Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2013 18:07 - Даманхур - 3 част от ККхечари мудра и пътуването на един българин до Даманхур
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10001 Коментари: 0 Гласове:
0



Даманхур

През 1995 г. се появява една новинарска статия от Валчиусела, Италия. Тя е написана от Криспиан Балмър от Ройтерс и бива поместена в броя на „The Washington Times“ от 27 март 1995 г. Статията е озаглавена „Подземен храм застрашен от град“ и разказва за огромен лабиринт от храмове, построени под планините на Северна Италия от общност от окултисти и занаятчии. Наречен „Даманхур“, на името на древноегипетски град със същото име, общността била тайно основана през 1977 г., когато дванадесет учредяващи членове започнали да копаят в планинския склон. За 17 години бил постигнат значителен прогрес. Била завършена богато украсена мрежа от стаи, коридори и лаборатории, които покривали 13 000 квадратни метра. Общността в крайна сметка се разрастнала до 700 души със собствена валута, закони, училища и правителство.

 

image

Валутата на Даманхур


 

Те смятали себе си за различна култура, която не се считала за религиозна и изучавали магия и окултизъм. Даманхурците твърдят, че поставят човечеството в сърцето на тяхната философия. Ако човек не се интересува от техните магически търсения, той може поне да се възхити на невероятно изящните храмове.

 

Даманхур бива запазен в тайна близо 14 години, като за съществуването му знаело само отбраното общество, участвало в градежа. Това продължило до 1992 г., когато един недоволен член на групата заплашил да разкаже всичко, освен ако не му платят $440 000. Той не получил никакви пари и се разприказвал. Местните власти полудяли и изискали храмовете да бъдат разрушени. Когато видяли изяществото и мащаба на постигнатото, те омекнали и пожелали да ги отворят за обществеността като увеселителен парк. Даманхур получава пълна правителствена подкрепа и бива класифициран като „Осмото чудо на света“.

 

image image

Напречен разрез на подземната архитектура на това което представлява Даманхур днес

 

 

Разразила се съдебна битка, тъй като даманхурците не били оторизирани да конструират всички сгради, които били построили. Гражданите били основно католици. Следователно, използването на езически и окултни символи в Даманхур било възмутително и заплашвало техните духовни вярвания.

Но какво точно представлява това селище? Храмовете на човечеството Даманхур (както ги наричат те) са построени като символична представа за вътрешните стаи, намиращи се в душата на всяко човешко същество. Разхождайки се през множеството т. нар „алхимични лаборатотии“ и „египетски коридори“ (свързани помежду си с разклонена система от тунели, снабдяващи всяко помещение със свеж въздух), намиращи се на 45 метра дълбочина в земните недра, те формират една забележителна инсталация.

 

image image

image image

Изглед от подземията на Даманхур

 


Ще придобиете идея за качеството на техните постижения в следната извадка от статия на „The Washington Times“:


В една стая един бутон придвижва под, декориран с мозайка с гола жена. Накъдето и да се обърнеш, има очевидни коридори без изход, но после стените се превръщат във врати, а олтарите се приплъзват и оформят подвижни мостове. Една екзотична стая е препълнена с алхимични експерименти. Друга, все едно излязла от готически филм на ужасите, е пълна с широки метални колони и с телени намотки.

 

image image

image

Из коридорите на Даманхур

 

 

Основателят Оберто Айрауди обяснил горното, казвайки: „Тук експериментираме с паранормалното“.

Тъй като тази общност не била придобила разрешителни за строеж и застрашавала съзнанието на местното градче с езическите си символи, последвала продължителна съдебна битка, която щяла да затвори Даманхур завинаги. Общността на Даманхур спечелила съдебната си битка да съхрани вече построените сгради. Общността се състои от около 700 жителя с приблизително 25 000 поддръжници от целия свят.

 

image image

Изглед от подземията на Даманхур

 

 

Както е оповестено от британския вестник „Kindred Spirit“, даманхурците са овладяли принципите на пътуването във времето. Въпреки че статията правдоподобно твърди, че цялата технология е прекалено неясна, за да се публикува в списание имаме описани някои основни моменти и преживявания. Статията започва с цитат на физика Стивън Хокинг:

 

Ако се обедини Общата теория на относителността на Айнщайн с квантовата механика, пътуването във времето наистина започва да изглежда възможно... Създаването на машина на времето няма да бъде лесно като да стоиш на стол и да натискаш няколко бутона. Съвременните предложения за подобна машина се изправят пред един сериозен проблем: снабдяването с енергия. Това не е свързано с много пари; това, което е небоходимо, е отвореност на съзнанието, за да се разгледат възможностите, които може би изглеждат фантастични.

 

Горният цитат е идентичен с това, което Престън Никълс ни е казал относно проекта Монтоук. Те са се нуждаели от огромни количества енергия. В една подземна зала в Даманхур са изградили гигантски батерии с 300 тона електрически вериги, използвайки периодичната таблица на металите и минералите. Подземната зала дава възможност на енергиите от решетката на Земята да бъдат съхранявани и по този начин освобождавани. Те описват богато украсеният си храм като огромно хранилище. Храмът е покрит със стъклени сфери, пълни с цветни течности, които са поставени в сложни спираловидни конструкции от медна, месингова и златна електрическа инсталация, като цялата е закрепена за стените. Даманхурианците казват, че тези инструменти изпълняват различни функции. Те са базирани на наука, наречена „селфика“, която е практическата употреба на спирали и метали (предимно злато и сребро, но понякога и мед плюс месинг) за концентриране и насочване на жизнени енергии. За да добиете визуална представа за тази технология, можете да видите този клип (или да гледате същия и няколко други с български субтитри тук):

 


ArtCreative YouTube Embed Custom

 

Тези „сфероклетки“ се използват като клетки за запаметяване, както и като акумулатори на жизнена енергия за тяхната времева кабина. Сфероклетките също така съдържат абстрактна информация за душата, като например артистични таланти, които впоследствие могат да бъдат трансферирани от един човек на друг. Това се прави посредством сферите. При пътуването във времето, повечето обикновени сфери се използват като телевизори, за да се следи какво се случва на пътешествениците.

Горното представлява само повърхностна информация за артефактите използвани от даманхурииците и тяхното пътуване във времето. Вдъхновението за тази технология идва от Оберто Алрауди. Те бързо изтъкват, че съвременната физика все още не може да обясни енергиите, с които се работи, но теориите за оргонита на Вилхелм Райх предлагат някакво обяснение. Алрауди цитира също така работата на Де Ла Вар, който говори за мистериозни излъчвания, които изглежда действали извън времето и пространството, според закона за синхроничността на Карл Юнг. Според някои даманхурци това е технология подобна на ползваната в Атлантида.

Според даманхурииците съществуват две концепции, жизнено важни за тяхната методика за пътуване във времето: едната е времевата мина, а другата – времевата кабина. Времевата мина се отнася до географската област, обикновено под земята, която се характеризира с наличие на синхронични преминаващи линии и възли. Те са еквивалентни на лей-линиите и могат да бъдат естествени или изкуствено създадени. Даманхурците вярват, че времевите мини позволяват на човек да акумулира енергия от лей-линиите, както и от човешката активност. На едно такова място бил издигнат храм и окултните характеристики били засилвани посредством ритуално пеене, танцуване, напяване и изобразително изкуство, както и чрез алхимичния език, който украсява стените и колоните на мястото. Както бе посочено, тези съоръжения за съхранение на енергия са декорирани с много изображения на спираловидни циркулации, цветни течности, движещи се през тръбите и какво ли още не. Ако структурите нямат функция различна от едно бляскаво представление, то определено е постигнало изключителна елегантност в този аспект.

Времевата кабина е стъпката след времевата мина.

 

image

Снимка на времевата кабина

 

 

Кабината използвала кристали, електромагнитни полета, осцилатори, лазерна технология и сложна алхимична апаратура за нейното активиране, планиране и захранване.

 

image

Една от малкото снимки на технологията в Даманхур

 

 

Самото време е дефинирано като кръгово море, където всички събития се случват по едно и също време, но са също и поток, движещ се по посока на комплексността. В това отношение, времето може да бъде видяно като съставено от различни времеви пакети. Всеки пакет се състои от събития, които вече са се случили, но и от неутрални събития, които са дефинирани като нереализирани възможности на изразяване.

 

Списание „Kindred Spirit“ интервюира един от даманхурските пътешественици във времето, човек на име Гатопардо Тек. Той обяснява, че времевите пакети съдържат различни ритми или характеристики. Ако ритмите от два различни пакета съдържат подобни характеристики, тогава пътуването е потенциално възможно. Съществуват също така два различни вида пътуване във времето. Единият е извън тялото, другият е дематериализиране и рематериализиране. Гатопардо разказва и за собственото си пътуване, което било едно от първите в общността Даманхур. Техният план бил да провокират чрез действие, което не било предвиждано в друг времеви период. В частност, да развият търговия между две села. Това се правело с кражба на малка лодка и поставянето й в друго село, така че майсторът на лодки да направи друга, като резултат от кражбата. Гатопардо се озовал на един речен бряг, което било изчислено, че е отпреди 6140 години. Той смятал да провокира загубата на лодката, първата направена от тази култура, която използвала дадена технология. Селото, в което била занесена, щяло да види новата технология, като очакванията били те да направят подобрена версия.


image image

 

Той казва, че е получил достъп до този времеви период чрез жена, чието съзнание бил обсебил. Били използвани хора от противоположния пол, за да се предотврати риска от постоянно идентифициране с приемника. Когато Гатопардо влязъл в това тяло, той се почувствал замаян и тялото припаднало. „Слагането“ на тялото се усещало като обличане на рокля. Все пак, той трябвало да се преориентира. Като направил това, чул Оберто, лидерът на Даманхур, който комуникирал с него от базата. Разбира се, много от вас ще сметнат тази техника за агресивна и аз бих се съгласил с вас. Даманхурците твърдят, че са направили интензивни проучвания, преди да предприемат всякакви подобни приключения. В случаят на Гатопардо, всичко, което направил, докато бил в тялото, било да накара жената дискретно да бутне лодката към друго място. Веднъж след като това било направено, той се върнал обратно чрез „времева врата“, която била променила местоположението си от мястото, откъдето влязъл в тялото на жената.

 

Едно по-екзотично пътуване във времето се случило, когато тринадесет специално подбрани даманхурски доброволци направили успешно пътуване от 19 януари 1994 до 2727 г. пр. н.е. Един от тях, с кодово име „Горила“, се озовал насред обширни ливади с цветя и зелена трева. Почти веднага небето започнало да притъмнява и Горила чул изстрел като тътен. Това било сигнал да се върне до времевия портал. Когато се озовал обратно във времевата кабина, той забелязал, че стиска здраво голямо снобче трева. То бързо изсъхнало и пожълтяло. На 24 януари Горила направил още едно пътуване и се озовал сред зеленината на дървета. Той намерил няколко боровинки, които изял и след това се натъкнал на човек, който започнал да го преследва. Той побягнал обратно към портала, където успял да избяга и се почуствал много изтощен. Горила твърди, че на 18 август направил тридневно пътуване до Атлантида, отивайки 61 000 години в бъдещето (което е малко странно предвид, че Атлантида би следвало да е в „миналото“). Пътешествието във времето било серии от спирания и скокове. Най-накрай той се почувствал все едно бил на совалка, пилотирана от комплект сложни (ментални) инструменти. Оттам той завършил пътувайки с паралени времеви кабини, които съдържали подобни инструменти, но не същите като тези открити в Даманхур. В Атлантида Горила се озовал в мехур, наблюдавайки обширен морски пейзаж, докато отпивал от приятна напитка, която го заредила с енергия. Доловил различни обстановки и физически възприятия, като миризми. Срещнал същества, които били по-скоро с интересна форма, отколкото с козина, дружелюбни или агресивни. Накрая той стигнал до структура от метални пирамиди и сфери с навити около тях жици. Това било обучителен център с всякакви типове хора и биологични видове. Било много объркващо, докато един човек не дошъл до него и не прикачил комуникационна яка около врата му. На Горила му бил преподаден курс, на който били дискутирани времевите кабини, както и най-полезният начин за тяхното използване. Били преподавани и практически времеви обучения, които включвали скачане от една кабина в друга. Раздавали храна и напитки, които значително зареждали с енергия. Използвани били фотьойли и шлемове, а понякога били предавани картини на съзнанието. Било трансферирано значително количество информация за която Горила казва, че ще отнеме дълго време преди да бъде декодирана. Спането се осъществявало в саркофаг с прозрачен купол, който бил свален, за да затвори плътно човека, който си почивал. В това състояние, информацията от курса щяла да бъде обработена, вероятно за бъдеща употреба. На сутринта куполът бил повдиган и съзнателната памет на човека се възвръщала. Горила казал на онези, които срещнал, за Даманхур и сметнал, че са доста заинтригувани. По същество Горила бил навлязъл в метрополис от съзнание, заето с осъзнаване на времето. Това е мястото, където историята свършва. Онези от вас, които търсят цялата история, могат да потърсят „Kindred Spirit“, свитък 3, брой 9.

 

Какво наистина се е случвало и все още се случва в Даманхур – никога няма да стане достояние на обикновения човек. Знаем горната история, защото е свързана пътуване във времето и я разбрахме покрай проекта Монтоук. Възможно е, Даманхур да е основан с чисти намерения, в интерес на еволюцията на човешкото съзнание. Днес обаче нещата съвсем не стоят така.


Когато Мио ни спомена, че е пробвал да живее в Даманхур се изненадахме и поискахме да разберем повече за преживяването му. Оказа се, че нещата там хич не са детска игра и ако не е владеел кхечари мудра – едва ли е щял да запази разсъдъка си по време на престоя му там.

Следва личната му история за преживяванията му в Даманхур, който, по всичко изглежда, днес се е превърнал в ню ейдж база на фракция на илюминати (ако изобщо някога е представлявал нещо различно). Най-известният сайт разбулващ истината около това място е този.

Приложените на места снимки са взети от интернет.

 

 

Посещение на един българин в Даманхур

Ще започна описанието на пътешествието си до Даманхур от момента на слизане от влака на гарата в град Торино, Северозападна Италия. Торино има 3 жп-гари.Най-западната се нарича Торино Порта Суса и е нещо подoбно на външен вид като една жп-гара в средно голям провинциален град в България. Например можем да я сравним като големина и уреденост с жп-гарите в Карлово, Плевен или Казанлък. По мръсотия и заспали клошари нощем – също. Разликата е, че Торино е голям европейски град с население над милион души. Пристигнах късно вечерта, около 22:30 ч. Излязох на пиацата за таксита. Имаше около 4-5 чакащи.

След като попитах таксиджията дали ще ме закара до Даманхур, той най-изненадано и за мен самия каза, че не знае да има такова място, въпреки че му обясних, че трябва да е на не повече от 30 км. на север, в полите на Алпите (селището го няма на картата). Той пита колегите си, но и те нищо не знаеха. Тогава реших, че е по-добре да ида в полицейския участък на гарата да потърся информация как да се придвижа до целта си. Само един инспектор, след като подробно му описах каква е тази международна общност, горе-долу се сети къде е. Инстинктивно ми каза да внимавам, защото там е опасно. Пита ме с каква цел отивам и аз обясних, че съм го намерил от интернет (сайтът излиза при търсене в google и има информация как се стига). Каза ми: „Все пак внимавай“.

Реши да ми помогне да си купя билет от автомата за билети, защото гишетата бяха затворени. Доста се затрудни как да изкара билет, дори повика помощника си да обясни кои бутони да натиска. Разбира се ченгетата бяха много любезни. Между другото сритаха лежащите на пода клошари, които спяха, завити с накъсани картони и найлон. Картината бе почти същата като у нас в момента по гарите вечерно време. Засякох най-малко трима сутеньори, които негласно предлагаха стоката си – изсуркани, изтормозени жени без възраст, но облечени доста оскъдно, макар да беше доста хладно в онази мартенска нощ.

Наложи се да чакам около час в едно подземие, така са устроени много италиански жп-гари – влаковете минават под самата гара в тунели, а гишетата са отгоре; слиза се с асансьори или ескалатори. Компания в този късен час ми правеха разни групи наркомани, проститутки със сводниците си и разни одърпани пътници, като мене, незнайно озовали се на това място. Атмосферата беше доста напрегната. Въпреки всичко италианците спазват известно благоприличие и етикет, нещо като общоприето правило за показ на достойнство. Това прави впечатление, като се има предвид, че познавах манталитета, най-общо казано, на другите европейски народности от юга на Европа. Най-после, към 23:30 ч. пристигна един мръсен влак, много приличащ на тези в България отпреди 20 г. по вид, миризма на вагоните и като модел. Разстоянието което трябваше да мина с него беше около 40 км., защото не отиваше на точното място, а малко встрани – град Иврея. Тези 40 км. преминахме за около час и половина, с много спирки и големи почивки. Най-сетне, около 01 ч., слязох на една гара, която е не по-голяма и модерна от гара Лъкатник или гарата в Трявна. Имах доста багаж – около 50 кг., натоварен в куфар, раница и ръчна чанта. Това е планинско място, защото се усещаше хладния вятър от север, от Алпите. Макар че имаше доста движение на автомобили по улицата за този час, не виждах никакви хора по улицата пред гарата. Най-после, след като пообиколих насам-натам едно 15 мин., се натъкнах на някакъв тип, който смучеше пура, сух и дълъг и се носеше в унес на нанякъде.

Разбрах, че тази вечер няма да мога да си продължа пътуването, а не беше безопасно да остана на улицата, заради банди, поради умора, а и за да не стана обект на ровене от страна на ченгета, които обикалят като патрул нощем. Затова питах непознатия къде има плац с такси наблизо, за да ме закарат до най-близкия хотел. Човекът отвърна, че в град Иврея няма нито едно такси, но пък той е на мое разположение, защото бил собственика на единствения хотел наоколо. Предложи ми да пренощувам при него. За 45 евро ми предложи една очукана стая на 3-я етаж, в една разбита кооперация, тип 50-те години на миналия век, в София. Имаше легло, маса и място където някога е стоял телевизор, а пердетата бяха от тежък червен плюш. Миришеше на мухъл, но пък смотаното легло беше изпънато идеално.

Човекът, като разбра че съм българин, много се зарадва и се похвали, че веригата, чиято собственост бил хотела, имала друг такъв в Перник, т.е. искаше да ми каже, че работи за международна хотелска верига, което беше чест за него. Помислих си, че съм в някакъв щур филм на гадните комикси с черен хумор, но не се издадох. Щях да предизвикам недоумение, ако бях казал какво мисля за хотела, веригата му и откачения му собственик. Наистина имаше вид на надрусан и аз очаквах всеки миг да направи някоя гадост или кой знае какво. Сетих се за един филм на Хичкок, един от неговите шедьоври, където един луд (или луда – не помня), приемаха закъснели пътници в своя малък хотел, а после ги трепеха и хората изчезваха, не помня заглавието... Нека да кажа искрено, че се почувствах именно така. Доста се колебаех дали да заспя, защото чувах оня човек да щрака с разни ключове, да затваря и отваря другите стаи..., а ми беше казал, че в момента няма други наематели за нощта... Все пак съм заспал и то непробудно като пън. Явно умората си беше казала думата – последните 3 дни бях спал около 6-7 часа най-много. На сутринта, като попитах как да стигна до Даманхур, собственика беше много любезен, като каза, че лично ще изпълни ролята на гид, за да ме заведе до автогарата, която била наблизо, но на неудобно за обяснение място. Пристигна брат му с жена си и едно врещящо хлапе, което сутринта в 8 ч. се тръшкаше на пода от рев – нещо не му беше угодено явно. Трудно се разбирахме, защото аз говорех испански, но все пак комуникирахме със 70% успех. В един момент, човекът грабна чантата ми, тежаща поне 10-12 кг. и тръгна бързо напред с пура в уста. Говореше през пурата. Обясняваше ми за разни забележителности и ако съм дойдел пак в града, съм бил добре дошъл в хотела му.

Странното беше следното. Уж бяхме тръгнали заедно да ме води до гарата, това разбирах, че иска да е любезен, да ми носи чантата – още повече... Само че той вървеше бързо напред на около 10 м. и се оглеждаше постоянно дали го следвам, сякаш бе притеснен от нещо и нещо го дебнеше. Видът и състоянието му съвсем не съответстваха на намерението, с което бяхме тръгнали. Това ме постави нащрек. Пурата в устата му беше наполовина и съм сигурен, че я е почнал още в ранни зори. В крайна сметка отидохме да автогарата и си взехме сбогом. Тръгна си със същия притеснен вид...

 

Беше неделя и нямаше никой на перона, а и гарата бе затворена. Хотелиерът ми беше дал едно разписание на автобуса кога ще дойде. Така че зачаках... Точно на минутата пристигна един съвършено празен автобус. Беше мръсен отвън и средно чист отвътре, но за сметка на това шофьора беше с абсолютно изтупана униформа, ризата и панталона бяха с идеален ръб, а човека беше сресан идеално. Ако има модели за мъже на около 55-60 г. – това бе именно той. При това много любезен, но не лигав, а точно както се предполага да бъде един отговорен водач на автобус или пилот на самолет. Направи ми изключително впечатление с вътрешното достойнство, което излъчваше. Сам ми предложи, като разбра че не знам къде да сляза да ме стовари пред входа на селището. Забравих да кажа, че в хотела, като разпитвах за Даманхур какво е и къде е, хотелиера ми каза – „Аха, онези там ли, те са извънземни“, каза го с думата „extraterrestre“.

 

Сега, искам да спомена нещо наистина важно, за което не бях си дал сметка по-рано н така се случиха нещата, че пристигането ми в Даманхур бе точно в деня на мартенското пълнолуние, когато се празнува деня на равноденствието. Знаех едно нещо – равноденствието е добър момент от гледна точка на равновесие на силите в природата. Изненадваше ме факта – пристигам точно на пълнолуние. Знаех, че ако някой пристигне като гост някъде по пълна луна, този човек ще донесе зло и разрушение на тези, при които гостува. Такава е символиката на госта по време на пълна луна. Аз се чудех от предната вечер, защо ще им нося злина, като идеята с която отивам – да се опитам да се приобщя към тази комуна – е същата прекрасна идея, описана в сайта им, като основоположна за тяхното братство. Аз обичах природата и исках да бъде запазена, исках да споделя с другите всичко което знам и мога, както и те с мен. Исках да живея в едно наистина хармонично общество в духовно-материален аспект. Тъкмо такава беше и рекламата в сайта им, това бяха и моите най-добри идеи за живота и ето сега изведнъж, разбирах един знак – отивам на пълнолуние, така се падна, защото не бях замислил да ходя точно по това време на годината. Бях принуден да го направя именно сега, по причини изстрелващи ме от мястото, където живеех в Испания. По принцип мислех да ида някога, но нямах в наличност 1500 евро, колкото се казваше в сайта, че са необходими като начало, за да може човек да си посреща нуждите през първите 3 месеца, докато се впише в новото общество. Аз разполагах с една трета от тези пари. Но не това ме смущаваше, защото знаех доста неща, с които да си вадя хляба и мислех, че щом е така, няма проблем. Аз шетах на едно старо българско убеждение, че е по-важно да имаш занаят в ръцете и ум в главата, отколкото готови пари, за да успееш да живееш добре. Явно беше дошъл момента да разбера, че времето на здравите морални ценности е минало безвъзвратно и то не само в България, а навсякъде. Но за това след малко...

 

И така, слязох от автобуса с тази си парадоксална мисъл и въпрос към мен самия – защо отивам на място, където по презумпция са ми приятели; знаех че нося зло за тези хора, но защо именно аз и защо така стана – ей това не знаех тогава... Сега вече не е така.

 

Има един символ изобразяващ два квадрата с общ център, като единия е завъртян на 45 градуса и така се образува една 8 лъчева звезда (да го наречем така).


image

 

Този символ означава хаос, разруха и унищожение, а също и крайно умствено объркване. Този символ е ползван много отдавна от маговете в средните векове, алхимици, вещери и всякаква паплач, а също и от мъдреци, когато се е налагало. Днес той се ползва за нуждите на церемониалната магия. Този символ, нарисуван и поставен в нечий дом, разрушава дома и това не са бабини деветини, а най-дълбоко въздействие на основата на принципите, на които се гради тази вселена. Тези които знаели това някога, разполагали с мощно средство за разрушение, средство постигащо целите си бавно, но сигурно, с незнайно защо стекли се обстоятелства, носещи хаос и раздвоение в ума на онези, които са в обсега, в дома. И тук не става въпрос дали да се вярва или не на това твърдение. Тук въпроса е колко дълго може да издържи човек, когато неговото тяло, ум и съзнание биват облъчвани с флуидите, излъчвани от 8-те върха на изместения квадрат.

По-рано, изучавайки символите, с които са си служели някога, много добре запомних тази фигура, но искам да кажа, че никога не я бях ползвал, дори срещу враговете си, когато съм имал такива. Съзнавах, че това е твърде, твърде демонично. Има неща, които човек не би искал да ползва дори срещу най-коварния си враг. Този символ беше едно от тези неща.

Забравих да кажа, че в логото им имаше също и знак на безкрайност, но то е също и числото 8. Това е знакът на материалното и на сатурновите влияния, т.е. проблеми. Свързано е и с територията на България, Македония, Индия, Мексико и Зимбабве, има още 5-6 държави, в които действа Сатурн и по тази причина са много трудни за живеене. Та, когато човек се сблъска с числото 8, трябва да знае, че материалните условия в които попада са по-силни от него, т.е. не може да ги прескочи, а трябва да се „промуши“ между тях. Тези, които са създали центъра, са били много наясно със символиката и тези неща изобщо не са случайни.

 

В момента, когато го видях, изобразен като главен генерален символ на главната врата на централното селище на Даманхур, мислех че нещо или сънувам, или не виждам правилно. Наистина, само веднъж ми се беше случвало такова нещо по-рано – да си ударя лек шамар, за да се уверя, че не сънувам. Просто не можех да повярвам в това дето е на яве, исках да е сън... само че си беше ясен и хубав пролетен ден... Някога, през комунистките времена, по време на военната си служба, бях вкаран в морския арест във Варна за 22 дни – ето така от нищото, заради военно провинение като хулиганство. Случваше се на всеки да поседи в арест ден, два, дори пет. Когато ме тикнаха в една стая без прозорци, с още 6-7 човека и те държат в тези условия без да знаеш дали и кога ще излезеш, тогава се налага да не искаш това да е действителност. Но аз не можех с нищо да сравнявам онези мракобесни тъмни години със свободната зона на Европа, още повече с една от най-тачените еко-общности не само в Италия, но и в света. За Даманхур се знае, че има прекрасни обществени връзки не само с италианското правителство, но и с много правителства по света, като основа на еко-идеите, поради които са в тесни връзки. Поне така се показва... Това беше един парадокс, който преживявах за пръв път – как е възможно две толкова крайно различни ситуации да предизвикат едно и също усещане за вътрешна обреченост от най-гаден тип?...

 

Нека аз самият кажа повече за Даманхур.

Официалният основоположник на селището е един художник (или поне така го представят). Имат официален сайт, където основното занимание е да се канят туристи под знамето на духовното развитие. Много лъскав и много добре измислен цирк.

 

Намира се в нещо като долина и представлява център за туристи, които искат да се занимават с духовно развитие (както е модерно в момента). Това са само богати хора. Територията на центъра е няколко хектара. Има различни атракции, например някакви техници са монтирали електроди на корените на определени растения, прихващат електрически/магнитни честоти, усилват ги и ги преобразуват в музика. Т.е. звук, генериран от корените на растенията, според това какво е времето навън/как се чувства растението – дали е топло/студено, дали има вода и т.н. Аз също знам как става и мога да го направя.

 

Официално това е център и има две форми на програми. Организират се различни групи от Европа, които ходят за атракция, да се запознаят с духовното. Плаща се на нощувка, обясняват им, че всичко е био и еко и т.н., винаги с тях има гид и от това се печели много. На сайта може да се видивсичко това. Голяма част от селището може да се види от туристи, но не цялата. Едно отиване за 4-5 дни излиза към €500. Аз бях най-бедният там. Ходят само богати американци и европейци, ударени в главата на тема духовност(ясно е за какво говоря), но с много кинти. Отделно има около 26 вили, където хора живеят за постоянно в нещо като комуни.

Преди да отида на това място и да реша да го пробвам, съм се запознал много добре с принципите по които се живее в комуна. Бил съм в няколко, включително в Англия на Ошо-вците, за да видя за какво става дума. Самият аз, заедно с още 4-5 човека преди години, се опитахме да живеем и работим заедно, като се самоиздържаме и се организираме на над-семеен принцип. Както и да е, в началото отидох с идеята да остана там и за старт ми трябваха към €500-600, които можеха да стигнат за максимум 3-4 месеца. Храната там е по-скъпа заради етикета био“.На тройни цени. Историите за духовното са само лъскава фасада. Служат да привличат хора с много кинти, които обаче да отиват да живеят там. Цялата долина има 26 мини-общини. Тези, за които аз ще разкажа, са 2 общини, които бяха високо в планината и до тях не се допускат туристи, само определени хора от вече живеещите там. Когато за пръв път се свързахме им казах, че отивам да живея там. Отивайки, първо 2-3 дни бях отделно, докато видят какво мога да правя и къде да ме сложат. В тези 26 общини има големи къщи, модерно обзаведени, където са разпределени т.нар. семейства по 10-15 човека. Кой с кой си ляга не мога да ти кажа, мешана скара... Но не се дава гласност на това. В тях не влизат 2-та центъра, за които ще разправям. Мен ме сложиха с няколко новобранеца отделно, за да се ориентираме. Там няма строги правила и в процеса на живеене се създават приятелства,партньорства“ и глупости на търкалета.

 

Почти всички отиваха неподготвни и се хвашаха в капаните, а капаните са поставени от хора, които са много напред с нещата. Символиката спомената в началото завихря енергии, които действат директно върху хората. Там под привидната фиеста и забава, хората се преобразяват буквално за 2 часа. 500 човека ги видях с очите си как се превръщат в зомбита. Този, който е фиктивния създател, представлява маша в ръцете на едни хора, които дойдоха на 22 март на церемонията през деня. Имаше 2 церемонии, през нощта имаше огнена церемония, запалиха огньове пред статуята на една кукумявка.

 

Първо за дневната церемония.На нея дойдоха трима инспектори. Беше на обяд точно на 22 март, когато ми казаха, че след 2 часа започва церемонията за равноденствието. Имах камера, но нямаше как да снимам без да ме видят. Церемонията щеше да се проведе на една голяма поляна под наклон, където се бяха събрали много хора, сигурно 500-600 човека. На самата поляна те се нареждат в кръгове, очертани с камъни, подобно на паневритмия. Главният жрец стои в центъра и там има запален огън, където чете нещо – дава нареждания. Също така използваха вода, различни цветове, всичко беше преценено много точно. Около него има много кръгове от хора, като вътрешните кръгове се обръщат и повтарят към хората от външните кръгове това, което той чете (от центъра към периферията). Отивайки нагоре, към мястото на провеждане на церемонията, ми направи впечатление, че формата в центъра, непосредствено около главния жрец, не е кръг, а петолъчка, обаче сочеща с върха надолу. Това не може да се види ако си близо или вътре в кръга, но аз се качих на високо място и го видях много ясно. Като стигнах чух, че те произнасят имената на тъмните божества на Кабала, не на светлите, а на демоните. Също така четеше псалмите на Мойсей, но и имената на демоните. Аз много добре знам кои са, но хората не знаеха. Нито си даваха сметка, че най-вътрешната фигура е петолъчка. Част от хората бяха с бели дрехи, другите бяха с тъмни дрехи, с качулки и само очите им се виждаха. Имаше и със зелени дрехи, в зависимост от клановете, които участваха в церемонията. Петолъчката в центъра не се движеше, движеха се само кръговете и те бяха очертани много точно с камъни като коловози или пътечки. Имаше огньове на всеки от 5те върха. В началото много точно ни дадоха да разберем, че е забранено на човек да стъпва от другата страна на камъните.

 

Хората го приеха на шега, но това е част от насочването на енергията чрез системата от кръгове. Всички бяха постоянно пребиваващи в Даманхур, освен най-външния обръч. Там бяха туристи и на тях им бяха раздали по 1 медальон с квадратния символ, за да могат и те да се завихрят, заедно с останалите, в кръг. Имаше няколко кръга и всеки се движеше в противоположна на съседните кръгове посока – едни срещу други. Те участваха с мисълта, че правят нещо едва ли не като авантюра или шоу. Хората бяха настроени за отдаване на положителна енергия към природата, но изобщо не беше така. Всички бяха усмихнати и в приповдигнато настроение. Имаше много интелигентни хора, каймака на духовното общество от Франция, Германия, Италия. Гледаш ги нормални, разговаряш с тях, след половин час същия човек скача като ненормален, пляска с ръце и изобщо не знае къде се намира. Създава се нещо като масова хипноза.

 

В момента, в който почна церемонията, спря една луксозна лимузина и от нея излезна 1 човек, който явно беше най-главният, на възраст над 70 г., с бяла коса. Имаше още 2-ма с него, явно по-низши от него. Бяха облечени много луксозно. И тримата имаха восъчни лица и всичко, което казваха и правеха беше много точно премерено. Когато излезнаха им се оказа най-голяма почит, но те не участваха в церемонията, а застанаха отстрани. Само те не участваха, заедно с една малка група хора в инвалидни колички и един недобре, с нещо като синдром на Даун. И аз се присламчих към тяхната група, за да не бия на очи, че не участвам. Хората сякаш подсъзнателно изпитваха нужда да участват в церемонията. Когато възрастният говореше нещо (на английски), останалите се съгласяваха с него. Стоях на разстояние и зад обсега на периферното им зрение, за да мога да наблюдавам. През цялото време съм бил в кхечари, което беше много важно, за да не влезна в общата енергия на зомбиране. Мен ме спасиха тези неща – медальоните, камъните, мантрите и мудрите които правех. Държах си мудрите под якето, за да не забележат случайно какво правя. От тях съзнанието ми се концентрира вътре в мен, мисълта става кристална и благодарение на това успях да запазя разсъдъка си. Въпреки всичко, изпитвах много силно напрежение по време на цялата церемония, която трая около час и половина-два. Виждах как нормалните хора демонстрират неестествени емоции, чужди емоции, абе просто – зомбирано състояние. Постигнаха го за 15-30 минути, но кой знае колко време ги е държало след това. След церемонията те си тръгнаха с приповдигнато настроение, колко хубаво са направили, какви позитивни мисъл-форми са създали за себе си за предстоящата година... Толкова за тази церемония.

 

Вечерта се проведе нощна церемония. Тя беше огнена, по-ефектна, защото запалиха нещо като жертвеник. Проведе се в гората. Беше направена една кукумявка, която отпред имаше амфитеатрално разположени пейки. В центъра има един подиум, където бяха изградили 5-6 метровата фигура на кукумявката, от камъни, много масивна. Навсякъде имаше символи и факли. Първи излязоха жени, облечени с подобно на египетско облекло. Излезе и един мъж, който четеше нещо като на староеврейски. Много беше ефектно, защото изгориха 2 фигури на човек – женска и мъжка. Под двете фигури имаше създадени определени знаци. Имаше тъпани, които създаваха отмерено темпо с много ниска вибрация, която съответства на долните чакри на човека и там имаше цел да се акцентира. Въпреки, че беше студено, излезнаха почти голи жени, само по воали, имитиращи животът на фараоните. Един човек играеше фараон, всичко изглеждаше като постановка. Носеха жезли, отгоре на които беше монтирано окото на Хор. Изгориха мъжката и женската фигура, символично. Имаше преводачи и те казаха че изгарят материалното тяло на човека, за да може да се слее с природата (да бе да!!!). Tова, което разказвам, е публичното проявление, но направено с 400-500 човека има доста голямо въздействие върху хората. Имаше и нетолкова публично. След този екстаз всички се разотидоха и си бяха организирали празненство по случая...Там се продава свободно алкохол, духовността не е свързана с някакво ограничение. Говори се за духовност по принцип, без конкретни неща, защото всяко ограничение ще им завърже джобовете. Нямат воля за нищо, имаш представа какви са. Всичко това се случи още първия ден.

 

image

Снимка на ритуал в Даманхур

 

 

Ден 2: Докато ми търсеха място, бях на хотел. Един ден дойде една госпожица да ме вземе с кола, да ме заведе в центъра за новобранци. Питах я откога е тук, тя каза – от няколко години. Питах я дали знае какво значи символа на на знамето и тя каза – безкрайност. Аз и казах, че това е изправен, не легнал символ, изправен е числото 8. Тя ми отговори, че придружителят Фалко така бил казал. Там хората, които са за постоянно имат прякори, а не имена. Имат само имена на животни.

 

Търсех начин за препитание, защото мислех да оставам там. Запознах се с една биоложка, която ме заведе в градината. Там имаше много бурени и я питах защо. Тя ми обясни, че не искат да убиват живи растения, затова не плевят. В същото време не са вегетарианци. Отделно от това, градината показваше, че изобщо нямат представа от земеделие. Обясни ми, че са създали някакъв консорциум към институт в Торино и от разтягане на локуми тя успява да поддържа този висок стандарт. Между тях си организират разни измислени бизнеси, с които да се закрепи положението. Иначе всички са идиоти. Загубени души. Това стана на втория ден. Почнах да се питам, как така толкова некадърни хора се задържат толкова време в тая скъпотия. Там получаваха допълнителни средства от близки и роднини, които инжектираха финанси, за да ги поддържат.

 

Всички разбраха, че като идеи съм много напред и мога да им помагам. Оказа се, че в подземните им храмове имат нужда от някой да поддържа тази база. Всички са прекалено възрастни, а младите до 30-35 са пълен въздух. Изобщо не знаят къде се намират.

 

Този ден при мен дойде един по-възрастен човек, нещо като шеф на племето там и ми каза, че е изобретател и е почнал да прави нещо като генератор за свободна енергия. Показа ми самата машина много отдалеч и ми каза – ако останеш при нас ще я доразработваме и доусъвършенстваме. Те ми казаха, че вероятно през 2012 г. ще спре тока, заради силните магнитни бури и трябва да са подготвени. Бях готов да се направя на всякакъв, но не ме допуснаха до машината. Всяка седмица по 2 пъти се събират всички в една голяма зала и там се срещат с основателя, а той им дава посоките, които трябва да следват. Имаше много добре развита интуиция, но нямаше технически познания. Те го третираха направо като свят човек.

Питах го откъде вземат средства за живеене, понеже не бях забелязал някаква работа да се върши, всички се занимаваха само с ритуали и дефакто няма как да си изкарат хляба. Тогава ми сподели, че когато имат нужда от нещо, директно им пълнят банковите сметки. Тези, които поддържат общината са измислили вътре да има отделна валута. Важи и евро, но и другата – има банкомати, които обменят евро 1 към 1 в тяхната валута. На практика – мини държава в държавата, обаче са много некадърни с изключение на 10-1




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3785240
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия