достойнство, дори и да е страдание на престъпник. Не бива да се превръщаме в зрители на гладиаторска арена, нито пък бива националната телевизия да служи като немит ланист на следобедно увеселение с човешки жертви. 

Това далеч не е първото подобно прегрешение на медийните лешояди. Всички си спомнят отвратителната снимка с трупа на Андрей Луканов. Самата сърцевина на проклетата некадърност, самопробутваща се като журналистика. Не, това не е "Художникът на битки". Но интересно, дали някой ще си спомни страшния клип с обезглавяването на руски войник от чеченски бунтовници? Преди може би вече десет години БНТ също прояви зверско дебелоочие и без предупреждение излъчи такъв материал. С което направи може би един вид PR на бунтовниците. Такива клипове са направо жанр, те наистина са ужасяващи - много повече от бледникавите фантазии в който и да е филм, защото става дума за самата реалност. Но пред тази реалност трябва да се стои тихо. Може би скръбно. Може би човек трябва да се бори срещу нея, докато и на него му прережат гърлото. Но не бива да се излъчва, пардон, да се изтърсва по такъв начин в новините. Не че фактите трябва да се крият - напротив. Но едно съобщение е достатъчно - не е нужно да се водят зрителите за ръка, а ако може и направо да пипнат с пръст раните. Та белким пропуснат, че между кадрите с жестокости някак между другото мина новината за голямата фалшификация - че 20% от гласоподавателите наистина се били явили на фалшивия референдум (с финес, някак си - и хоп, обратно в заседателната зала...).  Между другото, нискочелият ни министър-председател с обичайната си четвърт-интелигентност и шестнайсетина-емоционалност коментира и двете днешни софийски безобразия в гранитно тъп стил, който явно минава за много твърд. От толкова официална нехуманност публиката оскотява. Не, това не води до пречистване, не е трагическо. А е просто неуместно. Грозно е. Буди може би страх. Или точно това е полуосъзнатата работа на телевизията? Да ни кара да се страхуваме? 

Не, благодаря. Няма да се страхувам от такива неща. Няма и да свикна с тях. Може да съм дори за смъртното наказание, но и на осъден убиец не бих отказал собствената му интимност, собствения му момент със себе си. На ранения първо трябва да се помага, а не първо да бъде сниман. На загиналия трябва да се затворят очите, а не да бъде поругаван от отвратителни мършоядни същества с камери в ръце. 

По-късно разбрах, че в същия ден и в същия час, когато съм ставал свидетел на погнусяващите телевизионни нрави, е имало протестно шествие между Патриарха и Народното събрание. Знам, че там също е имало хора, които нито се страхуват, нито свикват. Жалко, че не научих по-рано - щеше да е по-хубаво да съм при тях, а не пред зловредната кутия в хола. Изключих я. Дълго време няма да я включа. От високия ми прозорец се вижда старото орехово дърво, което глупаците не успяха да задушат с тел. Оставам на прозореца си. Утре трябва да ида пак на работа. А вдругиден, кой знае, може и пак да гледам две хубави очи. Заради които си струва човек и на протест да иде. 



Гласувай:
11
0



1. rizar - Какво да правиш ?
30.01.2013 01:23
Panem et circenses! го е казал народът. Такава им е цирковата трупа,такова им е представлението, за 20 години нищо свястно не можаха да измислят. Ще ни замажат очичките и толкова. А ние обществото нищо не можем да измислим за да се отскубнем от това всеподавляващо ни блато.
Дори една интернет-революцийка не можем да заформим, щото само на блог.бг , например, има такава мегало трупа банда тъпи перерастки шпиони и ченгета, че като антбасаристи ще ни изловят още преди да сме се опомнили.
Остава ни само перото. Поне него още не са ни отнели.
цитирай
2. vmir - Добре написано, но невярно.
30.01.2013 07:22
В случая ти помага единствено клишираната омраза към журналистиката, която не е без основания, но мисля, че не правиш услуга никому, като извличаш доказателства за некадърността й от нейната скандална същност. Неслучайно журналистическата професия в цял свят е най-скандалната измежду скандалните, а животът на журналистите - най-застрашен и кратък. Не можеш да искаш от журналиста да си закачи камерата на дървото и да запретне ръкави да запушва раните на простреляния да не му изтече кръвта доката дойде лекар. Професията му е да информира, а не да се държи като случаен минувач, който да дава удачен пример за хуманност. Не са малко случаите, когато именно скандални репортажи са създали възможности за решаване на проблеми, смятани за нерешими.

