Първият път го видях няколко дни  след  известните януарски бомбардировки над София. Щастливи, че  на нашата  масивна двуетажка се размина  с олющена  стена само с два шрапнела, ние почти тичахме с дядо ми към центъра  на  столицата.  Спряхме точно пред Народната банка да си вземем дъх. И от предната порта излезе много елегантен възрастен господин с  плътни, но оформени  под ъгъл  мустаци, топчест, валчест,  зогърнат в  нов балтон, от който се подаваше  пухен шал и лъскава жилетка: направо излязъл от  моден магазин. В мирни времена, при някакъв среден жизнен  стандарт това едвали би било толкова впечатляващо, но в онова военно и размирно време, когато домакините носеха изтъркани шаечни престики, а мъжете износените костюми на  бащи и дядовци, такъв франт, при това доста възрастен за   младежка премяна, биеше на очи.
               – Само за обирджии!– Не се стърпях да се направя на възрастен
               – Какви обирджии...Не виждаш ли този опел отпред, той там ще се свре и ще го духне, гърба му няма да се види.
                – Ти, дядо, май го познаваш?
                – Цяла България го познава. АТАНАС БУРОВ, банкер, предприемач /тогава така наричаха хората на бизнеса/, политик, дипломат и каквото се сетиш още.
                И вторият път, може би година след онази многозначителна среща, но този път с баща ми – на бул. Дондуков. Спускаше се по една от стръмните улички:"Бенковски"? Не, тя е дълга, "Париж", може би, но най–вероятно "11 август".
                  – Тук някъде е едно от  няколкото му жилища в София. А знам още, че има още  в Търново, Бургас, Севлиево – много богат, "НАРОДЕН ДУШМАНИН", както казва Ботев.
                    – Атанас Буров? – вече знаех името и физиономията.
                    – Да, сине, той самият. Само че поостарял, сложил бастун.  Я го виж, как го размахва, от горе  на долу  – на твърдо да се опре. Както правиха някога чорбаджиите в Ловеч на чаршията. Навици от "ГОЛЯМОТО ДОБРОУТРО" – заключи баща ми.
                Този път имах време да го огледам по-подробно. Забелязах меката му шапка, която лягаше върху цялата окосмена част на главата като похлупак на тенджера – парвенюшко бомбе – като че прочете мислите ми баща ми, поне да се прикрие с каскет за  маскировка, други времена идат сине, но мозъчето му плитко, не усеща гнева на низините.
             Впоследствие можах да се убедя в погрещността на бащиното ми "ПАР ЕКСЕЛАНС" класово  предубеждение. В ръцете ми попадна един горещ картоф: брошура с автор Михаил Топалов – Памукчиев: "СРЕЩИ С БУРОВ.
                Имах неблагоразумието да задържа този наистина "горещ картоф" между опасните  "диверсантски тухли" на Александър Солженицин  в пълно съответствие с оценката на юриста–следовател.
                 – По–добри веществени  доказателства по  обвинение  в идеологическа диверсия едвали може да се намери. Мога само да ти благодаря, че така грижливо си ги запазил. Ние ще ги увием в  червени лентички и те  ще легнат  на съдийската маса, като  в сергия на плод–зеленчук. Мерси, от сърце...
                  – Е, какво крамолно има в тия стенограми на разговори с буржоазен политик,  безмилостно наказан и отдавнашен покойник.
                   – Как какво, и все се правите на наивни и невинни:КЛЕВЕТИ ПОДСЛЕДСТВЕНИ ЧОВЕЧЕ    клевети – срещу комунистически дейци, срещу нашата партия, срещу народната власт, срещу партийни лидери, срещу...– Следователят почна да се задъхва в най горната октава на пламенната си реч и за по-нататък му липсваха подходящи думи.
               – Аз пък не мога да открия ни една клевета срещу  тях. Дори ни една лоша дума.
               – Плиткоумие и късогледство. Това от вас не го очаквах!
               – Почакайте. Буров се разкайва, че  тогавашната управляваща върхушка, в която влизал и той, не издигнала на ръководни места социалистически и комунистически кадри. Като Тодор Павлов напр.  като акад.Георги Костов, Вл. Поптомов и пр. все близки, ако ли не и членове на  БРП/к/...Много благосклонно се изказва за Васил Коларов, с кого се познавал още  от Женева.
                 – Зле прикрито лицемерие, и то със задна дата. Нали героят му, Атанас Буров, към когото това журналистче изпитва явна симпатия, беше в кабинет с вътрешен министър от родния му край, Дочо Христов, извършил най–големите погроми върху партизанското движение. Когато полицаи са ритали като футболни топки глави на партизани, когато на живо са порили кореми на бременни ятачки, когато, когато – следователят вече съвсем закъса с говорния апарат: ни дъх, ни думи.
                 Но в протокола на разпита с разкривени букви на стар Адлер беше  написано: "Подследственият ...поддал се на лицемерни съжаления, че  буржоазните управници  не са се възползвали от качествата на  квалифицирани и подготвени кадри на БКП,  е изразил пред свидетели на обвинението "одобрение и висока оценка за интелектуалните качества на осъдения от Народния съд политически деец Атанас Буров. Уж той  бил прозрял необходимостта от "вливане на селска и пролетарска кръв" в управляващите екипи на  българската буржуазна прослойка.
                 Обвиняемият  направи неуспешен опит за самозащита от позициите на т.н. ЕВРОКОМУНИЗЪМ", окачествен от наши  водещи дейци на идеологическия фронт / др.АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ/ като РЕВИЗИОНИЗЪМ.
              Няма как, преглътнах и това обвинение     
                                         



               Дойде ли  времеви маркер: нова тодина, започващо десетилетие, милениум – фигурата на  ААТАНАС БУРОВ се изправя в пълен ръст.
               Вярно,  към  неговите  1.60 м. нашето  въображение наслагва още доста сантиметри, за да се закръгли представата за тази значителна личност. Но главното е не толкова в него самия. А в шоковото действие на  неговите народопсихологични прозрения, които  се прибавят към нашата рутинна равносметка за изминатия период от време. А сега в аванс към освестяване от новогодишния махмурлук.
            
            
               НАДАРЕН  С ЖИВ, ЕСНАФСКИ ПРИЗЕМЕН  УМ, НО С ИНТЕЛИГЕНТНОСТ МНОГО НАД СТАТИСТИЧНИЯ  СЪНАРОДНИК,  ТОЙ Е  ВЪПЛОЩЕНИЕ НА БОЯН ПЕНЕВАТА МЕЧТА ЗА "ИЗГРАДЕН ДОКРАЙ  БЪЛГАРИН.
                   И ТО ВЕДНАГА ЛИЧИ НА ФОНА НА ДНЕШНИТЕ МУ СЪБРАТЯ ПО  ПРИЗВАНИЕ И ПРОФЕСИЯ.
                   Да кажем, при съпоставка с днешния шампион сред  власт имащите ББ на фона на Буров.  И ББ  кокетира с демагогско признание: "ВИЕ СТЕ ПРОСТИ И АЗ СЪМ ПРОСТ", но къде е неговата  ПРОСТАШКА И САМОНАДЕЯНА НЕИНТЕЛИГЕНТНОСТ  ПРЕД   АРИСТОКРАТИЧНИЯ, ТАЛАНТЛИВ И АРТИСТИЧЕН  ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ  ФЕНОМЕН  В КУЛТУРА И ПОЛИТИКА.
                  И двамата си служат с "обсенна лексика"/просто казано – попържат/. И двамата  се придържат към битовата действителност за политически  конструкти. И двамата интимничат  с местно население. Но къде е единият  банкянски  бабаит и бодигард, читател на Винету, къде е другият, горнооряховски естет и човекопознавач – също бодигард, но националната ни кауза.      
                АТАНАС БУРОВ НИ СЕ ПРЕДСТАВЯ КАТО "ДОБРИЯТ НАРОДНЯК", ВЪПЛОЩЕНИЕ НА НАЙ–ДОБРИТЕ СТРАНИ НА НАРОДА НИ.
             И не случайно пръкнал се от люпилнята на политиканските мекерета       родоотстъпник и предател, а "СЕЛФМЕЙД МЕН", С ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЕБЕ СИ, С БЛАГОРОДНИ ЦЕЛИ И АМБИЦИИ, С ГРАДИВНИ ПЛАНОВЕ И НАМЕРЕНИЯ.                      НЕСВОЙСТВЕНО ЗА   АРОГАНТНО ВИСОКОМЕРНАТА СИ  КЛАСОВА СРЕДА,  ТОЙ Е СОЦИАЛНО ЧУВСТВИТЕЛЕН; ПОДОЗРИТЕЛЕН КЪМ ВСЯКАКЪВ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ УТОПИЗЪМ, ТОЙ ЗАНИЧА В РЕВОЛЮЦИОННАТА ЛЕВИЦА  С НЕЙНИТЕ НАСТРОЕНИЯ И  ПРЕДНАЧЕРТАНИЯ, И БЕЗ ДА ИЗПИТВА ОСОБЕНА  ЛЮБОВ  ЗАРАДИ НАСИЛНИЧЕСКИТЕ Й МЕТОДИ, Е ГОТОВ КЪМ ДИАЛОГ С РАЗУМНИТЕ НЕЙНИ ГЛАСОВЕ.
              НЕАГРЕСИВЕН ПО ПРИРОДА И МИРОЛЮБИВ ПО ДОМАШНО ВЪЗПИТАНИЕ, БУРОВ Е ПРОТИВНИК НА ГРУБИ АВТОРИТАРНИ РЕШЕНИЯ, И Е ЕДИН ОТ МНОГО МАЛКОТО БЪЛГАРИ С АДЕКВАТНА ПРЕДСТАВА ЗА СВОЯ НАРОД.
               ОСОБЕНО  ДОБЪР ДИАГНОСТИК  ЗА ПРЕУСПЯЛАТА МУ ЧАСТ В ПОЛИТИКАТА, КУЛТУРАТА И БИЗНЕСА. ТРЕЗВ ЗА  ОБЕКТИВНИТЕ   ВЪЗМОЖНОСТИ НА СВОЯ СЪНАРОДНИК, СДЪРЖАН В ОЧАКВАНИЯТА ЗА НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ, ТОЙ УМЕЕ ДА СЕ ПРЕДПАЗВА ОТ ИЗКУСИТЕЛНИ ИЛЮЗИИ  ЗА "СВЕТЛО БЪДЕЩЕ" С РЕКИ ОТ МЛЯКО И ВОДОПАДИ ОТ ШЕРБЕТ. ОРГАНИЧЕСКИ ЧУЖД НА  КРАЙНОСТИТЕ, ТОЙ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ  СРЕД ВОЯ НА РУСОФОБИТЕ ПРИЗНАТЕЛНОСТ  ЗА ДОБРОТО, ДОНЕСЕНО ОТ РУСИЯ. ВЪЗТОРЖЕН СПРЯМО  ЗАПАДНИТЕ  КУЛТУРНИ И ХУМАНИТАРНИ ЦЕННОСТИ,  ТОЙ НЕ ОТСТЪПВА В ЗОРКОСТТА СИ  ЗА ЗЛОТО, ДЕБНЕЩО ОТ ЕГОИСТИЧНИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ  НА ЕВРОПА И АМЕРИКА.
               И ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕБЕ СИ БАЛАНСИРАН И ПСИХОЛОГИЧЕН: БЕЗ ИЗСИЛВАНИЯ, БЕЗ ДЕМАГОГСКА РЕТОРИКА, БЕЗ ВЪЖЕИГРАЧЕСТВО, НО С ВЕРЕН ПОГЛЕД ЗА РЕАЛНИТЕ СЪБИТИЯ И ХОРА.
               И  С ИЗУМИТЕЛНО ПО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРОСТОНАРОДНО КРАСНОРЕЧИЕ  С НЕПОВТОРИМА РЕТОРИКА И ЕСТЕТИКА.
              СЕГАШНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ  ПРОСТЕЯТ И ГЛУПЕЯТ  В ХВАЛИПРЪЦКОВСКИТЕ  ОРАТОРСКИ УПРАЖНЕНИЯ. ПРОТИВНО НА ТЯХ ОРАТОРСТВОТО НА БУРОВ УТВЪРЖДАВА  ПО СВОИТЕ НЕВЕДОМИ ПЪТИЩА  НЕГОВАТА ЧОВЕШКА И  ПРОФЕСИОНАЛНА ЗНАЧИМОСТ, НЕПОВТОРИМИЯ МУ КОЛОРИТ И ПОВЕДЕНЧЕСКА ПЛАСТИКА.
                          Такъв ни  се представя  Буров  в книгата  на Михаил Топалов – Памукчиев, съставена от неговите разговори със забележителния ни сънародник.  БОЛШЕВИКИТЕ ВЕЧЕ ГИ НЯМА – ИМА САМО "БОЛЬШОЙ ТЕАТР". И МАЛКО НЕДОУМЯВАМ, СЛЕД КАТО РОЛАН БАРТ НА ЦЯЛ СВЯТ ОБЯВИ "СМЪРТТА НА АВТОРА", ДА СЕ ПОСТАВЯ ВЪПРОС ЗА АВТЕНТИЧНОСТ И АВТОРСТВО. ДОСТРОЙКАТА НА ПАМУКЧИЕВ ВЕДНО С ПРИЗНАНИЯТА НА БУРОВ ДЕЙСТВА КАТО ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ, КАТО УЧЕБНИК ПО НАРОДОПСИХОЛОГИЯ. ИЗМИСЛИЦИ? ХА ИДИ ИЗМИСЛИ ЛИЦА, СЛУЧКИ, СЪБИТИЯ С ТАКАВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, ДЕТАЙЛИ И ПРАВДОПОДОБИЕ – ГА ЧЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА СЕ СЛУЧИЛИ. НАЙ МАЛКОТО Е ПОСТИГНАТ ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ. НО НЕ САМО: ПОСТИГНАТО Е ПОЗНАНИЕ, НЕПОСТИЖИМО ПО ДРУГ НАЧИН.





                     С ПРОСТОНАРОДНО КРАСНОРЕЧИЕ, КОЕТО МУ ПРИДАВА УБЕДИТЕЛНОСТ, КОЛОРИТ И  НЕОТБЛЪСКВАЩО ЧОРБАДЖИЙСКО САМОЧУВСТВИЕ.
                     БОЛШЕВИКИТЕ ВЕЧЕ ГИ НЯМА – ИМА САМО "БОЛЬШОЙ ТЕАТР". И МАЛКО НЕДОУМЯВАМ, СЛЕД КАТО РОЛАН БАРТ НА ЦЯЛ СВЯТ ОБЯВИ "СМЪРТТА НА АВТОРА", ДА СЕ ПОСТАВЯ ВЪПРОС ЗА АВТЕНТИЧНОСТ И АВТОРСТВО. ДОСТРОЙКАТА НА ПАМУКЧИЕВ ВЕДНО С ПРИЗНАНИЯТА НА БУРОВ ДЕЙСТВА КАТО ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ, КАТО УЧЕБНИК ПО НАРОДОПСИХОЛОГИЯ. ИЗМИСЛИЦИ? ХА ИДИ ИЗМИСЛИ ЛИЦА, СЛУЧКИ, СЪБИТИЯ С ТАКАВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, ДЕТАЙЛИ И ПРАВДОПОДОБИЕ – ГА ЧЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА СЕ СЛУЧИЛИ. НАЙ МАЛКОТО Е ПОСТИГНАТ ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ. НО НЕ САМО: ПОСТИГНАТО Е ПОЗНАНИЕ, НЕПОСТИЖИМО ПО ДРУГ НАЧИН.
                  От  тази камбанария Буров се вижда като най–качествената  представителна извадка на българската  буржоазна класа. Още във външния му вид: няколкото пръстени, от които е съставена далеч не атлетичната му снага – шапката   с голяма  периферия  и обвиваща я панделка плътно лягаща върху   лисеещо но не облисяло  теме – единят пръстен; главата  с  мустачки,  оформящи   предносицата, и  очи, топчести въгленчета, пресметливо оценящи  обстановката  и  човека отсреща – вторият пръстен;  самото туловище сякаш  стегнато  с  намотан  шаечен пояс, отличието на българското чорбаджийство – третият и вече за четвъртият  подкоремната  тазобедрена  част , остава  малко телесна материя, но не и никак, за да дооформи тази, крепяща се на недълги крака пумпалеста фигура, готова всеки миг да се завърти  в овала на  слънчогледова пита.
              Цялата тази закръгленост придава на образа  устойчивост, завършеност, солидно изражение – не без нарцисизъм и  самодоволство, но под  строгия контрол на външното приличие и здравомислие.
               Не се хващайте на хашлашката, сега  маркирана от  структуралистите като "обсенна" реч.  На  тия "ебливи до рептилния си мозък" прости селянки и купешки гражданки, на тези наши политикани, които  го слагат на щяло и не щяло, та чак  до велики сили, които ни "го слагат така, че да крещим от болка". Това е неговата мимикрия на  художник по природа без светска реализация, подправката за майстора готвач, етнически колорит на народопсихолога. Всъщност това е много добре изграден  тип, и "селф–мейд–мен", овладял  литналото по много увлечения и пристрастия  свое  "ОГРОМНО, КРЪГЛО, И ДРЪЗНОВЕНО  АЗ".
               Това е пълноценният ЧОВЕК НА СОБСТВЕНОСТТА.  Всичко, до което се доближи става негово: негови са имотите, това вече по "закон Божи", негови са интериорите, на многото му домове, негови са гостбите и лакомствата, с които го угощават  на подмазвачечески и  нагаждачески трапези. При това с чисто физиологическа наслада, нямаща нищо  общо с киселите гримаси на татко Пиер от Д. Димовия "Тютюн", не изпитващ удоволствие от никого и нищо. Негови са и слугинчетата, които не само по дупетата пипа, негови са и гранд-дамите от хайлайфа, за чиито прелести може да се изкаже  с компетентността на доморасъл Казанова; или – което  е по-близо до нас – със знанието на овчара  за овцете; какво ти, те все пак са смъртни, сир. могат да се притежават; негови стават и  безсмъртните. Не "пелинко"/Елин Пелин/, не  Данчо от Жеравна / Йордан Йовков/, те са  нещо като покъщнината, свойска и позната до втръсване. "Ти ми дай един Толстой с "Война и мир" , един Юго с "Клетниците", ти ми дай Достоевски с "Престъпление и наказание", като че  те  са  набучени  на шиш, направо за отворената му уста; и само тогава, той ще даде и нещо от себе си: признание  за  достойнствата  на  народа  си и  качествата на нейната "не достигнала нобелово лауреатство литература".
                  ТОВА Е ТО "ЧОВЕКЪТ НА СОБСТВЕНОСТТА" по Джон Голсуърти, том от  поредицата "ФОРСАЙТ  САГА", и според  Вернер Зомбарт, проницателният познавач на темата, автор на фундаменталния труд "БУРЖУАТА".



             
             СОМС ФОРСАЙТ. ОСТАВЯМ НА ЧИТАТЕЛЯ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЪРХУ ПОДОБИЕТО МУ С АТАНАС БУРОВ
                

                  Този същият "човек на собствеността", който  в  грабежите си и посегателствата върху чуждото имущество  не подбира  средства. Да си спомним героят на Голсуърти Сомс Форсайт, който направо изнасилва бъдещата си съпруга Айрин; да  прибавим към него и нашият герой в многобройните сексуални подвизи  с  елементи на "възбудително насилие", за които той доверително разказва на  фамозния   си мемоарист.
                  И заедно с това, в името на същата тази собственост да  са способни на героични, саможертвени жестове: Сомс се хвърля в горящите пламъци  на опожарения си дом да  спасява колекцията си  от художествени платна; Буров – в  застрашените си  от  новия правов ред авоари   в швейцарски банки.
                      Така и разказваше  за  него  от близо познаващ го  "градски" – производител и търговец на кожуси от Габрово.С него   съдбата ме свърза в качеството ми  на маловръстен  параван и алиби на сексуалните му връзки с елитна  столична проститутка.
                  – Той е много стиснат. Като Бай Ганю ще си носи в кашкавала си в бохча, да не се охарчва за него в чужбина. Той прилагаше банкерски хватки за присвояване на  частни вложения; занимаваше се с прекупвачество на селскостопански машини, купувани и продавани  неколкократно и пр.  Но  на моменти и много ларж. Особено, когато доброто му ще се  забележи: напр.  вложи немалко средства  за училище и читалище в Дряново, нещо вложи и в родната му Горна Оряховица; знам, че е давал  помощи  на сираци, обезщетения на пострадали от  трудови злополуки и природни бедствия. Противоречив човек – с една дума.
                   Така погледнато, той има нещо много общо с   английските  писатели циници: Съмърсет Моам и Херберт Уелс. Дори и външно им наподобява. А мирогледно: със скепсиса им към човека,  с  подчертаната си нерелигиозност, той просто е от  тяхното тесто.
                  





И действително. Той може да се нарече  МЪЧЕНИК  НА КАПИТАЛА.
                Какъв, ако не мъченически е смъртният му час  в познатия и на мен със зловещото си коварство Пазарджишки затвор.                  Едновременно артистичен и великодушен, хищен и  и деспотичен, той носи в себе си  героиката и трагиката на своята буржоазна класа  ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ.Така  както повелява героят на Ибсен за силните натури: "БЪДИ, КАКВОТО ЩЕШ, НО ГО БЪДИ ДОКРАЙ".
              
                     
                             
                    

Помпата е моя.

Невероятна личност, достоен за паметник и памет!
Чел съм книгатаза него отдавна и пак бих я прочел.

Имам една лула, дето знам че била на сем. Бурови от онова времее...и все се кефя че може да е негова :-))) ама не съм проучил :-)

Да си спомним героят на Голсуърти Сомс Форсайт,
който направо изнасилва бъдещата си съпруга Айрин;