Да, има го все още. Под редакцията на госпожа Копринка Червенкова и още двама-трима бавно маргинализиращи се интелектуалци от вчерашния ден. 

Първо, там материалите излизат с огромно закъснение. Умре, да кажем, прочут български артист. Месец-два по-късно вестникът може и да успее да помести некролог в претъпканите си с животрептущи въпроси страници (а е седмичник, все пак). 

Второ, там материалите са абсолютно ирелевантни към случващото се дори само като културни събития. Това е пряка последица от закъсненията. Броевете се подготвят май месец предварително (и с месец забавяне спрямо темите си...), следователно никаква промяна на страниците не е възможна. Някакви вече завършващи изложби, някакви вече отдавна издадени книги, някакви маргинални филми, излъчвани на друга планета и преди кусур месеца... каква ти "Култура", то си е културен антиквариат, паноптикум на маловажното и ненавременното. 

Като казах "ненавременно" - появяват се и безумни текстове. Някога "Култура" имаше чудесна рубрика: "Този материал (следва заглавие) никога няма да бъде публикуван при нас, защото е (следва списък от десетина постоянни, безмилостни определения, от които редакцията винаги си е подбрала две-три)." Сега вместо тази рубрика вестникът направо публикува съответното бездарие. 

Около последния или предпоследния Великден бяха публикували налудничавите приказки на някаква сенилна дама за величието на Ванга и Дънов. Доста ниска топка като за вестник с гръмкото име "Култура". 

Сега пък вестникът взел, че дал за пореден път страници на печално известния кривославен фанатик Георги Тодоров. Материалът му е досадно дълъг, в две страници. Заглавието е дълга поредица от съществителни. Нещо от рода на: "Левски, Църквата, секуларизмът, светостта". За пореден път Тодоров си позволява да пише страшни нелепости по новата българска история. 

Досега не съм попадал на негов текст, в който неофанариотската казионщина, претендираща да е някакъв вид "духовност", да е озаптявана от поне малко здрав разум или елементарно възпитание. Все едно чета антиинтелектуалните оберпрокурорски извержения на мракобесния отец Божидар Главев (в чието лице рокът изгуби прекрасен музикант, а Църквата намери отвратителен свещеник). Обида за интелекта на всеки що-годе грамотен човек и за естествените чувства на всеки, който има и бледи спомени от национално чувство. Признавам, в последно време собственият ми някога гръмък национализъм е на изпаряване, но писаници като тези на господин Тодоров все още ме карат да мажа лицето си с цветовете на войната - български трикольор, обърнат с червеното нагоре. Впрочем, православен съм. И силно се съмнявам, че същото може да се каже за Тодоров. 

Не, това не е безобидната и зле разбрана от малоумната ни публика работа на Балева и Брунбауер върху Батак като топос на националната ни идентичност. За разлика от тях Тодоров не твърди, че Батак (в случая - Левски) просто е възвеличаван, че е превърнат в икона (което не е лъжа, но би било и банален извод). Не, Тодоров си позволява да съди централната фигура на нашия национален култ. Да го обявява за зло. И дори не е някакъв пост-пост-постмодерен мислител, у когото това би било поне разбираемо. А сравнението между Левски и Бен Ладен е отвъд всяка представа за мръсна дума. Безсрамие.

И това се прави от някаква уж божем православна, "духовна", "христоцентрична" позиция (ама че мегаломанщина). Мирише на закъсняло и скудоумно фанариотство за пред малобройна, фанатично зилотска публика от несмислени гръкомани и русофили. Мирише на фарисейщина. Мирише на псевдодуховна и псевдорелигиозна екстравагантност. Неприлично е. Съвсем скоро беше годишнината от обесването на Левски. В момента по улиците текат вълнения, тече недоволство. За Бога, та може би най-сетне глуповатата ни нация се събужда с някакви свои желания - и закономерно хората по площадите си припомнят своя герой. И точно в този крайно неподходящ момент се обажда някой си Георги Тодоров, който ни казва, че не трябва чак пък толкова да се възхищаваме от Васил Иванов Кунчев. То само това да беше - как да е. Но господин Тодоров не спира дотук - не, той бърка смело с пръст в гнилата язва на нашето уж омразно Богу секуларно мислене и ни заявява, че Левски съвсем не е онзи добър човек, добър християнин и безкористен герой, за когото го смятаме. Не мисля, че има нужда да цитирам тези изключително неприлични приказки. Просто ще предложа линк към безобразния текст за онези мазохисти, които държат да се запознаят с мислите на Тодоров: http://www.kultura.bg/bg/article/view/20642 