Нямаше да имам нищо против позицията ти, ако можеше да посочиш общовалидна граница, до която могат да действат журналистите, защото понятия като "интимност" са твърде разтегливи и субективни. Ето, например аз ти казвам всичко това без да съм гледал изобщо телевизия вчера, и без да знам какво си видял ти. Знам, че ако бях видял каквото и ти си видял, може би нямаше да ти пиша този коментар, но дори това не доказва правотата ти, защото който не е видял, ще мисли и двама ни за преувеличаващи. Защото човек така е устроен "око да види, ръка да пипне", а онова, дето "блажен е повярвалия без да види" e дадено на малцина, а останалите, без да видим просто изкривяваме понятията и променяме смисъла им.
цитирай
3. mglishev - @vmir:
30.01.2013 08:58
Всичко това няма нужда от толкова умуване. Човек първо е човек и после е всичко друго. Омразата ми обаче не е към журналистиката като такава - все пак не съм идиот. А към липсата на елементарна човещина. Тези неща трябва да се усещат интуитивно. Ако искат умуване, значи нещо много дълбоко не е наред.
цитирай
4. vmir - 3. mglishev,
30.01.2013 09:47
mglishev написа:
Всичко това няма нужда от толкова умуване. Човек първо е човек и после е всичко друго. Омразата ми обаче не е към журналистиката като такава - все пак не съм идиот. А към липсата на елементарна човещина. Тези неща трябва да се усещат интуитивно. Ако искат умуване, значи нещо много дълбоко не е наред.


Преди години журналист се самоуби и остави децата си сирачета, защото не можа да понесе обвиненията, че е снимал африканче пред лешояд. Без скандала около тази шокираща снимка обаче, нямаше да потекат помощи за децата в съответната област. Според хуманистите, не трябвало да снима дебнещата смърт. Нека не навлизаме в частни тълкувания. Работата на журналиста е да информира. Нека не прехвърляме шокиращата действителност единствено за негова сметка, защото така пък ще ни затрупа с чалга и други просташки веселби. Не адвокатствам никому, симпатизирам еднакво на всички професии и не обичам предразсъдъците и причините за мърлявщина.
цитирай
5. mglishev - Е, то е ясно
30.01.2013 18:03
за какво става дума. Едно е да има новини, а друго е от новината да се прави хорър за сметка на жертвата. Ей тия инак прости неща убягват на тукашните трудоваци, бенете-гении и прочие.
цитирай
6. vdp - Поздравления за постинга!
31.01.2013 13:50
Въпрос към vmir. Защо си позволява да коментира, след като е забранил коментарите в собствения си блог?
цитирай
7. mglishev - Защото
31.01.2013 18:21
аз например не съм забранил да се коментира тук. Ако нещо чак толкова ме подразни, предупреждавам и после трия сам.
цитирай
8. sparhawk - чудесен текст
31.01.2013 20:56
аз отдавна не гледам новини и се чувствам много по-добре заради това!
цитирай
9. mglishev - Има новини и новини,
01.02.2013 08:47
със сигурност диващината на лошата журналистика трябва да се избягва.
цитирай
10. krumbelosvet - Още Цицерон е забелязал оскотяването от публичното насилие.
18.01 17:37
"Ставахме недостойни за милостта на боговете" (цитирам по памет).
Така че, който го направи у нас, сигурно знае защо го прави. Оня ден гледам 6-годишния ми внук, че гледа странен "филм". Без текст и фабула. Мъж с костюм на Спайдърмен садистично бие, души и ДАВИ във вода друг мъж, с не-холивудски, НАШЕНСКИ вид. Питам - Защо го гледаш? - Харесва ми! Така е направено, че да харесва на детето, жадуващо да порасне, да стане силно и да бие лошите...
Голямо чудене пада за детското насилие, но обикновено се дрънка за отговорността на родителите и училището... Аме екрана? Кой родител или учител може да контролира всяка секунда?
Но екранът е НЕПРИКОСНОВЕН, защото е 99 процента американски...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5499579
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата