Луд на шарено се радва :: Кратък диалог по повод Деня на поезията

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.10.2014 23:33 - Кратък диалог по повод Деня на поезията

Автор: mglishev Категория: Лични дневници

Прочетен: 1677 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.10.2014 00:49

Г-ну А.
По-рано днес с моя приятел г-н А. попаднахме на предизборен митинг на презиран от нас политик. Разбира се, ние сме си средиземноморци, лесно кипваме и веднага влязохме в пререкание. Имаше жестове, закани, хули, викове, даже размяна на бастунни аргументи с някои от привържениците на презрения кандидат за почести.
- Колко феодално! - отбеляза г-н А. по-късно с типичния за него щастлив тон, когато темата му се струва интересна. - Колко феодално! Оскърбяваш противниковия вожд и неговите биячи веднага идват не толкова да те напердашат, колкото да демонстрират лоялност към него.
- Направо сме си Монтеки и Капулети по улиците на Верона - додадох. - Тибалд и Меркуцио, така ли бяха, двамата водещи bravi на враждуващите фамилии?
- Май да. Но защо да се ограничаваме само до Верона? Bravi-те на фамилиите са из цялата страна.
Замислих се:
- У нас това минава за сопаджийство, а гледай, в Италия хората са си имали гуелфи и гибелини.
- "Царство, разделено против себе си..." - стори ми се, че г-н А. цитира нещо. - Кои сме ние? Гуелфите или гибелините?
- Със сигурност презираният от нас е гибелин: не само че е гибелен за нормалното човешко поведение, ами освен това служи на чуждестранен император.
Г-н А. се засмя:
- Харесва ми да съм гуелф! - тук е мястото да уточня, че г-н А. покрай многото си други качества е и католик, така че му отива да е привърженик на папата, а не на императора. И аз се засмях, при все че не съм католик: нямам нищо против светската власт, но държа да си е тукашна. Светска, а не съветска, моля. Не изпитвам нуждата да бъда управляван нито от Лудвиг Баварски, нито от Великия княз Володимер. Помислих си, че на фона на тъжното и грозно шествие на поддръжниците на презирания от нас ние сме не просто гуелфи, ами направо елфи. Политическата суета може би е донякъде разбираема.
- Красиво е да смятаме, че тук сме гуелфи и гибелини. Но това е само компенсация, повод да се посмеем на фона на бедствието.
- За да не изперкаме - кимна г-н А.
- Точно така. Основната разлика е, че ние тук не прозвеждаме културни ценности. А в Италия са произвеждали.
Г-н А. ме изгледа странно. Поправих се:
- Добре де, ние с теб произвеждаме - нямах предвид само разговора и обмена на идеи. Г-н А. е съсобственик на книжарница, а аз издадох книга и подготвям следваща. - Но презираният от нас произвежда само глупости.
- По-интересното е, че той дори не може да види този наш конфликт в романтичната светлина, в която ние го виждаме. Той мисли само за пари и кокаин. Какви гибелини, какъв Меркуцио!
- Това всъщност е добре - озъбих се. - Ако насреща ни беше някой с въображение, подобно на нашето, нямаше да можем да го презираме чак толкова. Щяхме да подозираме, че е човек.
- И щяхме да сме прави. Но, за щастие, той не е човек - заключи радостно г-н А. - Което ни позволява да го презираме толкова, колкото заслужава.
С тази бодра мисъл продължихме към офиса на г-ца Д., където ни чакаха обедното питие, още някои безсмъртни идеи и куп нови приключения в този изпълнен със слънце Ден на поезията.