Тези дни госпожа Червенкова (главният редактор на злополучната културна медиа) участваше в телевизионна среща с представители на протестиращите. Направи ми крайно противно впечатление нейният нетърпим тон към тези хора. Тя не искаше да разбере какво искат те; искаше само да ги уличи в ниско интелектуално равнище. Тази неоправдана надменност заедно с абсолютно неуместно подбраната дата на безвкусната публикация от Тодоров по никакъв начин не увеличават симпатията ми към вестника и хората, работещи в него. 

Последния път, когато реагирах на покана на "Култура" за отговор на тяхна публикация, бях учтиво помолен да редактирам или да позволя текстът ми да бъде редактиран, за да "не си плюем сами на суратя", по думите на г-н Христо Буцев, също редактор във вестника. Не благоволих. Не мисля, че искам отговорът ми и името ми да се появяват там. Щом на това място излизат материали, рожба на толкова лош вкус, аз нямам място там. Благодаря, предпочитам, да кажем, "Литературен вестник", защото там такова нещо като бълнуванията на Тодоров никога не би излязло. Или доброто старо списание "Лик" (което май е заплашено от спиране), където мога да прочета по нещо за нови книги, но още веднъж - не и някакво омерзително скудоумие. 

Впрочем, Георги Тодоров неведнъж е публикувал пак на страниците на "Култура" ексцентричните си неофанариотски опити да преосмисли в негативен план историческата и религиозната роля на българските църковни борби и на българската Екзархия. Мисли в този ключ има и в сегашния му текст, при това доста истерично изразени. Мисля, че имаше там две-три неща, казани ни в клин, ни в ръкав за "сатанински" дела и за "Лукавия". Не знам има ли смисъл да коментирам колко неподходящо е това в дните около избора за нов патриарх. Точно като хвалби за Дънов и Ванга по Великден, така стои. Явно това вече е стилът на "Култура". Е, грозен е. 

Но да оставим настрана почитаната Екзархия. Левски си е Левски. Аз може и да не съм добър пример за патриот, но поне чувство за приличие ми е останало. То се превръща в отвращение към писанията на Тодоров и в отказ повече да купувам и чета вестник с абсолютно незаслужено име. 

Станете за да си върнем властта.

Сега е времето когато тлъстите котараци ще получат сърдечен пристъп. Времето им привършва, нали го знаете.





Ние трябва да се обединим, за да видим посланието си издигнато.

.. Така че хайде!





Те няма да ни юркат. Те няма да ни разединят! Те няма да ни контролират.

тоя коментар е за под другия постинг. Тука за друго става дума. Малко концентрация, моля.

Печатната периодика изобщо е архаично понятие. На фона на туитъри, блогове и други светкавични форми в медиите, вестниците са повече снобски аксесоар(изцяло в положителния смисъл на неделно изтегналия се в плетен стол сноб, любуващ се на гледката от верандата, предвкусващ сутрешната глътка кафе и аромата на печатарско мастило, от онова магическо първо разгръщане на страниците), отколкото носители на вести.
Това, че "Култура" е стигнала до фазата, да изгуби връзка с живото изкуство, не е учудващо, но е тъжно. Питам се, каква е средната възраст в редакционната колегия и доколко хората там са в 21 век?

вече в никакъв случай не бих се наел да им адвокатствам.

Иначе наистина си падам по "Литературен вестник". Там става дума точно за кафе сутринта.