Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2015 09:37 - Анаксагор и Перикъл: натурфилософът, политикът и градежът на Вселената
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2472 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 22.11.2015 14:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image


Попаднах на прекрасната книга "Pericles of Athens and the Birth of Democracy" ("Перикъл от Атина и раждането на демокрацията") от Доналд Кейгън. Великолепна книга за града и епохата на един от най-значимите, моделни държавници на западния свят, образец за отговорно и вдъхновено лидерство. Самият Перикъл е сякаш функция на Елада, лицето на един едновременно реален и идеален проект. Кейгън разказва за тези неща по въодушевяващ и информативен начин. 

Тук ми се иска да обърна внимание на един от учителите на Перикъл, философа Анаксагор. Без да преразказвам из самата книга, ще се спра на научните му възгледи и вероятния им политически израз в управленския подход на самия Перикъл. 

Анаксагор измества големия гръцки спор за елементите и "архето" (началото) на физическия свят към рационална или поне рационализираща концепция за "семената" на материята. Конфигурациите на тези "семена", подредбите и движенията им конструират и рушат различни тела и вещества. По същество тази представа не се отличава от Демокритовото, също рационално (или рационализиращо) схващане за "а-томите", неделимите градивни частици на материята. Тези Демокритови атоми не бива да бъдат бъркани с онова, което погрешно сме нарекли със същата дума през ХІХ в. За разлика от идеалния Демокритов `"α-τομος, "атомът" на Долтън просто не е неделим, така че става дума за две различни неща. 

Вероятно "семената" на Анаксагор и атомите на Демокрит са една и съща гръцка идея и ако се опитаме наивно да я приравним към съвременната физика (а не към историята на философията, където й е мястото), бихме могли да заявим, че Анаксагор и Демокрит са имали предвид, да речем, суперструните от популярната днес теория. Разбира се, това е не съвсем точно казано. Елините очевидно не са можели да имат нищо общо с нашите днешни изследвания, но ако допуснем каквато и да е физически неделима, наистина елементарна основа на материята, то именно това са имали предвид философите. "По-малко от което не може да бъде мислено", ако преобърнем Анселм наопаки. Анаксагор и Демокрит просто предлагат интуитивно рационална хипотеза за интелектуално необходимата най-ниска степен на материално градиво. 

Интересното у Анаксагор не е дори толкова самото допускане на "семена", тоест на неделими частици. Донякъде любопитно е предположението му за тяхната вечност.  и неизменност именно като градиво, а не като резултати от неговата подредба. Тук има момент, достоен за внимание както от гледна точка на съвременната теоретична физика (и то в нейния най-спекулативен план), така и заради самостойната ценност на рационалните интуиции у гърците. Но най-интригуващо в постановката на Анаксагор е допускането му на "разум", стоящ зад движенията на тези "семена". Този разум, за разлика от теологичния логос (теологичен и телеологичен по сократовски или по-точно по платоновски; проява на една може би прекалено мистична, ориенталска, не-гръцка нагласа) у Анаксагор може да бъде неиндивидуализиран, тоест, в известен смисъл, безлико рационален. Такъв разум (или нетеологичен логос) може да мине за терминологично остарял, но концепуално приемлив паралел на съвременната хипотеза за стремеж към все по-комплицирана самоорганизация на материята.

Пред Анаксагоровия термин "разум" ("νους") не бива да изпадаме нито в религиозен възторг, нито в атеистичен ступор. Поради ограниченията на човешкия ум интуициите дори на съвременните физици не стоят много далеч от тези на Демокрит и Анаксагор, въпреки натрупаната огромна база факти и наблюдения. При тези чисто хипотетични проблеми дори математиката е също толкова обикновен и несъвършен език като старогръцкия. Единственото предимство на математиката в случая е липсата на синоними, тоест намалената възможност за недоразумения. Но способността за математическо изразяване на дадена идея все още не означава постигане на действителността, нито дори само логическа консистентност. Допускането на обратното би било евтино науковерие, тоест на паранаучно суеверие, наукообразност от вид, не много по-рационален в сравнение с най-вулгарната псевдонаука. За съжаление науковерието също има своите жертви - също като мистицизма на евтините "духовни" преживявания за домакини (породен донякъде от излишно приповдигнатия тон и речник на платонизма). Съществува нещо като кухненски псевдорационализъм, самозаслепяващ се в терминологичното си безсилие. Ще приключа това отклонение със забележката, че би било прекрасно, ако историк на идеите, културолог, филолог или философ разгледа и математиката като чисто езиков проблем. 

"Разумът" на Анаксагор или изрази като "термодинамично изгодно", "стремеж към самоорганизация на материята", "природни закони" на свой ред не бива да ни водят към прибързани теологически триумфи, породени от също толкова примитивни езикови и антропоморфизиращо-психологически интуитивни скокове. Все пак, не бива и да се отказваме от възможния теологически или телеологически триумф само заради обратната, също прибързана псевдорационална интуиция, че зад материалното градиво едва ли не не бива да има разум. Тоест, въпреки всичко, към което ни тласка ограничеността на езика, не трябва да бъдем затворени за възможността зад природните закони както да има, така и да няма Законодател. Откритите предвидими поведения на материята и в ентропен, и в самоорганизационен аспект може би все пак водят към съвсем умерен теологичен (и телеологичен) оптимизъм - колкото Анаксагоров, толкова и Платонов. 

Умерен трябва да е този оптимизъм, защото не е съвсем изключено този интуитивно убедителен (поне за религиозната нагласа) "разум" зад материалното градиво да функционира по неиндивидуализиран начин - тоест предвидимо, но не и самоосъзнато. Нещо подобно подозират много съвременни индуисти и юдаисти, които превръщат религията си в убеждението, че Богът на боговете е не свръхиндивидуален (тържество на апофатиката и катафатиката едновременно), а просто неиндивидуален, макар и реален (по-тъжен триумф на апофатиката, а и на Екхарт). Но тук отново се оказваме в полето на отдавнашни интуиции и в риск от излишен мистицизъм. От рационална гледна точка е все едно дали този мистицизъм ще бъде религиозен, агностически или дори (парадоксално) атеистичен. Оставаме (както, впрочем, и непризнаващите си го теоретици на физиката с техния математически език) сред отколешните и взаимно противоречащи си човешки интуиции на атеиста, агностика и вярващия - което вероятно не ни доближава до реалността на физическия свят. Все пак, не препоръчвам агностицизма като добър начин да се успокоят атеистите, защото обикновено те сами не осъзнават зависимостта на идеите си от състоянието на езика. Смея да препоръчам умерена надежда за осъзнатост на Анаксагоровия νους, тоест за разумност на Разума зад материалното градиво. Колебание, рационална осцилация между оптимистичната версия на агностицизма и откритата религиозност. Ако редът потенциално е в хаоса, а редът не съществува без разум, то може би в хаоса все пак има самосъзнание. Да смятаме себе си за по-осъзнати от motor immobilis би било безочие. Атеистите, а може би и обезличаващите Бога индуисти (каква ирония) навярно обаче са необходими като разумна бариера пред възможния излишен и безкрайно наивен пантеизъм. Анаксагор би останал изненадан от този ход на мисълта, вдъхновен от няколко бележки върху фрагментите му в книгата на Кейгън. 

Съвършено друга посока на интерес е изводът на Кейгън, че Анаксагоровото учение за безликия разум зад "семената" на материята води до демократични схващания у младия Перикъл. Докато интуицията за напълно самоосъзнат Бог у Платоновата версия на Сократ подхранва по-скоро йерархизиращи, аристократични или дори промонархистки (и съответно ориенталски) политически гледища у хора като Алкивиад. Впрочем, не е лошо да се прави разлика между употребата на думата "аристократичен" у Плутарх като биограф на Перикъл и в съвременен контекст. Като силен демократичен лидер Перикъл демонстрира редица качества, които Плутарх щедро му признава за "аристократични", без в това да има противоречие. 



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pnp5q - ? "редът не съществува без разум"
22.11.2015 10:50
Какви са аргументите за това?
цитирай
2. mglishev - "Редът не съществува без разум"
22.11.2015 14:38
pnp5q написа:
Какви са аргументите за това?


За да бъде схваната каквато и да е група явления именно като "ред", това става чрез разума. Всъщност именно той групира явленията от физическия сват в класификации. Така че първо като представа редът е функция на разума. Ако приемем, че редът съществува и извън нашия класифициращ разум, тоест че ние само преоткриваме един замислен извън нашите представи действителен ред, то доколкото той е именно ред, трябва да произлиза от разум. При това от такъв разум, който може да комуникира с нашия и следователно му е някак близък. Оттук някои хора започват да вярват в извънземни, а други, по-традиционно настроени, се насочваме към религията. Разбира се, това не са изцяло задължаващи ходове на мисълта, както е посочено и в текста по-горе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7195471
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата