Ще ми направиш, зная,
свирка и кафе
от бач като се върна.
Ще ти направя аз дете,
на мач ще ида.
Като тръгвам,
ще ми държиш чадъра,
шапката и якето.
Ще готвиш вкусно,
почти тъй, както е
при майка ми.
И като стана дума,
не ще ни идва майка ти на гости,
защото ще е минала в Албания.
Ще си мълчиш.
Защо пък да говорим,
когато и без приказки
разбираш моите желания.
Ще бичим табла със комшията.
Салатата донесла,
ще ни гледаш.
Посмей се с нас, де,
седни за малко,
биричка пийни си
(недей се заблуждава - от бутилката),
че си и ти човек.
А после донеси
каквото Господ дал
да хапнеме.

Ще се омъжиш ли за мен?


С времето лека-полека се доближавам до истинското Дао :)