Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2016 10:23 - Бежанците и "Енеида": ужасната приложимост на текста
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2665 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 28.03.2016 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вергилий в 2016    Бежанците приличат на Енеевите троянци, бягащи от разорения Илион. Родината им наистина е съсипана от война, зад тях има само изгорени домове. Опитват да пресекат същото онова Средиземно море, но мнозина се давят по пътя. Други слизат на тоя или оня бряг, но местните народи ги гледат с подозрение, пък и самите бежанци не знаят къде са попаднали. Обичаите са други, езикът е непознат. И някъде стават скандали и сбивания. Другаде  нещастниците попадат зад огради, прекарват месеци или дори по година в някакви палатки и бараки. Някои тръгват пеш по непознати пътища, едни се губят поединично из непознатия свят, други стоят заедно и се опитват да си помагат. Някои извършват престъпления било от незнание, било от гняв, страх или глупост, а други са смирени и благодарни за всяка добра дума и всяко парче от горчивия изгнанически хляб. Някои носят бащите или децата си на рамо, точно както Еней се опитва да спаси и Анхиз, и Асканий, и унизените домашни богове. Почти всички са загубили по някоя Креуза. Истерични Дидони се опитват да им симпатизират, но изпадат в умопомрачение. Ръмжащи циклопи ги обвиняват за слепотата си. Не се знае колко Турновци в момента увиват пред лицата си шаловете на любимите си футболни отбори, за да отблъснат нежеланите троянци обратно в морето.Често подозираме, че тези хора тайно се надяват да ги чака царство в края на пътя, някаква тяхна нова Дардания, която след време ще наложи игото си над нас, местните. Тук и там те намират по някоя общност от свои сънародници или поне от братя по съдба – вече спряла в що-годе гостоприемен залив група. Получават по някоя вечер в разговори на родния език, с позната храна, познати шеги и познати тъги. Това не са Одисеевци, проправящи си път към дома, защото бягат от вече несществуващи домове. Не са и сефаради, защото сефарадите скърбят за изгубения си Йерусалим, но скърбят сред едно вече прилично съществуване, в условията на отдавна опитомено, облагородено изгнание. Точно както при Вергилий и Галфрид целият крайморски свят е пълен с бездомни тевкри, така и днес жестоко ранената Сирия, люлка на целия ни свят, захвърля децата си. И пак по същите води, пак по същите брегове, пак със същите спомени за троянски коне, разбити прагове и внезапно пламнали светилища. От Омир и Херодот насам нищо не се е променило. Водим същите войни, виждаме същите трагедии, същите морски народи, едновременно страдащи и плашещи. За някого ще е вълнуващо, а за други – страшно, че старата „Енеида“ звучи по-вярно днес, отколкото когато е писана. Съвсем неслучайно точно Вергилий е водач на изгнаника из Ада и Чистилището. 
image




Гласувай:
5
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Неприятно е наистина, да отвориш ...
31.03.2016 10:33
Неприятно е наистина, да отвориш историята и да видиш, че от това от което се страхуваш, се е случвало хиляди пъти. А именно - различни в културно отношение народи да се слеят и след векове дори да не помнят и не знаят, каква омраза ги е разделяла. Истината е, че демографската криза застрашава биологичното оцеляване, за културното не е ясно. Но аз смятам, че западноевропейците имат нужда от малко чужда кръв ))) като арии от дравидска, дет се вика - всичко се връща. Макар всъщност в Европа да живеят само "псевдо-арии".
цитирай
2. mglishev - Добре казано,
31.03.2016 22:30
а сигурно се сещаш и за "Дюн": заплашена от прекалена чистота и контрол, расата прибягва до последното, отчаяно средство, за да освежи кръвта си - джихада.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5511537
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата