Чета може би тридесетия пореден коментар на мой познат, приятел или кореспондент за изборните шашми на ГЕРБ. Всичко е ясно. Едно обаче не виждам - и то е някой мой познат, приятел или кореспондент да е свикал протест за след пет или десет дни. Да е пуснал петиция. Да е съставил сигнал до ЦИК, Прокуратурата или, примерно, до Европейската комисия по същата тема с тия изборни шашми. Тези неща не отнемат чак толкова време и има готови платформи за тях, а всички се радваме на достъп до нета. 
Същевременно ми става смешно като помисля какво море от похвали, препоръки, критики, съвети и закани получавам заедно с политиканстващата част от компанията си, когато сами се пробваме да свикаме сто души на площада по някакъв повод. Много лайкове, много коментари, тук-там по някое споделяне, много натискане на бутона "идвам", бурни дискусии... и никакво реално идване. Дето вика Боромир: "Мнозина пращат възхвали, малцина - помощ". Само че никой не иска да вземе нещата в свои ръце. Всеки чака на другите или най-добре - на група луди глави, които да го забавляват и да бъдат критикувани. 
Но да не говоря само за будното гражданство, а и за кандидат-кариерните политици, които са отдадени на изцяло кулоарна култура на поведение, салонни "демократи", открито презиращи площада като място на действие. Но непропускащи да се самоизтъкват и да растат партийно, разбира се. Противно усмихнати лица, неотличими едно от друго в съществуващите партийни централи. 
Днес по-рано си говоря с едно другарче за подобна ситуация не в политическата, а в социалната сфера. Пишат-бришат три мацки проект за подпомагане на бездомници, правят чудеса от храброст, търчат по фондации и медии, търсят финансиране като луди, пускат обяви в полза на един или друг нещастен човек, харчат си времето - и пак получават насреща само едни голи лайкове, лайкове, лайкове... А им трябват всъщност само малко пари и няколко доброволеца. Не много неща, но реални. 
Говоря си и с друго другарче за цялостната култура на елементарна солидарност, която е естествено да имаме помежду си - просто като мярка за самосъхранение срещу мутри. И получавам убийствено точния коментар, че такава култура тук няма. Подкрепено със смразяващи примери от ежедневието в панелки, складове и офиси, където никой не смее да се възпротиви на простаци и дерибеи. Индивидите отново се капсулираха, а личностите се отвратиха. 
Спомням си чутата от сирийски бежанец диагноза, че в Дамаск преди войната един призив е можел лесно да събере няколко хиляди души на протест за абстрактна гражданска кауза, а у нас дори явна кражба от страна на шефа не може да събере петима "глобени" души от фирмата за общо действие. И се замислям пак за хората от Белгия, Израел, Испания, Полша и Гърция, които ми казваха: "Не, господине, протест не се прави като у вас". 
Сещам се и за това, което ми казват инак нелоши приятели: че нещата не стават, както аз ги мисля, че с тоя наивен идеализъм не се работи, че "не е това начинът", че трябва бавно, със сигнали и процедури, че трябва еволюция, а не революция, че то я по-добре да си гледам аз нещата, от които разбирам, а не да се бутам, където не ми е работа, защото, нали, поет човек, малко по-емоционален, отколкото трябва, е, то е младост, ще прекипи и разумът ще дойде... 

Това са глупости. Всичко това е прах в очите и представлява само рационализация на собствената апатия. По-лошо, на собствената страхливост. Не е никаква тайна, нито аз съм измислил, че зад прочутия български скепсис се крие пълно нежелание за лична ангажираност, вопиюща маломерност и неразбиране на понятия като "дълг". Ако не беше така, вече щеше да има протести с искането за касиране на изборите. И за Къщата. И за Ларгото. И за какво ли още не, при това сериозни протести. Нещата, които минават безнаказано тук, никога не биха могли да се случат във Франция или в Германия, защото там населението не би ги позволило. 
Няма нищо по-страхливо от българската интелигенция и нищо по-жалко от българското гражданско общество. Все още никой не се е опитал да организира каквото и да е действие по повод поредните нови удари върху правата ни и върху законността. 
За нищо не ставате. Вие, мои приятели и съседи от центъра на София. Вие, които сте глухи и слепи. Вие, които знаете по три чужди езика и се радвате на добро образование и сериозна информираност. Вие, които имате дълга и единствени имате реалната възможност да промените нещо тук за добро. Вие, които не умеете да поддържате в себе си воля за справедливост, амбиция за големи неща, гняв и нетърпимост към пленената от престъпници власт. Вие, които сте интелигентни и разумни, цивилизовани и изискани. Вие, моите потенциални читатели и евентуални ценители на мои текстове. Вие, които ще прочетете това, които ще го харесате гузно или ще го отхвърлите още по-гузно. Вие, които ще ме похвалите или ще ме наругаете. Вие, страхливци и колаборационисти. Вие, чието мълчание легитимира разрухата, кражбите, кича и унищожението на човешки съдби. Вие, наследници на зле осъзнавани людмиложивкински привилегии и на полузабравени някогашни добри маниери. Вие, които мислите, че градите кариера, а позволявате на мутрите да се подиграват с вас. Вие, които всъщност не помагате на каузи или го правите само в събота следобед, защото сте премного сериозни хора и животът ви е зает с това да бъдете рационално щастливи и да мислите позитивно, докато страната ни се превръща в блато. Вие, които игнорирате факта, че под носа ви някакви хора, дошли от Бог знае къде, унищожават собствения ви град. Вие, които се разграничавате от всяка помощ и солидарност, когато някой дойде да ви отърве от заплаха. Вие, сноби. Вие, пацифисти. Вие, които не искате да знаете, че разумното ви, човешко щастие стои редом със статистиката на Евростат, според която половината (половината!) население на страната е в крайна бедност и вегетира, напълно изключена от всички социални възможности, които приемате за даденост. Вие, които мазохистично флиртувате с анцузлиите. Вие, които абдикирахте от дълга да рискувате кожите си и да се опитате да изземете управлението на България от престъпниците. Вие, които подскачате като ощипани, когато чуете и една остра дума. Вие, за които утре никой няма да се застъпи в часа на собствената ви нужда. За нищо не ставате. 

Да не бъдем чак толкоз песимистични. Все пак 2013 събра много хора за дълъг период от време. Според мен българинът не си харчи времето на дребно. Демокрацията предлага различни процедури - все пак има и съдебна система. Болшинството, които продължават да не гласуват не виждат разликата - дали ще единия или другия и прочие. Ако народът, в мое лице, си позволи да върне една реплика би казал : "такъв ни е политическия материал". И все пак въпреки много пречки референдумът почти успя. Превъзпитанието на политическата класа е трудно нещо, особено като ни липсват не 7 години, а векове.
Що се отнася до различните каузи в интернет - убедена съм, че който има възможност и сърце за нещо помага с каквото може, вероятно пак сме изгубени в превода на символиката и просто "лайкът" се възприема по друг начин.

Блестящо определение - салонни "демократи"!
А по отношение на нашата гражданска същност, спор няма, овце сме. Циганите са много по-напред...

Смущава ме само заглавието!

Искаш революция, подобна на тази от 1789-та?! В България? Да, тя е дело на Волтер и си е изяла децата
Съмнително е, меко казано, при толкова тарикати в България, че е изобщо на дневен ред Тарикат - революционер, това е абсурден хибрид
Кого да обвиниш за това?