Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2017 01:46 - Летящи глухарчета
Автор: shining Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3165 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   От няколко дни усещам осезаемо присъствието на кълвача. Така както си седя в стаята и изведнъж бодрото почукване ме кара да вдигна глава, да отида до прозореца и да се вгледам в обилно облистените клони на дърветата. Нещо все не мога да го видя. А помня,че като дете не се отказвах, докато не ги разконспирирам тези работливковци. Все пак усещам ,че той е тук. И ми става едно драго. Още един приятел наблизо.

                                                          *******

   Мирисът на липите е навсякъде. Ако го вдишаш по-дълбоко, той прониква през цялото ти същество и те прави някак по-цветен. Душата ти, която винаги копнее за цветност, се усмихва приветливо и милозливо прегръща изтерзаното ти от жега тяло и му влива капчица живинка. Жълтият прашец щедро се ръси и полепва по хора, коли и горещ асфалт. Даровете на природата винаги са от сърце и отиват при сърца, души и камъни. Кръговрат.

                                                         *******

   Винаги ме е впечатлявало умението на котките да си почиват и в същото време да са нащрек. Ако ги зърнеш кацнали на някоя вишна, като тази например, може би неволно ще си помечтаеш да си като тях. Какво ли е съотношението между сбъднати и несбъднати мечти? И дали се променя с течение на времето... Е, може би котките не мислят за такива неща. И сигурно това ги прави по-щастливи от хората. А нима някой може да отговори?


   image

                                                        *******
      Предполагам, че повечето от вас знаят, че глухарчетата освен, че са цветни, свободолюбиви, мимолетни, също така са и горчиви на вкус. Това не ги прави по-малко интересни - за тези, които се интересуват, разбира се. И за всички онези,които обичат да се вглеждат в детайлите. Имам чувството, че ако спреш да забелязваш глухарчетата, то тогава сериозно трябва да се замислиш какво става със сърцето ти. А може и да не е така.

                                                       *******

   Днес вървейки по улицата, видях внезапно една умряла птица. Кълвач. Веднага си помислих дали това не е онзи кълвач. Стана ми тъжно. И реших, че трябва да напиша нещо. За кълвача. За липите. За котките. За хората. В горещата нощна тишина сенките се сливат, а сърповидната луна е още неузряла. Спонтанната споделеност се превръща неусетно в споделена спонтанност и усещам, че вече не ми е толкова криво. За кълвача. И за хората.


                                                                              shining




Тагове:   глухарче,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - " Спонтанната споделеност
28.06.2017 07:18
се превръща неусетно в споделена спонтанност..."- Благодаря за споделените прекрасни,докосващи,емоционални моменти наситени с твоя цветен усет и сетивност за случващите се дребни наглед неща!Изживявания на красиви моменти, които всъщност помагат да се чувстваме истински живи, радостни, благодарни!Да,живота е спонтанност,кръговрат,взаимосвързаност между крайности като живота и смъртта.Осъзнавайки това да се стремим да усещаме ценността и богатството на живота така както всеки го разбира и намира своя смисъл в това!
С пожелание за хубави летни дни и чудесни емоционални моменти!
цитирай
2. shining - 1. emi1ts
28.06.2017 10:53
И аз ти благодаря за този прекрасен коментар!Приемам го като допълнение към думите,казани от мен в постинга. Аз винаги съм харесвал точно такива задълбочени и от сърце коментари и наистина оценявам това.
Приятни и красиви летни дни и на теб и ще се радвам на скорошни срещи тук!
Още един път-благодаря от сърце! :)
цитирай
3. stela50 - Здравей, Галин...
10.07.2017 17:36
умееш да докосваш с твоите размисли най-тънките струни на душата...
чета и откривам колко много са ми липсвали тези твои разговори
с всичко заобикалящо ни, което понякога не забелязваме, забързани
в ежедневието... всяко живо същество може да впечатли с причудливо,
интересно, често повече от човешко поведение, да ни накара неусетно
да се привържем, да го заобичаме... като част от нашия малък свят...
Толкова ми е близко написаното от теб за кълвача, за липата, за котките.
А ти, приятелю, ми даде страхотна идея...но когато дойде времето.
Благодаря ти за споделеното - чудесно е !
цитирай
4. shining - 3. stela50
10.07.2017 19:26
И аз много ти благодаря, Таня!
Твоите думи и на Еми думите тук горе ги чувствам като допълнение към моите думи, към моя пост. Даже ще прибавя тук и казаното от Чайчето от глухарче, която вече не е тук, но все пак я има и може с две три думи да закове нещата:
"Ако спреш да забелязваш глухарчетата, си спрял да виждаш жълтото. Това означава, че си загубил и способността си да виждаш слънцето."
Радвам се, че с теб споделяме такива откровености и ги съпреживяваме. Това ми стопля сърцето.Нека специално за теб да кажа продължението на историята за кълвача - моя приятел. Два дни, след като публикувах този пост, пак си седях в стаята и внезапно го чух. Неповторимия звук на кълвача. Това е един оптимистичен край на моите споделености, но и реалистичен в същото време, защото онзи - другият кълвач си беше мъртъв. Съдба.
Вашите прекрасни и осмислени коментари ме карат по-добре да усетя себе си и почувстваното от мен и за мен е чест да ви имам като читатели и приятели. Благодаря ви!
А за идеята може да споделиш, ако искаш...като му дойде времето. :)
Слънчеви поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shining
Категория: Лични дневници
Прочетен: 750106
Постинги: 173
Коментари: 1422
Гласове: 5038
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031