Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2013 15:37 - Остава само гневът
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8425 Коментари: 17 Гласове:
9

Последна промяна: 22.03.2013 16:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image


"Бог помага, но в кошара не вкарва."

 
При избора за нов патриарх православните се зарадваха, защото Бог не бил изоставил българската Църква. Дано да е така. Но дали не е изоставил самата България? И какво означава да те изостави Бог? Май всъщност означава сам да запуснеш себе си. Вярващи или невярващи, всички, които сме живи, споделяме (надявам се) разумното усещане, че светът се крепи на твърди закони, от които няма мърдане. Не можеш да ги нарушиш, защото са извън властта ти, но не се ли съобразиш тях - пропадаш. Говоря за ежедневни усилия - от миенето на зъбите през работата, та до етичните дългове, лични и граждански. 

А ние сме изоставали гражданските си дългове (много често - и собствените си непреметени дворове). Доста говорим за тях (всъщност недостатъчно). Обаче не ги изпълняваме. Търпеливи сме към невъзможносто състояние на България. Днес сутринта например писателят г-н Терзийски е казал в интервю, че все пак в България не тече война, така че няма от какво да се оплакваме. Според него сме някак екзистенциално неблагодарни, а би трябвало просто да живеем живота си (впрочем, чест прави на г-н Терзийски, че не следва своя собствен съвет - както си пролича от едно негово много емоционално и много вярно есе за безразличието).
Този съвет обаче е някак утешителен, дори звучи отрезвяващ и мъдър. Да, повечето българи могат да четат, имат все пак поне по нещо, с което да залъжат стържещия звяр в стомасите си и къде да спят. И това трябва да е основание за спокойствие? Дори за смирение? За благодарност? По- далеч от тази робска, приспивна мисъл! 

Та в България всъщност тече война. Просто всеки ден страдат и загиват хора. Да, не в грамадни сражения, а някак на час по лъжичка - но загиват. Да започна с най-баналното - пътищата. Нашите предизборни дрязги сякаш позасенчват черната хроника, а тя си тече. Всеки Божи ден из страната има пострадали, осакатени, прегазени. По двама, по трима или по повече. Положението е толкова сериозно, че когато преди седмица имаше ден без жертви, това бе отбелязано като новина в няколко медии. Липсата на жертви вече е новина! Безумно положение. 
Това, ще каже някой, още не е повод да се бият камбаните. Ами загивали били хора, нормално е. Не бива да се изпада в паника, не бива да се тревожи населението. Какво да се прави, нормално е - пътища, хора, коли - статистически е неизбежно да има и жертви. Далеч и от такива цинично-безпомощни успокоения. Не е като да няма какво да се направи. Би трябвало да има огромен интерес на шофьорите и пътниците към контрола над движението. Въпреки всички хвалби за новопостроени пътища, все още има безброй опасни места в България. Завои, тесни шосета, лош асфалт. Все още има огромен брой неизправни машини, които се движат с риск и за пътниците си, и за останалите участници в движението. Пълно е с лоши шофьори, взели книжка по съмнителни начини (като вината за това дори не е само тяхна). Пълно е с некадърни полицаи по пътищата. Не, не ругая полицията като такава - полиция винаги ще трябва да има. Но е факт, че има изключително нелепи фигури в униформа. Всичко това иска нашия интерес, нашата ангажираност, нашия гняв, нашата нетърпимост. Би трябвало да подлудяваме институциите от сигнали, а редом с това - и от протести (точно така, за да се задействат институциите), и от повишено внимание. Инак си заслужаваме да гинем, премазвани като охлюви по пътищата. 

Като оставим пътищата, българите много често се самоубиват. За София в последния месец има около 150 "успешни" такива случая. Извинявам се, това не са случаи, това са мъртви мъже и жени. Това са хора, които просто не са успели да продължат напред. И не, това не са десетината показни самозапалвания, които правилно могат да бъдат оценени и като опит за сигнал, и като вик на "отчаяна надежда" пред обществото. Във Варна има редовна "практика" хора да скачат от Аспаруховия мост. Статистиката е доста стряскаща - в не много голямата, седеммилионна България годишно се получават около 6000 доведени до завършек самоубийства по най-ниски, оптимистични изчисления. Представете си всяка година някое малко градче да обезлюдява напълно. 
Знам, че ще се намерят полуприспани, самодоволни хора, които ще кажат, че това е нормално, че животът е суров, че оцеляват най-приспособените, че слабите умират и в природата. Както, разбира се, и свръхблагочестиви глупаци, които оправдават дрямката си с казионно-религиозна реторика. Тези мнения са вредни за трезвостта на ума. Вместо да се хулят хилядите загиващи българи, би трябвало много остро да си поставим въпроса какво може да се направи, за да се спре тази действително смъртоносна епидемия. Всеки се досеща защо има толкова много отчаяние в страната: животът не е просто суров, той много често е беззаконен. Непредвидим. Жесток. Оскотяващ. В крайна сметка - несправедлив. Съвсем не като за страна, намираща се от почти седемдесет години в мир, при това не някаква дивашка тирания, а уж божем правова държава, даже социална такава. 
От тази мирна, предполагемо управлявана чрез закони, социална държава непрекъснато емигрират млади и кадърни хора, а който не може да емигрира - или се криминализира, или се затваря в един много тесен кръг, или кротко запада, или, в крайна сметка, загива. Значи нещо трябва да се промени. Очевидно е, че няма никакъв смисъл в това да се затваряме в черупките си, защото е много лесно да бъдем измъкнати от тях. 
Днес оттеглящият се от поста си в "Информационно обслужване" проф. Константинов между другото предлага медиите да спрат да съобщават за случващите се самоубийства, особено показните. Това, изглежда, е австрийски опит при подобна вълна от показни смърти - когато няма медиен шум, чудото отшумява и спира потокът желаещи да следват този зловещ пример. Михаил Константинов е забележителен човек, но в случая съм крайно несъгласен с него. Дори да намалеят показните самозапалвания, няма да намалеят обикновените битови самоубийства, които не се влияят от медийна политика. Дори по-лошо - неморално е да се създава комфортна за властите ситуация, при която сякаш всичко е наред. Защото всъщност нищо не е наред. Още по-неморално е да се крие толкова страшна статистика. Българите не бива да бъдат приспивани повече. Напротив, те трябва да се събудят и да открият, че досега са спали в крайно неудобна и вредна за тялото поза, от която страшно ги боли вратът. Мнозинството граждани трябва най-сетне да осъзнаят, че не става дума за поединично спасяване, а за собствените им кожи, за кожите на близките им, на съседите, приятелите и колегите им. Всеки потенциален читател на този текст (както и авторът) може още днес да бъде прегазен от автомобил или пък да му писне от сивото безсмислие в България, да седне кротко сред бурканите в мазето, да пие една последна гроздова и да си тегли парче стъкло през китките. Пази Боже, разбира се. Но това са реалностите на българското съществуване. Така че просто сме длъжни да искаме сметка и от себе си, и от властите за начина, по който законодателстват и по който налагат изпълнението на закона. От това пряко зависят съдбите ни. 

Покрай останалите нещастия, българите живеят в късопаметност и стрес. Не стига, че сме заливани с псевдоинформация и предъвкани новини (които повечето хора възприемат безкритично), но и не ги помним. Бягаме от опасния опит да свържем вчерашните с днешните полуистини. Защото току-виж запомним нещо за кариерата на един или друг овластен измамник, свържем две и две и си развалим рахата. А рахатът е много важен. Имаме нужда от редовно упояване с гроздова, за да можем да станем сутрин; инак рискуваме да се отчаем и да се присъединим към призраците на самоубилите се. Там долу всички се реят... А междувременно телевизиите ни сервират лоша журналистика, поръчкови интервюта, гнусни морални примери (а ла Бареков и Кеворкян), чалга, "риалити" и пошли сериали. Покрай този бъркоч получаваме и сведения за фалшив атентат срещу Доган, откровена лъжа за подготвян атентат срещу Борисов, стрелби между инак ненаказуеми мутри и още куп истерични крясъци. Това парализира съзнанието. Вероятно д-р Николай Михайлов би видял тук не нещо друго, а негативната страна на самоучителите по "позитивно мислене". Онова, което ни стресира и не може да бъде побрано в розовите рамчици на самонавивката, че - напук на реалностите - всичко е някак си наред. 
Добре е да преодолеем зависимостта си от телевизия, вестници и евтини книжки. Все повече хора имат достъп до Интернет, така че човек може да чете "Off News", "Биволъ", "Дневник" или класически автори в сайта "Читанка". Да преодолява късопаметството с мислене, а стреса - с действителен гняв. 

Освен всичко друго, в България на практика няма здравеопазване. Няма изобщо социален ангажимент. Всички знаем публичната тайна за отношението към лудите: те са изоставени. За тях не се полагат грижи, лечението е про форма, жестокостите и униженията са ежедневие. Лудият вече не е човек. Безразличието е болестно състояние на нормалните. Но, ще каже пак циникът, не можем да се интересуваме и от тези сега. Напротив, не само може, но и трябва. И за това отново трябва да има промяна в мисленето, обществен интерес и натиск срещу властите. По отношението към нещастните в страната си личи дали сме хора. И ако днес пренебрегваме лудите, утре някой ще пренебрегва самите нас. Струва си да се замислим, че България е на едно от първите места по бедност, полудявания и самоубийства в Европа. Та - още ли ще твърдим, че тук не се води война? И че няма защо да се тревожим?

Същите неща относно безразличието, насилието и униженията важат за родилките, децата в училище, сираците, старците. Дори няма смисъл да се разпростирам. Факт е, че при всеки опит да се говори сериозно за тези теми, започват едни незрели дискусии - "коя партия е по-виновна"; "ама това сега наша работа ли е"; "ами ти, авторе, правиш ли нещо по въпроса"; "кой си ти, бе"; "мене какво ме интересува"; "оф, аман от всезнайковци"; "оставете ме на мира". Това е напълно непродуктивно и всъщност доста инфантилно отношение. Всички сме засегнати. Моралът ни е засегнат. Самата тъкан на българското общество е болна и трябва да се лекува с много остри средства. Не ни е нужно спокойствие. Спокойствието в подобно положение води само към по-дълбок застой. Нужен ни е интерес. Нужна ни е солидарност. Нужен ни е инстинкт за самосъхранение, по-голям от индивидуалния. Отново ще засегна темата за протестите - те се разпаднаха, бяха предадени, опорочени и разбити на незначителни крилца от разни кариеристи. Значи са ни нужни нови протести. И то конкретни - срещу тази и тази несправедливост. С конкретни искания. И с постоянство, защото без него нищо няма да се случи. 

Най-сетне, нужен ни е гняв. Няма Бог, Който да ни измъкне от калта, ако сами не правим постоянни усилия. Длъжни сме всеки ден да сигнализираме за всяка възможна грубост, жестокост и несправедливост, която виждаме. Длъжни сме да искаме сметка и от себе си, и от съседите, и от полицията, и от общините си. За всяка нередност - защото, ей, Богу, нередностите са страшно много. Престъпленията са страшно много. Нужна ни е наука за недоволството, понеже определено има от какво да сме недоволни. Но не става дума за паника или за мрънкане в кухнята. Длъжни сме да развием обществен хъс към недоволство. Длъжни сме да бъдем недоверчиви, нахални и изискващи. И постоянни. Длъжни сме да бъдем булдози с безмилостна захапка. Защото ако не сме това, сме мишки. 





Гласувай:
11



1. mglishev - С глупаци не ми се занимава.
22.03.2013 16:53
showbiz написа:
Тоя постинг е като упражнение по стъкмистика.


Можете спокойно да вървите по дяволите. А по пътя можете и да се информирате как се прави годишната статистика. Трия коментара ви и няма да допусна други от вас и подобни на вас. Оттук можете да разберете и защо го правя:

http://mglishev.blog.bg/politika/2013/03/09/cave-internetum.1062534
цитирай
2. tit - Надявам се си наясно,
22.03.2013 17:38
че немалка част от "активните" българи ги устройва тъкмо този модел - "Не ми трябва да знам законите, трябва ми да знам точния човек!":(
Максимата "Няма само аз да съм бунак!" ни доведе до всеобщо /почти/ обуначване...
Недоволството наистина трябва да стане наука, Глишев!:))
цитирай
3. mglishev - Наясно съм,
22.03.2013 17:59
tit написа:
че немалка част от "активните" българи ги устройва тъкмо този модел - "Не ми трябва да знам законите, трябва ми да знам точния човек!":(
Максимата "Няма само аз да съм бунак!" ни доведе до всеобщо /почти/ обуначване...
Недоволството наистина трябва да стане наука, Глишев!:))


но не ми харесва. "Науката за недоволството" не е моя хрумка, аз само я припомням.
цитирай
4. vmir - Успеха на недоволството зависи от адекватното му изразяване.
22.03.2013 20:08
Стига самото то да е адекватно.
цитирай
5. mamkamu - :)
22.03.2013 20:14
Терзийски е достатъчно раздвоен, но всяко нещо, което казва изглежда достоверно :) Макар и днес да казва едно, а утре точно противоположното... Но това е друга тема :)

Новите протести, апропо, могат да бъдат извършени от хора, които наистина знаят, какво искат, протестирайки. Оня ден студентите поискаха да се обединяват с протестиращите и предложиха за свой лидер... Христо Стоичков!!! Боже!!! Пази България! Вече много се отчаях от мнозинството от този народ и въобще не вярвам, че близките 50 години можем да създадем нормално работеща държава. Просто хората, които живеят в момента тук не го умеят това упражнение...
цитирай
6. mglishev - Това,
22.03.2013 22:05
за съжаление, е доста вярно. Но няма как, трябва да се бие камбаната.
цитирай
7. tarabata - България е наистина държавата на ...
22.03.2013 23:43
България е наистина държавата на проститутките, мишоците и дребните тарикатчета. Те са истинската широка основа на мутрокрацията (разбира се, може да се утешаваме с идеята за световна конспирация против балканските лъвове). Убедих се чрез многобройни разговори още повече в това през последните седмици. Някак си знаех предварително, че накрая ще бъда още по-разочарован, но ми се щеше поне частично да бъда опроверган.

Не виждам какво ценно може да се запази от това "общество", което по-скоро може да се оприличи на разпльокана амеба, разтваряща и обезличаваща и малкото останали "твърди частици" . На "хората" така си им харесва. Ако им намалят малко сметките, за всякаква свобода и справедливост ще забравят. Комбинация от смешно самодоволство и пълна фрустрация.

Камък върху камък не трябва да остане тук. Дори от чисто естетическо гледище е за предпочитане пълно разрушение пред тази грозна гнилоч.



цитирай
8. tarabata - Започваш постинга си с Бог. Вярата е ...
23.03.2013 00:48
Започваш постинга си с Бог. Вярата е вътрешен път. Вероятно може да е и еволюционен път към обществена промяна, ако действително е налице общество.
Свиране в ъгъла, добри дела за самоуспокоение и дребни сметки няма да доведат до такава промяна. Основата е напълно прогнила, а в такива условия подобна представа за еволюция води само до задълбочаване на деградацията.

Не знам, дали остава само гневът, въпреки че в момента сто пъти бих се подписал под това. Той при всички положения е лош съветник, когато е неконтролиран. Ала камбаната трябва да се бие, макар и да не може да заглуши църкането на мишките. Пък току-виж се стигне до метаморфоза и нешлифованият диамант се изтърколи от дупката.

Това като позитивен контрапункт на края на предишния ми коментар. ;)
цитирай
9. mglishev - Охо,
23.03.2013 02:01
ти наистина много си се разочаровал. Аз, знаеш, също съм казвал такива люти приказки, но все се надявам, че това за камък върху камък все пак поне не е за предпочитане. Но - за предпочитане или не - разрухата се задава, ако въпросните мишоци и проститутки не се стреснат.

Добрите дела винаги са си добри, стига да се вършат. Може да не са достатъчни, но по-добре с тях отколкото без. Лошото е, че са рядкост - включително от наша страна. Оттам нататък това за Бога при мен е винаги малко несигурна работа. Установявам, че най-много си отварят устата да плямпат за Него разни нещастници, за които бих могъл да кажа само отвратителни неща.

В нешлифования български диамант вече не вярвам (точно както не ми се ще да вярвам и че е по-добре България да бъде изметена от картата). Просто ми се иска да има достатъчно нормални хора, на които да им писне, да обезумеят, да увлекат и мен, пък най-сетне да избесим прасетата, макар и на висока цена. И после оцелелите да заживеят като хора, а не като скотове. Разбира се, ако може децата, старците и лудите да бъдат пожалени в тази моя желана вакханалия... ама май взех да ставам много придирчив.
цитирай
10. tarabata - Значи все пак ти се ще да вярваш както ...
23.03.2013 10:40
Значи все пак ти се ще да вярваш както в разрухата на гнилата основа, така и в нешлифования диамант сред руините. Аз също смятам, че това е лош сюжет, но за предпочитане пред алтернативата "да тихое и безмолвное житие проживем".

Разрухата също може да е в крайна сметка съзидание, колкото и парадоксално да звучи. При това без илюзии, че може да се започне отначало с пълна чистота. Твърде голямо натрупване на слой върху слой.

И все пак кочината трябва да бъде разрушена.
цитирай
11. alchemist - Глишев,
23.03.2013 20:41
остави добрия Бог на мира. Така нищо няма да стане. Виновни сме си ние. Публикувал съм в блога си материали по българска народопсихология, даже скоро ще пусна нещичко по темата :)
Още не се е натрупала критична маса за някакви масови мероприятия, н ои това ще стане.
цитирай
12. mglishev - Дали ще стане?
24.03.2013 00:19
Хайде пък, дано.
цитирай
13. linuxfan - Нещата
27.03.2013 18:29
в нашата китна родина не са много розови, но нека не бъдем чак толкова черногледи. Все ще намерим изход, все още има млади и перспективни хора в България или поне аз така мисля.
цитирай
14. tarabata - Ето тук нещо конкретно за изливане ...
28.03.2013 00:53
Ето тук нещо конкретно за изливане на справедливия гняв:
http://www.peticiq.com/peevski_krasteva_ktb

Петиция във връзка с купените медии и властта на "почтените банкери". Накратко: Цветан Василев - Ирена Кръстева/Делян Пеевски.

Повече в https://bivol.bg/peticia-ktb.html и http://www.dw.de/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-ko/a-16701154
цитирай
15. tarabata - http://www. dw. de/%D0%BD%D0%...
29.03.2013 14:04
http://www.dw.de/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/s-10257

Поредна статия на Калин Терзийски на страницата на Дойче веле. Голяма част от публицистичните му изяви си противоречат, но всъщност те вероятно просто отразяват противоречивостта, ако не и шизофренията на времето, в което живеем.

Несъстоятелността на "интелектуалците" и простотията на народа. С първата част на материала съм напълно съгласен. Въпросът е какво следва от безрадостните, но верни констатации? Презрение към собствения народ и "отшелничество" или катарзис? В своето творчество г-н Терзийски, мисля, е посочил по-скоро второто. Другото е оплитане в мрежата на отчаянието и интелектуалния нарцисизъм. Именно в условията на жесток граждански дефицит оттеглянето е не позиция, а поза.
цитирай
16. mglishev - Има
29.03.2013 15:46
хора за всичко. Някои просто не стават за гражданска позиция - и по-добре без тях. Други пък са прекалено ценни, честно казано (аз не съм от тях). Цигулари, математици... Такива трябва да се пазят за после. Иначе най-хубавият катарзис в нашето шизофренично време наистина е този: сутрин целуваш гаджето, по обяд бачкаш в гараж или хлебарница, а вечер радостно биеш и те бият. Всичко това - под звуците на рокендрола. Но тази интелектуално-пролетарска идилия е невъзможна в чист вид. Човек просто трябва да изпълни колкото може от нея.
цитирай
17. tarabata - Житейски философии има различни. ...
31.03.2013 14:19
Житейски философии има различни. Аз до голяма степен мисля като теб. Възможно е в сравнително чист вид дори и в българското курвенско-мишокско "общество". Ако не ти пука особено и не се ядосваш на всяка глупост. Но ние добре знаем, че не става дума само за това. Накрая все ще ти стане тясно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624741
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата