Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2017 00:21 - Три бележки пред Гергьовден
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2974 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 06.05.2017 00:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
1. Слушам на запис как Иван Андонов чете Фотев: "Колко си хубава..." и така нататък. Прекрасен глас, емоционални стихове, но липсва сексуалната агресия в рецитацията. Страстта е отстъпила пред едно овладяно, философско преживяване. Разбирам това, но го намирам за принудено. Мъжът е мъж и жената е жена. Самият факт, че изобщо се пише и се чете вече е достатъчно изкуство, достатъчно сублимиране, достатъчно отричане от желанието. Но прочитът би трябвало да бъде алчен, енергичен като изпълнение на Кенет Брана. Внушението трябва да е "на кило кръв". Благоприличието на нашата висока култура не идва естествено (я си помислете за "часът на твойта златна плът" у Гео Милев). Ти искаш да похитиш тази, дето е толкова хубава, искаш по вените й да тече твоя кръв, искаш да я разкъсаш със зъби. Интелигентното звучене на Андонов е изискано, но безполово. А не бива да е така. Или по-скоро има повече от един тип публика. Аз съм от варварите, от начетените диваци. Нека в текста да има алюзия към Данте, но дори и тя да бъде прикрита зад животинско усещане, зад една нежна грубост. Но къде ти старата цензура у нас ще позволи такова нещо? Разбира се, реакцията на нормалната човешка страст е надминала глупостите на благоприличието и резултатът е омразата към високото, резултатът е чалга. Това също трябва да се избягва. В своите изпълнения и вкусове ние трябва да си останем кръвожадни същества, но пантери, а не помияри. А ако се върнем при Андонов и Фотевите стихове - пантери, а не пеперуди. 

2. Гледат ме двете ми кучета. Едното псе, жизнерадостен селски мелез, се отъркаля в конска фъшкия в Борисовата градина (нали си имаме конна полиция, а тя, както е типично изобщо за полицията у нас, оставя след себе си само лайна) и весело се метна сред глухарчетата в пролетната трева. Ще се наложи баня. Другото, не много умен, но изящен кокер-шпаньол, е с огромни черни очи, едва ли не изразителни. Мелезът хвърчи ниско из треволяците, усмихнат, с език, изплезен като панделка по вятъра. Шпаньолът седи и хубавее, проклетият византиец. Дявол го взел, и двамата са ми еднакво мили. Но ако не бяха кучета, а хора, сто пъти щях да предпочета мелеза. Да го ошамаря не върви, ще си изцапам ръцете. А ми е толкова драго, че търчи като изоглавен! 

3. По омърляните кашони с книги на площад "Славейков" и около . нар. мост "на дружбата" (проклета да е тази лъжлива дружба, но да живее мостът) има книги, колкото за едно нелошо образование или поне за изграждането на приличен вкус. За броени левчета можеш да си купиш "Гръцката цивилизация", "Цивилизацията", "Дюн" и "Името на Розата" (срамота ще е да казвам авторите им пред възрастни хора, но бих го направил за ученици). При това - в първи, осемдесетарски издания, а значи - и в хубав превод. Да оставим букинистите в Париж на мира, но ето, в Анкона, един не особено прославен град, можеш пак така да си вземеш "Хилядната година" от Дюби на френски или италиански за някакви си шест евро от точно такива кашони. В Истанбул, в Ортакьой, при сладоледа и мидите на пара до Баляновата джамия можеш да се спазариш отново от кашони (при това на френски, защото продавачите го знаят) за какви ли не сладки стари издания - и отново говоря за съвсем дстъпни цени. И по това София си прилича с Истанбул и с Анкона. Младен Сърбиновски отдавна беше обяснил какво точно означава площад "Славейков" с книгите си не само за България, а и за колкото са останали свестни хора в съседната ни, обичана и страдаща Македония. А и не само площадът, но и всяка една нелъскава, но заредена с прекрасни, вече редки издания от седемдесетте и осемдесетте години книжна сергия. Така че вие не харесвате площад "Славейков"? Искате да го няма? О, възмъжейте. Възпитайте вкуса си и си променете мнението. Ще откриете цял един свят. 



Гласувай:
4



1. vencivaleri1951 - ...
06.05.2017 06:45
Преди известно време си купих от "Попа", също от кашони "Заеко бягай" за 3 лева. Щом автора не бива да споменаваме/реклама :)/ ще спомена, че този екземпляр щеше да ми е трети. Първият го взех след половин дневна опашка и "нагрузка" към него няколко издания на Партиздат. Вторият ми е зестра от съпругата/впрочем Ваш преподавател/, а последният го купих по инерция-ей тъй без чакане и само за три левчета. До мен дама на мойта възраст си купи Каренина за левче. До букиниста /между Ангел Кънчев и Витошка/ имаше и някаква будка за хранителни боклуци. Тинейджъри купуваха и издуваха бузи с кремвирши, кроасани, чипс и други глупости. Никой от тях не погледна към "книжаря" с кашоните, а вЕрвайте ми -струваше си...

И аз имам две кучета. Водя ги с намордници. Не защото хапят-мили и игриви голдъни . Човек тях да ухапе, ще му махат с опашка. Слагам им намордниците защото изроди хвърлят отрова и натръшкаха сума ти кучета , котки и птици. Ето това през 80те нямаше как да се случи. Конете на милиционерите правеха г-овна в Борисовата както и конете на полицаите. Разликата беше в това, че милиционерите знаеха какво ставаше в "Парка на свободата", а полицаите не знаят какво става в "Борисовата"...

"Господи колко си хубава" на различна възраст се чете различно. На вашата-страстно и "алчно", на моята "алегро" и със скепсис...
цитирай
2. mglishev - Всъщност да,
14.05.2017 16:03
вероятно е така :)
цитирай
3. morskipesni - Книгите по всички сергии/антиквариати в Европа са почти без пари
30.01.2018 20:33
Може би само Париж е изключение. Там наистина те преценяват хитри букинисти, които ЗНАЯТ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8627694
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата