Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2015 09:36 - За свободата и сигурността
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2649 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ето два цитата от средностатистическо българско мнение по въпроса със свободата и сигурността, за който се вдига толкова много шум из Франция и Белгия от печалния 13 ноември насам: 

image
image

Обикновено съм крайно критично настроен към средностатистическите български мнения, но тук случаят ще е малко по-друг. Тези два къси коментара ми се струват съвсем уместни, но едновременно ще ги защитя... и ще го направя по такъв начин, който въпреки това не би се харесал на типа средностатистически български автор на подобни. Нито на вгледалите се в свободата си французи и белгийци - но на тях думи като моите не биха се харесали по съвсем различни причини. 

Накъсо: свобода или сигурност? Това е въпросът на деня пред разтърсена Европа. Практичният български отговор е: сигурност! Гордият френски е: свобода! 

А по моему и двата отговора са крайни и за да стигнем до нещо по-разумно първо трябва да дефинираме понятията. 


І. Свободата 
Разбира се, че човешката свобода не е безусловна, не е абсолютна. В Евангелието може и да пише, че с вяра ще местим планини, но в действителност никой не го прави. Кой знае, причината може да е в недостиг на вяра, но фактът е налице. Човек може да поиска какво ли не, но не може да направи всичко, което би поискал. За да идеш до Париж, например, трябват пари, билет и техническо време. Следователно свободата дори в най-широки рамки е все пак ограничена от чисто обективни условия, срещу които е напълно безсмислено да се мърмори. 
Извън това очевидно положение, има и такава свобода, тоест такава възможност да действаме според собствената си воля и амбиции, която е напълно реалистична. Всъщност свободата е точно това - да можеш да действаш според собствената си, а не според чужда воля (в обективно възможните за човешката природа граница). 
И тази свобода, трябва да си дадем сметка за това, е различно ценна за различни хора. Повечето хора принципно нямат голяма нужда от свобода. Те нямат големи амбиции за действие, задоволяват се със скромни постижения и затова тя не им е особено необходима. Работа, семейство, приличен стандарт на живот - и стига толкова. За този тип мнозинство приказките за свобода са неразбираеми. В Западна Европа са малко по-лицемерни в това отношение, там хората са свикнали, че е проява на лош вкус да се изказваш против претенциите за свобода. Но дълбоко в себе си разсъждават почти като средностатистическия българин, който се надява да бъде просто оставен на мира в своето частно битие и обожава да потъва в личната си, мъничка представа за уют, докато светът минава някъде далеч от него. 
Свободата да се правят много и разнообразни неща е ценност за едно малцинство с по-големи амбиции. Най-лесният пример са хората на едрия бизнес. Те искат по-малко регулации, по-ниски данъци, по-малко държавна намеса в сферата им на действие. Това е предприемаческата, търговската свобода, свободата на инициативния човек. Следват хората на словото - журналистите, политиците, философите, проповедниците и писателите. Те искат да се съдружават свободно и да изказват публично каквито си искат провокативни мисли без никакви последствия. Всъщност жадуват внимание и влияние. Те също се ужасяват от държавната намеса в своята сфера, защото рискуват да бъдат взети за подпалвачи на конфликти, клеветници или предатели. Има и хора авантюристи - за тях свободата е самото придвижване. Чисто физически такива хора искат да бъдат на много места и никакви граници и митници да не им досаждат. Стремежът към свобода и големите амбиции на това размирно малцинство изглеждат анархистични и рисковани на по-уседналото мнозинство. Особено опасна свободата става в смутно време, когато сред хората на бизнеса, на словото и на пътуванията се вместват какви ли не шпиони и убийци. Терористи, както се казва напоследък. Тогава мнозинството се обръща към полицията, съда и Парламента с настойчивата молба да вземе да се ограничи тая опасна свобода най-сетне, ако обича! Ето защо авторитарните режими не само процъфтяват в смутно време, а и често се появяват по най-демократичен начин, избрани законно и напълно одобрявани от непретенциозното мнозинство на демоса. 
В това нямаше да има никакъв проблем, ако, първо, отнемането на свободи не се превръщаше в мания на избраните с мнозинтво режими и най-накрая не започваше да ограничава дори съвсем скромните претенции за лично пространсво на обикновената буржоазия. И ако, второ, в действителност общественият, научният и моралният прогрес не се осъществяваше именно от недисциплинираното малцинство предприемачи, хора на словото и пътешественици. Общество, което ограничи своите немирни синове, се оказва може би временно подсигурено откъм несигурни елементи, но губи инициатива в развитието си. Мнозинството просто е пасивно в своята адаптивност към съществуващи условия. И не е двигател на промени - нито за лошо, нито за добро. 

ІІ. Сигурността 
Сигурността е необходимост в смутно време. Свободата е безвредна, поносима и дори необходима за обществото в дългосрочен план, но във време на тревога и рискове тя е малко излишен лукс. Хубавото е, че мирът е обичайното състояние на богатите, цивилизовани общества. Войната е рядко явление и не продължава много дълго (е, може да продължи и няколко години). Съзнанието за това, че войната е изобщо възможна, е малко по-достъпно до буржоазното мнозинство, отколкото до свободолюбивото, авантюристично малцинство, което е свикнало по-скоро да се наслаждава на живота, а не толкова да се бори с него. Ученият, пътешественикът, спекулантът, философът са хора, които могат да бъдат много сериозни и дори направо склонни към трескава отдаденост до степен на мъченичество в занаятите си, но са изначално движени от любопитство, тоест - от импулса на удоволствие при научаването на нови неща. Затова искат свобода и не разбират ограниченията й. За сметка на това, крепителите на ежедневието са по-склонни да виждат рисковете в света и съответно - по-склонни да реагират предпазливо на предизвикателства. 

Ето откъде произлиза спорът между двете култури - на Източна Европа и, по-общо казано, на парижкия дух. Източна Европа иска сигурност. Париж желае свобода. Това на практика е разговор между глухи. Ето защо Париж отказва да разбере, че сме във война (а наистина сме). И ето защо България отказва да разбере нуждата от свобода (а такава нужда също има). 

Може ли да има синтез? 
Може. Свободата е ценност за мирно време. Сигурността - за смутно. И ако човек погледне философски на нещата (нещо, на което именно свободолюбивото малцинство трябва да е способно), то има огромна проява именно на свобода в това човек да се самодисциплинира и да приеме факта, че страната му е подложена на риск или че направо е във война. Такова отношение би позволило на свободолюбивото малцинство да не губи контрол над обществените процеси и да подсигури наблюдение върху управлението по време на тревога. Разбира се, наблягането на сигурността и на едно по-строго ежедневие не бива да идва с намаляване на справедливостта. Съдът винаги трябва да запази високите си, малко отвлечени принципи и неподкупната си самостоятелност, за да може след края на смутовете обществото да се върне към цивилен, неавторитарен, свободен дневен ред. 



Гласувай:
7



1. eboa - Ех, доста си се потрудил, за което ти свалям шапка.
27.11.2015 10:12
Българите не се интересуват нито от свободата, нито от сигурността. И двете думи се явяват чуждици за тях, следователно нещо като нахлуване на нагли бежанци. А думата ценност, ако не означава злато, не означава нищо и е практически архаизъм.

Което с нищо не омаловажава всичко, което си написал, защото това е свобода и ценност. :)
цитирай
2. mglishev - Пък и ми е приятно
27.11.2015 19:15
да си умувам над текстовия редактор :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8610995
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата