Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2014 01:39 - Торин Дъбовия щит, Крим и провалът на българското общество
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2484 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 17.03.2014 02:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Падам си по прости неща - например да си споря добродушно с други фенове дали Торин Дъбовия щит трябва да загине във филмовата адаптация на "Хобит". Или да си честитя Деня на св. Патрик, пак с фенове. Или просто да пия кайсиевица. Харесвам и някои по-засукани неща като стара китайска лирика, да речем. Дори ми се пише собствена. Всеки си има малките слабости. 
Пардон. Има си ги този, който може да си ги позволи. А може да си ги позволи този, който не живее в постоянен стрес. В постоянен стрес живеят несвободните хора. Поданиците. Робите. Страната, в която живея аз, се нарича България и може би след известно време тук няма да има място за фенове и лирици. Това се е случвало вече. Може би се случва пак. И, да, това ме тревожи. 

Досега мафиотското ни правителство трябваше да е свалено два-три пъти. Това не стана, нацията просто се оказа неутрална по този въпрос (или може би дори всичко тук си й харесва, както ни уверяват правителствените клакьори). Мога да кажа и по-пиперливи приказки, но вече съм ги казвал. Просто ще си ги мисля. Тук ще изложа много мека версия на помисленото.

Една от нетърпимите страни на сегашното ни управление извън мафиотската е руската му зависимост (всъщност двете зависимости у нас често се оказват двете страни на една и съща рубла). А Русия се управлява с лъжи, с нагайка, с кражби и тук  е коренът на нещастието ни, без значение колко души осъзнават това. Едва в последните дни в Кремъл се сетиха, че България е по-полезна като троянски кон вътре в ЕС и уж европеизираният лидер на БСП даде инструкции на външния ни министър за малко по-несъветски език относно Крим и Украйна. 

И като казах "Украйна" - тя днес загуби своя южен полуостров (на някакви си 530 км. от нас). Каквото и да си говорим - загуби го. Българското общество или няма мнение по този въпрос, или това мнение е, че така е трябвало да стане. Не говоря за онези, с които съм на едно мнение. Говоря за мълчащото мнозинство, за което червените пропагандатори твърдят, че подкрепяло правителството ни (и руско-мафиотската му зависимост). В циничен смисъл клакьорите се оказват прави, защото ненамесата при престъпление си е направо съучастие. 

Та - България в лицето на мнозинството си мълчаливи гражд... поданици беше доведена до приспаното или направо наркотизирано състояние да не иска или да не може да изяви собствената си воля по две текущи престъпления: превръщането на самата нея в руски сателит и разцепването на Украйна. Не, няма да се отнеса любезно или дори търпимо към лъжите, че такава била народната воля. Народна воля у нас няма, а в Крим беше заглушена с измама, пропаганда и заплахи с оръжие. 

Какво да си говорим - у нас опозиция няма. ГЕРБ е мафиотска структура, която няма политически идеи, а махленски манталитет за кражби от среден мащаб. Реформаторският блок ми е симпатичен (и ще гласувам за него), но е "опозиция" от паркетен тип, подходяща може би за парламента само на Сан Марино. Студентското движение се оказа наивно, безволево и манипулируемо. Останалото са барековщини. А уличният антисистемен протест пропадна напълно. Не забелязвам дори някой да троши лаФки (а би трябвало). Симпатични, но непопулярни медии като "Дневник" и "Off News" все още поддържат илюзията, че у нас се случва нещо, но на това дори закоравели оптимисти като моя милост вече не се връзват. Биха си ни. Ралността е успешно подменена и реставрацията на соцрежима завърши успешно, при все че формално България все още е европейска и НАТО-вска страна. 


Липсата на навременна позиция спрямо руско-мафиотската агресия е провал не само за България, рзбира се. Провалът е и американски, и на ЕС. Това обаче не оправдава нас. Да, разбира се, противникът - не, не противникът, а врагът - игра с удари под кръста, но какво, по дяволите, сме очаквали? Та това е един и същи мафиотско-болшевишки враг, служещ си с всички средства на измамата, разсейването и насилието от 1917 насам. Не Ленин, не Путин и не Станишев са ни виновни. Те са, каквото са - престъпници. С тях не може да има друг диалог освен този на тоталното отхвърляне. Виновни сме си ние - ние, либералните, меките, симпатичните. По думите на писателя Господинов - ние, красиво протестиращите. Нищо не направихме. Ама към насилие ли съм призовавал? О, да. Ние трябваше физически да се разправим с българската самоовластила се мафия. Ама "син болшевик" ли съм аз, че да говоря така? Не, аз съм нещо много по-лошо - презирам всички, които приказваха глупости и си стояха по домовете или пък протестираха мирно. На практика презирам цялата ни жалка нация. В този смисъл провалът е и мой, то се знае.

Та, казвах, Украйна загуби Крим и стотина живота, а утре може да изгуби и още. Но Украйна има своя Майдан на независимостта и своята Небесна сотня. Ние какво имаме? Един куп интелектуално-безпомощни приказки на страхливци, доморасли геополитици и народопсихолози. Всеки по-енергично протестиращ беше удавян от собствените си "поддръжници" в приказки кое било и кое не било навременно, как "обстановката" не била "революционна" и не знам си още какво. Ето го резултатът: днес светът все пак се интересува от съдбата на украинците... а от нас се интересуват само крадци като Сидеров и Местан, идиоти като Росен Петров и чудовища като Путин. Да ни е честито. 

Та - да се върна на Торин Дъбовия щит и нещата, които обичам да правя. Вероятно няма да мога много дълго да ги практикувам у нас. Страната просто е все по-некомфортна за живеене. За живеене, казвам, а не за вегетиране над чалга, телевизия и бареко-футболни страсти. Паветата не полетяха, което прави четенето на стари китайски поети почти невъзможно занимание. Разбира се, има хора, които ще кажат, че всичко това са глупости или че истинският човек на духа може да слуша Моцарт и в Аушвиц. Този вид будистко лицемерие не е за мен, благодаря. 

Все пак ми се ще да живея тук - не за друго, а защото имам упоритата и не особено благодарна амбиция да оставя няколко книги на български език, който е моят естествен инструмент на работа. За съжаление, това вероятно ми налага някакъв престой на тази забравена от Бога територия, заселена предимно от нищожества. Колкото да надзиравам процеса по публикуване. За кого тогава пиша... вероятно за приятели. 

Това е път, по който лудостта не лежи далеч. Спомням си какво пита една приятелка по този повод, когато загина Пламен Горанов: 
- Какво ли е да си на 36 години в България? 
Не знам какво е. Зная какво е да си на 30 в страна без гражданско общество, без обществено мнение, без изисквания към управлението си, гласуваща за престъпници, населявана от страхливци, лишена от пазар на интелектуална продукция. Страна на немощни старци, жалеща за "Кремиковци" и краденето на ТКЗС-та, слушаща Веско Потното и Милко Калайджиев, четяща или нищо, или Евтин Евтинов. Пенчо Славейков, Контантин Величков и някои други по-симпатични момчета са забравени тук - а добре са се изказали за KLETA MAJKA BALGARIQ. И въпреки това, както изглежда, ми предстои още някакво пребиваване в тази вече бивша "родина" със съвсем мъничко "р" и огромни кавички около съществителното. 

Та - тук, след като всички възможности за рационално действие са изчерпани, а построяването на личен материален комунизъм минава през някои еснафлъци, които просто са ми скучни, остава човек само да заяви, че предпочита Тенисън пред Любо Левчев. Искрено се надявам да успея да подредя бъдещето си така, че преди да отдам дължимото на смъртната ни природа, да съм успял да се превърна в четен от приятелите си автор на български език (едно от съвсем малкото хубави неща тук, както знае всеки, който си е подавал носа на запад от Калотина), живеещ по-често там, където сиренето е триста вида и е с евро, а не с рубли. 

Колкото до българската държава и нация - кучета ги яли. Пробвах ги вече. Не струват. Руски са. Всякакви там полиции, партии, прокуратури, университети, институции, патриотизми - мъртва работа. Мирише. Дори православната Църква в България се е вмирисала откъм десетината си глави. 

Затова - спасявайте се поединично, независимо къде живеете. Slаinte Mтr! Да живее свети Патрик, да живее якобитският предентент и сърцето винаги да е потопено в океана, в който слънцето залязва, а отсреща са блажените острови на истински живите. Има и вечни неща на тоя свят. 



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tarabata - Хубав текст, но няма голяма полза от ...
17.03.2014 17:54
Хубав текст, но няма голяма полза от повтаряне на познати констатации. Мълчаливото мнозинство е такова, каквото е, а мислещото малцинство трябва да се научи най-сетне на самоорганизация. Негативният опит е по-полезен от приятните преживявания, тъй че горе главата.
Не е срамно да паднеш. Срамно е да не се изправиш.
цитирай
2. learningtogether - Поздрави,
17.03.2014 18:00
Човек изживява повече промени и обрати на съдбата, отколкото може да повярва,
че ще му се случат. Обрати ще има.
И човек никога не знае едно нещо дали е за добро или не.
Приемай го като жизнен опит и продължавай, както ти си решиш.
Но за предпочитане изправен :)
цитирай
3. mglishev - Единственото възможно изправяне...
17.03.2014 20:58
tarabata написа:
Хубав текст, но няма голяма полза от повтаряне на познати констатации. Мълчаливото мнозинство е такова, каквото е, а мислещото малцинство трябва да се научи най-сетне на самоорганизация. Негативният опит е по-полезен от приятните преживявания, тъй че горе главата.
Не е срамно да паднеш. Срамно е да не се изправиш.


... е индивидуалното.
цитирай
4. tarabata - Точно такова мислене изнася на к...
18.03.2014 09:28
Точно такова мислене изнася на комунистите или поне не им пречи особено.
Естествените им противници да се уморят, да напуснат, да се атомизират и/или да се затворят в най-тесния семеен и приятелски кръг.
А другото е повече от ясно: прост народ, слаба държава и разпродажба.
цитирай
5. mglishev - Вярно е,
21.03.2014 15:20
само не ми се ще естествените противници да се окажем един файтон хора, а останалите да са естествени мушмули.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624398
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата