Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2015 06:13 - България: провалът на критериите
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4346 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Повод за тези бележки е комбинацията от няколко събития в т. нар. културна сфера, засягащи институционалното отношение и обществения интерес към историческото наследство, училищните програми, информационната среда, популярните забавления и критериите за стойност на работата на отделни интелектуалци (както и отношението на самите тях към обществото). Възможните изводи могат да бъдат и доста далечни, както ще се опитам да посоча по-долу

Ларгото и проблемът за прозрачността
В последните дни стана ясно, че Министерството на културата ще продължи докъдето може с проекта на арх. Фърков за застрояване на Ларгото, тоест на късноантичния археологически комплекс на бул. "Мария Луиза" в София. Обществените реакции и многото публикации по темата не промениха почти нищо. На първо място, това значи, че културата на "може и така" и "няма нужда да ви питаме" възтържествува. Група езотерично настроени стари кадри се разпоредиха по непрозрачен начин с щедро отпусната европейска субсидия и възстановяват част от античния град изцяло по свой вкус. Собствената им савоувереност, градена с десетилетия работа в йерархични структури без интерес към прозрачност и относителната апатия на гражданите позволи това да се случи. В сравнение с Пловдив, където самата възможност за обществен дебат провали плановете за такова бутафоризиране на миналото, софийският случай показва огромната пропаст между необходимата откритост и реалния бетон - както в умовете, така и на Ларгото. Бетонът доведе и до последното парламентарно решение, което на практика унищожава контролната роля на Националния институт за недвижимо културно наследство. Няма какво толкова да се умува, трябва да се строи. Тук един братовчед има фирма за тухли...

Базиликата, бетонът и легото
Едновременно с това идеологът на бутафорията у нас Божидар Димитров започна "възстановяването" на Голямата базилика в Плиска с поредица гръмки и фактически неверни твърдения. Медиите дори не намират за необходимо да престанат да му предоставят трибуна или да проверят точността на изказванията на този човек. Безбройните дискредитиращи постъпки на Димитров по парадоксален начин постигат ефекта да го легитимират, вместо да го лишат от публика. Това положение, разбира се, насърчава допълнително новите фантасмагории, които биват повтаряни, докато се превърнат в истина. България в последните няколко години настигна и задмина съседна Македония по исторически и реставрационни абсурди, все с помощта на Димитров. Появиха се нови, видимо фалшиви крепости (а това струва доста пари). Каква ли не фантастика за антични и средновековни личности като император Галерий, хан Тервел и св. княз Борис-Михаил се превърна в правилен наратив на изобретявано в крачка минало. Хълмът Трапезица в Търново и Голямата базилика в Плиска, както изглежда, ще увенчаят този псевдонаучен кич с цялата предполагаема тежест на държавния церемониал и непретенциозната чувствителност на новия български патриотизъм, изискващ само величествена древност и големи изводи. "Даскале, кажи там нещо за Крума Страшни, за Филип Тотя... или изпей там някоя песен!" Алеко Константинов веднага би разпознал случващото се, макар че мащабът днес е грандиозен. Впрочем, Георги Марков е доловил първите симптоми на днешните патриотични изхвърляния в първите "родолюбиви" прояви на националкомунизма още през 60-те. 

От тухлите към изчезващия морал
Изглежда, че тези неща правят впечатление на много малко хора и че за по-голямата част от гражданите тези събития или са без значение, или дори в тях има нещо позитивно. Какво толкова, малко бутафория. Не е ли по принцип бутафория цялата световна история, писана от безчестни победители? Защо и ние да нямаме правото да си поизмислим нещо, да си поиграем на вяра, да кимаме и да се гордеем... или отчаяно да имитираме гордост, защото как може човек да се гордее дълбоко в себе си с неща, за които не е сигурен дали са верни? Или може би му остава по-специфичната гордост от творчеството, от самия акт на красивото измисляне, та дори от абсурдното положение. Това е дълбока тема с големи разклонения, която може би изисква цяло социологическо и психологическо проучване. Остава вярно това, че всъщност повечето българи не знаят, пък и не вярват, че има и други, по-почтени начини да се реставрира и експонира миналото. Митът за гръцките "лъжи" в музеологията например е пуснал много здрав корен и се е превърнал в основа на специфична проява на българския скептицизъм, достигащ до цялостно нихилистична нагласа спрямо обективната познаваемост на историческото минало. Други такива прояви има и в морално отношение, където релативизмът взима наистина страшни посоки, отново със схващането, че по цял свят всъщност е така. Или най-малкото: че дори другаде положението да е по-рационално и морално приемливо, то "тука е така" и нищо не може да се направи. Пък и не бива, защото обречените опити на "анархисти" и "наивници" да променят каквото и да било в родната действителност постигат само временно неприятния ефект да развалят спокойствието. Но да се върна към темата си. 

Рок, казачок и трепет
На пръв поглед без връзка с Ларгото и Базиликата - новата кметица на Каварна отмени един концерт, прекъсна традицията на тамошния рокфестивал и го замени с нов проект за Дни на руската култура. Изглежда, че досегашната политика на вече бившия кмет Цонков бавно е натрупала неприязън у местното население, въпреки приходите от концертите. Сега "опасният" или дори, о, ужас,  "западният" метъл е заменен с нещо по-познато, по-консервативно (в провинциален смисъл), по-старомодно и сякаш по-малко застрашаващо за затворения в спомените си за безвремието на 80-те малък град. Защото не бива да си правим илюзии, че това ще е руската култура на "ДДТ", Хелависа или Виктор Пелевин; съвсем не, това ще е руската култура на "Любэ", Киркоров и Кобзон (извинявам се за мръсната приказка). Всъщност Базиликата и Каварна имат много общо. Това са два културни казуса, решени според вкуса на хора, преживяващи младостта си точно преди краха на социализма и оформени в тогавашната атмосфера. София, Плиска и Каварна не харесват 90-те, нито новия век, който не разбират. Те искат да останат при Указ 56 и перестройката, това им е достатъчно. Ако са го загубили, искат да си го върнат. Това може би говори и по въпроса кой гласува на избори у нас: главно възрастните хора. Тези, които вече не искат промени, които търсят само познатата стабилност на нещо вече известно. Или пък по-младите също са оформени в същия калъп, донякъде фрустрирани от несигурността на света след 1989 и особено след началото на страховитото ново хилядолетие. Базиликата с величествения разказ около нея и официозно гордият вид на руската куллтура изглеждат успокояващо. Всичко е наред. Може да се спи, без някакви метъли да куфеят на улицата и без неясно как мотивирани хора да демитологизират свещеното минало. Нека бъде тишина и благоговейно повторение. Това напомня самоуспокояването на дълбоко разтърсен аутист, който копнее да се свие в зародишна поза, да лапне палеца си и да стисне клепачи, за да прогони от себе си жестокия, ярък, шумен, неразбираем и хаотичен свят. 

Стени, пистолети и екрани 
Стените на Ларгото и Базиликата са само физически израз на зидовете, зад които българското общество се крие от Външното. "Дойче веле" вече отбеляза, че в момента на разпространяване на новината за скорошните атентати в Париж българските електронни медии не са направили нищо, за да съобщят на зрителите и слушателите си. В следващите дни изобилието от картина и звук наблягаше не на фактите, а на нарочно търсена атмосфера на страх, за която българските продуценти донякъде основателно предполагат, че е най-въздействаща върху тукашния консуматор на новини. Навън е страшно. Ние или не искаме и не бива да виждаме това страшно, или пък искаме да видим именно този образ, за да сме наясно колко е хубаво, че сме затворени и уютно отдалечени от него. От страшното. Защото ние умеем да се страхуваме и смятаме това за своя основна добродетел, помагаща ни да оцелеем. Ние винаги оцеляваме, намираме се в модус на самосъхранение, ето защо не се и развиваме. И ето защо освен миналото, свещена е и границата ни, която трябва да бъде защитавана с всички средства. Трябва да се струлая по границата ни от време на време, за да не дойде страшното и тук. Ето, онези, порижаните, като са толкова отворени прокопсаха ли? Не. Взривяват ги, защото са наивни. Човек трябва да се научи на здравословен страх. 

Изкуства и динозаври 
Освен на страх, човек трябва да се научи и на полезни умения в училище. Но страхът от безполезното води до предложения за намаляване на часовете по изкуствата. Тези занимания нямат пряка възвращаемост и никакви приказки за косвено полезния им ефект върху детскте умове не хващат дикиш сред българите. Иначе - да, българските деца по принцип са изключително талантливи, ето я малката певица Крисия, красив идол на възхищението ни пред родното и умилителното. И понеже едновременно не ценим изкуствата и ги поставяме на далечно безопасен пиедестал (тъй като всеки се възхищава от Крисия, но не би искал собственото му дете да взима уроци по пеене... щото, а бе, знаем, че и там парата играе, то не е така, само на един гол талант, нали, къде дават така, иначе и аз като малък пеех, кажи, Пено, така ли беше), то часовете по изкуствата ще бъдат пожертвани. Същевременно обаче продължава приемането на късносоциалистическите динозаври като един вид законодатели в тази неразбираема сфера на човешката дейност. Разбира се, че Лили Иванова е най-великата българска певица. Разбира се, че Божидар Димитров е българският историк par excellence. Разбира се, че Светлин Русев е Художникът, Любомир Левчев - Поетът, Антон Дончев - Писателят, а Нешка Робева - Хореографката на нацията, извинявам се, на народа. Скулпторът на народа се състои от две персони - разбира се, Вежди Рашидов и Валентин Старчев. Тези неща просто така си стоят и няма какво толкова да се мисли. Няколко полубожествени личности са абонирани за правото да се разпореждат с известни фондове и да получават награди. Възражения не се очакват, защото как може да възразяват някакви млади, зелени, още непостигнали нищо в тези области хора? Не е редно това. Има си там някъде на Олимп една висока култура, знае се кои са нейните жреци, а ние тук можем и да пийнем по ракийка с поп-фолк за фон. Или, ако сме в особено претенциозно настроение, с Дунавското хоро. Толкоз. Има си ред. Отново: тишина и благоговейно повторение на свещената истина. Допуска се малко чалга за аромат. Стига толкова. Както казах, България страда от носталгия по 80-те. 

По всичко това ние всъщност страшно много си приличаме с руснаците. Днешна Русия демонстрира същата интелектуална слабост и по всичко личи, че прочутото съотношение между вкусовете на 86-те процента и останалите 14 на сто от населението е запазено и у нас. И двете държави са стъпили здраво в предпоследното десетилетие на ХХ в., което не искат да напуснат, подобно на махмурлия, който не смее да отвори очи, за да не се засили главоболието му от прекалено рязката слънчева светлина. 
Недоволните и/или иновативно настроените не са по необходимост гении. Просто имат интерес не (само) към отминалия век и не (единствено) към културна продукция, идваща от североизток или от жреците-динозаври. Но недоволните и/или иновативно настроените просто са прекалено малко. Пазарът и жизнената им среда са изключително свити, а емиграцията не допринася за образуването на трайна алтернативна общност от по-млади или по-ориентирани в съвременността хора. Бездруго рокът и метълът в действителност също са вече ретро. Дори сексуалната революция е ретро (както скоро ми беше припомнено в един великолепен разговор). Дали част от влиянието на мнозинството не е, че държи и малцинството в културния капан на вкусове от вчерашния ден, макар и малко по-свободни от нормативната хватка на мъртвия, а все пак неумиращ соц? Ако революцията във вкусовете означава чак в 2015 да открием Sex Pistols и Depeche Mode, това значи, че каскетизираният призрак, витаещ във всяко полуразрушено ТКЗС, ни се подиграва с глухо подрънкване на вериги. Ако се борим срещу Светлин Русев с мустаците на Салвадор Дали или ако накараме Умберто Еко да подскача върху тувбака на Божидар Димитров, значи всъщност отдавна сме изгубили всичко. Дори Мадона е не по-малко ретро от Нешка и Лили. Простият факт е, че България нито за секунда не е ставала истински съвременна страна. Напразно жителите на прекрасните улички като "Ангел Кънчев" и "Шишман" сме си въобразявали друго. 



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blackpredator - великолепно Глишев!
20.11.2015 15:05
без поантата
каква връзка има краставичката Русия с Ларгото ?!!!
много хибридно най-накрая...
цитирай
2. demograph - Споделям тревогата и гневът ти от безнадаждното опростачаване
21.11.2015 03:31
Мисля, че връщане към култура на отношенията няма да има. Опростачаването води към гибел..заслужаваме участта си.
цитирай
3. troina - 86..към 14, точно така..това беше..изчерпателно..
02.12.2017 12:26
По всичко това ние всъщност страшно много си приличаме с руснаците. Днешна Русия демонстрира същата интелектуална слабост и по всичко личи, че прочутото съотношение между вкусовете на 86-те процента и останалите 14 на сто от населението е запазено и у нас.

поразително четиво,поздрави!
Джулия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625701
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата