Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2016 04:44 - Хейстингс
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1377 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Деветстотин и петдесетата годишнина от битката при Хейстингс дойде и отмина на 14 октомври. Не можах да бъда там, а щеше да ми достави удоволствие. Но за хилядния път в "66-та ще съм само на осемдесет и три и при малко късмет може да слушам някоя от речите на Уилям Пети на място. Би ми харесало, а и човек трябва да си прави плановете отдалеч. 

Като студент жалех за саксонската загуба. Разбира се, че Толкин и Уолтър Скот са виновни, тяхното влияние ми е напълнило главата с представите за свободите, благородните нрави и културата на англосаксите. Да не забравя и Жан Ануи - "Бекет или Божията чест" още ми е любимата пиеса и това негово "сладък е хейстингският лук" ми звучи наистина трогателно. Странно, като по-малък не можех да съчувствам на саксите, защото Роджър Ланслин Грийн ми ги беше показал като предатели, безбожници и убийци в малката бяла книжка за добрия крал Артур. Артур наказваше саксите и това беше хубаво. После нещата се промениха, защото "Беоулф" се оказа достатъчно интересен, че да ме накара да се захласна в работите на Хептархията. 

Днес може би вече не жаля чак толкова за Харолд и свитата му. Разбира се, историята си остава вълнуваща, а и българите има защо да харесваме човека, дал земя колкото за един гроб на Опожарителя на страната ни. Но като оставим това - изходът от битката при Хейстингс всъщност не е чак толкова голяма причина за скръб. 

Харолд Годуинсън може и да е последният англосаксонски крал, но няма никакви права над трона. Той не е от уесекската династия, докато неговият враг, Завоевателят, всъщност е племенник на Едуард Изповедник. Всъщност Харолд има поне частичен датски произход и това го доближава повече до нормандците, отколкото до англосаксите. Да добавим и престъпената клетва, както и избиването на нормандските благородници, на които Едуард е дължал престола... Гийом (или Уилям) е имал сериозни основания да нападне Англия. 

Разбира се, с битката при Хейстингс си отива една голяма култура. Новите монаси започват да режат сладкия хейстингски лук върху подвързиите на старите саксонски книги. Поетичният език на Кадмон, на "Скиталеца" и "Мореплавателя" е забравен бързо. Цялата традиция, създадена от Алфред Велики, потъва в забрава. По-малко от сто години след сражението прекъсват записите в голямата, стара Англосаксонска хроника. Кой знае колко много текстове са унищожени. Всичко това е печално. 

Но нормандците не са някакви диваци. Те донасят френския със себе си. Знаят да управляват и знаят да строят. Напълват Острова със замъци. Свързват отново Бретан с Уелс и през техния пътуващ двор легендите за крал Артур напускат тесните анклави на келтските езици, за да зазвучат из цяла Европа. Вярно е, отначало пишат само на френски и латински, но пък книгите им с нищо не отстъпват на англосаксонските, а вече не са четени само в Англия. Романите на Робер Вас, на Тома и Берул, и смелите измислици на Галфрид Монмътски пряко водят до съчиненията на Кретиен дьо Троа, а те вдъхновяват и Франция, и Германия, та даже и Норвегия. Задно с Галфрид, Уилям от Малмсбъри се вдъхновява от Вергилий, докато Ордерик Виталис записва чудесни етнографски дреболии. Някои хора се сещат да съставят самата Велика харта, а това нямаше да е възможно без нормандски (или анжуйски, или просто френски) крал на трона.

Новият английски език, създаден бавно от англо-нормандците, езикът с многото френски думи в него, който можем да разбираме без нужда от специален речник, също се превръща в език за литература. "Сър Гауейн и Зеленият рицар" и поемите на Джон Гауър и Джефри Чосър  са написани на езика, възникнал след Хейстингс. А Чосър вече води направо към Шекспир и Милтън, като по пътя се отбива през Томас Малори. 

Минали са деветстотин и петдесет години. Щом "Беоулф" въпреки всичко щастливо е оцелял, а резултатът от сражението е довел до написването на "Изгубеният Рай", значи все е произлязло и нещо добро от нормандската победа. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8610738
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата