Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 23:06 - Православие за частна употреба
Автор: mglishev Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 5700 Коментари: 16 Гласове:
6

Последна промяна: 27.11.2010 03:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Че миряните сме си прасета, не е новина. Хубаво е да си дадем сметка, че в частност българските миряни сме не само прасета, а масово сме тъпи прасета (апропо, отнася се и за инославните, безславните, кривославните и пустославните - изобщо до свещената крава/златен телец - на глинени крака - която наричаме "нация" и която бях свикнал да обожавам като някакъв идол).

Но клирът, сиреч това, което в ежедневна употреба наричаме "Църква", си има свои професионални кривици, които, ей Богу, не върви да се крият или замазват. И тези кривици са жестоки и очевидни. Именно тяхното търпене "съблазнява" хората да говорят гадости за християнството.

Пловдивският митрополит е нетърпим, фанатичен и зле възпитан.
Варненският митрополит се е явявал и пиян на служба.
Монаси в България убиха свой по-възрастен събрат преди няколко години.
Игумен на манастир предизвика пожар в поверената му обител.
Друг игумен си е позволил да обижда инвалиди и беше осъден за това.
Старозагорският митрополит има харизмата, поведението и обаянието на дребен престъпник.
Епископи на Българската Църква са обвинявани в хомосексуализъм.
От не знам колко време не са публикувани диптихи, така че никой не може да вдене колко номинални епископски катедри има, колко от тях са раздадени и по какъв ред се раздават.
Официално границите на диоцезите на БПЦ съвпадат с държавните граници, но съществуват номинални епископски титли като "Тивериополски", които определено не се връзват с границите на страната.
Няма нито една нормална, използваема, достъпна история на Българската Църква.
Няма официално църковно становище по елементарни въпроси от рода на има ли митарства, например. Всеки свещеник ти казва нещо различно. Неяснота има и по въпроса на какъв език да се служи литургията и кога да се причестяваме.
На практика Църквата ни няма социална и образователна дейност, а единственият църковен коментар на това е, че това по принцип не са най-важните й дейности.
Няма катехизация на българските граждани. Митрополиите разчитат на ентусиазма на гражданите по празници и за каузи като например религиозното обучение в училищата.
Храмовете се унищожават поради безхаберието на миряните и свещениците в еднаква степен.
"Църковно-народните" събори са все по-малко "народни".
Сънародниците ми се държат еднакво при откриването на супермаркет и при влизането си в храм - като говеда на водопой.
Причастието се дава по нехигиеничен и отблъскващ начин, годен само за в Средните векове.
Семинаристите прехвърлят мацки вечер през стената на училището си. И масово са изключително прости.
А някакви си уж божем калугери се снимат гушнати с гаджетата на други уж калугери.

И не, никой "Изкусител" не ми е виновен за това мое "съблазнение". Виновни са двете ми очи, двете ми уши и едното кило нервна тъкан в главата ми. Която, противно на евангелското напътствие, няма да отрежа, задето ме била изкушавала.

БПЦ е нещо като С(вещената) Р(имска) И(мперия) - след всяка буква от съкращението трябва да се слага въпросителен знак.

Сега, разбира се, някой постещ и смирен мой единоверец (не, не постя и не, нямам намерение да се смирявам повече пред посредствени хора) ще ми каже, че съм хулител и лъжебрат. Дреме ми на шапката, честно казано. Това е, което виждам. Това е, което всички виждаме. И това би трябвало да ни интересува. Искам да продължа да бъда православен и искам да продължа да бъда българин, но ако това означава смирено да продължавам да търпя посредствеността на по-калпави дори от мен хора - е, няма да стане точно по тоя начин.

Не, няма да целувам стъклата над икони, лигавени от стотици хора преди мен. Не, няма да слушам глупави, казионни, неактуални проповеди. Не, няма да се изповядвам пред хора, които видимо бързат за вечеря. Не, няма да лапам нехигиеничната лъжичка, лапана от стотици хора преди мен. И не, няма да търпя мънкане по време на служба. А тази неделя с огромно удоволствие ще стана в десет сутринта.

Има два варианта - по-добрият е да стана юродив Христа ради и да правя щуротии по храмовете, когато нещо не ми хареса. Само дето няма да го направя, защото съм същият ленив идиот като останалите българи.

Или просто ще си остана един "топлохладен" "свещопалец" и ще оставя на Бог да решава какво ще ме прави. Другояче си представям православието, но не съм Лутер, за да хвана гьостерицата и да запердаша цялата бездарна църквоидна мафия по гърбината. По-лесно ми е да си остана, как беше, "мечтател" и да си мисля за Църквата такава, каквато са я представлявали Василий Велики, Дионисий Ареопагит, Йоан Рилски, презвитер Козма (който много по-добре от мен е наругал търтеите с раса - и тези без раса, които обикновено щадим поради фалшив пиетет пред божеството, наречено "Народа"), патриарх Евтимий и митрополит Борис Неврокопски. 
Но и вярата няма да си сменя. Смятам за глупаво да се изхвърля бебето заедно с водата, както правят много хора, които "опитват какво ли не", тоест ходят като гламави от пастор на ходжа и от ходжа на гуру. Просто предпочитам да чета смислени църковни автори вместо да си губя времето в псевдотрадиционно клатушкане пред онези нищи духом, които, както изглежда, смятат, че са хванали Господ за шлифера.

Впрочем, вярвам, че друга смислена религия освен християнската няма и че друго смислено изповедание на тази религия освен православното пак няма. Но не вярвам, че това православно християнство е откриваемо в казионните форми на полуживот, предлагани от БПЦ днес. Нито зилотите, нито требничарите, нито дори по-симпатичните "модернисти" предлагат нещо, което един относително здравомислещ човек да може да приеме. Не че няма свестни свещеници (дори и аз познавам такива), но те са като капки мед върху голямо, сочно... каквото си пожелаем, но във всеки случай неприятно. 
Смятам, че все някъде това живо православие, което Отците са проповядвали, трябва да съществува. Къде - това не зная. Дано не излезе, че е само на небето, защото там не ми се ходи скоро, а пък като мине скорото, току-виж се окаже, че просто не съм за там... Божа работа.


Тагове:   религия,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. osi4kata - :)
26.11.2010 23:15
не можеш да си представиш колко добре те разбирам.
цитирай
2. mglishev - Може би мога
26.11.2010 23:50
:)
цитирай
3. zelas - А не ти ли е минаволо през ума че по...
28.11.2010 19:25
А не ти ли е минаволо през ума че положението е такова щото това гръко-отоманско кривославие ни е просто чуждо? И то не само благодарение на откъсването от църквата по време на социалзма. Ами, че сегашните отчета са си баш фанариоти. Няма много причини миряните да са различни.
цитирай
4. mglishev - Не, не ми е минало.
29.11.2010 00:03
Чуждо или не - друга религия няма.
цитирай
5. bserafimova - Ами то църквата си е една институция като другите.
02.12.2010 02:42
Може да си вярващ и без да влизаш в нея, или да се молиш, защото имаш потребност... Нали това са правили отшелниците, онези истинските християни, дълбоко вярващите, проникнати от вярата, каквато и да е тя.
цитирай
6. mglishev - Абе да,
02.12.2010 13:15
ама отшелниците също така са споделяли убеждението, че Църквата освен институция е и нещо повече - и са искали причастието й. А не са искали да се превръща в кич и простотия.
цитирай
7. bserafimova - Е, да, първо са били в нея, достигнали са до висините и
02.12.2010 21:41
после в пустинята, гората, пещерата, колибата... в усамотение се общували с Бога. Всъщност са избягали в търсене на вътрешната тишина.
цитирай
8. mglishev - Не.
02.12.2010 23:59
Има сума ти предания, жития, похвали и апофтегми от отеческите сборници, в които отшелник се връща в манастир, за да получи причастието от свещеник преди да умре. Това е основна разлика между отшелника и дивака: отшелникът не презира Църквата.

Има и двама прекрасни египетски или срийски светци, които заедно бягат в пустинята, живеят там години и после се връщат в градовете, за да проповядват.
цитирай
9. bserafimova - Не, ама да - какъв е смисълът да достигнеш до Бога, ако не ти светне, че
03.12.2010 10:57
можеш да го споделиш с другите, завръщането сред другите, в лоното на църквата, е част от мисията.

цитирай
10. mglishev - Идеята ми беше,
03.12.2010 14:59
че дори пустинниците и юродивите си остават в Църквата. Не се "завръщат", защото всъщност не са я и напускали.
цитирай
11. bserafimova - Въпрос на думи. Прав сте, в класиката е така, и в житията, които съм чела
03.12.2010 17:06
Прегледайте, ако имате време Георгий Иванович Гурджиев: Georges Ivanovitch Gurdjieff. Предупреждавам Ви, че е извън тази класика.

Поздрави от мен
цитирай
12. mglishev - Знам, че е извън нея :)
03.12.2010 18:47
Гурджиев? Благодаря, за прости православни е неразбираем. Не съм изключение.
цитирай
13. bserafimova - Въобще не е неразбираем, Въпрос на нагласа, избор,"ум".
04.12.2010 13:15
Сърцето е важно и вярата. Приятни почивни дни.

Поздрав -Б.
цитирай
14. анонимен - Manole...
27.12.2010 15:10
Я кажи нещо и за църковно-народните събори... Кога ще има (или е имало за последно) такъв събор, кой може да участва в него (като избирател) и къде трябва да се запише?... А кой и как може да стане църковен настоятел?
цитирай
15. istorik - Интересно питане...
29.12.2010 00:24
Маноле, отговори на човека! Питането му засяга прелюбопитен момент от религиозния живот в страната.
цитирай
16. mglishev - Църковно-народен събор
29.12.2010 01:40
за последно се проведе през 2008, мисля, в Рилския манастир и основно ставаше дума за Устава на БПЦ.
На практика човек не може просто да се запише за участник (или "избирател") в събора. Има бая сложни условия за включване на светско лице, пък и ролята на светските лица е все по-малка. На практика съборите отдавна не са "народни". А мисля, че и самата формулировка "църковно-народен" вече официално не е в сила.
Кога пак ще има поместен събор на Българската православна Църква, разбира се, няма как да знам. Трябва да има достатъчно важен повод.
В православните книжарници се продава новият Устав на БПЦ, там би трябвало да ги пише тези неща.

Инак църковен настоятел се става с редовно участие в местния енорийски живот. Човек отива при главния свещеник на кварталната си църква, пита кога са срещите на настоятелството, от какво има нужда храмът, започва да участва - и така.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8628247
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата