Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2011 16:06 - Памуклатон и Глишототел за поетическото изкуство
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 5975 Коментари: 23 Гласове:
15

Последна промяна: 16.04.2011 20:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Орхан Памук:

"... после се отказах. Собственото ми обяснение е, че разбрах, че поетът е човек, чрез когото говори Бог. Трябва да сте обсебени от поезията. Опитах се да пиша поезия, но след известно време осъзнах, че Бог не говори с мен. Това ме натъжи и тогава се опитах да си представя какво би казал Бог, ако би говорил чрез мен. Започнах да пиша бавно и педантично, опитвайки се да го разбера. Това е писането на проза, на белетристика."


Памук наистина е симпатичен, нали? И наистина е честен, и наистина е многословен. Отива му.

С това, което казва за поезията, не мога да се съглася. Поетът е просто човек, който пише в мерена реч. Чрез поезията говори самият поет, а не Бог. Поезията е техническо умение, въпрос на въображение, тренинг, начетеност и усет към езика. Броиш срички, търсиш точен и хубав израз за конкретно чувство или мисъл, разчиташ на спомени от прочетено и видяно, понякога влагаш малко фантазия. Резултатът може да бъде и много добър, но със сигурност ще бъде прочетен от относително малко хора. Може да имаш късмета, чувствителността и/или интуицията да напипаш някакъв сериозен или вълнуващ за повече хора въпрос и тогава стихотворението ти ще стане химн на времето си или поне на някаква група. При повече щастие някой ще композира мелодия към него. 
Доколкото всяка добре свършена работа не минава без Бога, дотолкова и поезията може да бъде вдъхновена. Една ловко извършена медицинска операция също е вид стихотворение. Умелият шев на хирурга надминава и най-звънката алитерация. За щастие, от скапана поезия никой не е умрял, но пък за съжаление и добрата поезия не е спасила ничий живот.

Поезията е въпрос и на мързел. Пише ти се, но нямаш търпението и постоянството да прекараш часове наред в писане. Не те бива да измислиш цял сюжет, разчиташ само на конкретна картина или представа. В резултат прописваш не романи, разкази и пиеси, а стихотворения. В такъв случай трябва да имаш почтеността поне да си кадърен. 

Най-сетне, това е занаят. Той иска можене, опит, ловкост, начетеност, експериментаторска склонност, самокритичност и въображение. Но е неблагодарен занаят, защото не се плаща. Следователно дори не е точно занаят, а по-скоро е приятно хоби за хора с други източници на доход. Познавам юрист, скандинавист, лекарка, рекламист и археолог с прекрасни стихотворения. Защо? Ами защото поезията им е тъкмо щастливо хоби - като детските влакчета, ролевите игри и разни работи от сорта. Или като археологията на Шлиман. Или любовница - като белетристиката на Чехов, който казвал, че с нея изневерява на законната си жена, медицината. 
Не е вярно, че поетът не може да не пише. Може. Отдавна са минали времената, когато поетите са били мистици, изпадащи в екстази, пророци и мъдреци. Днес просто изразяват някои интересни детайли на света около нас. Вече дори не са епически времена, когато поетите са създавали героични Илиади и Анриади. Лирика за утилитарни цели, това е останало. Добре, че поне част от младите дами все още - временно - се връзват на тоя номер (или поне нямат нищо против него). 

Е, тук-там има и по нещо наистина значимо като например великите стихотворения на Херберт, Бродски, Оудън, любимия на смелчаците Милош и нашите Мерджански и Теофилов, от които просто лъха на вечност, здрав дух и достойнство. Там е уместна дори по някоя сълза - но дискретна. Инак поезията все повече си е игра на стъклени перли - умела импресия от мнения, знания, сънища, настроения и впечатления. Когато е кадърна, е приятна, но може би е малко самоцелна. "Тапет", както веднъж насмешливо я нарече един мой любим историк и журналист. Но и той, завалията, излезе ценител на хубавата поезия. Без нея можем. Но не искаме - както не искаме без хубаво вино и без ваканции. Поезията е цивилизовано удоволствие. За да го оценим, можем да си позволим да сме леееко надути, но в никакъв случай не трябва да се превземаме като прости кокони. Единствения силен патос мога да си позволя пред "Новото гробище над Сливница", но него не го приемам за стихотворение - то си е свещен текст, много повече от поезия.

Разбира се, говоря за лирическата поезия. Уви, епоси вече не се пишат.




Гласувай:
15
0



1. elinora - Хаха, великолепна диагноза на поетите :)
14.04.2011 17:02
Можеше поне една упойка да сложиш за разкош на пациентите, а не направо със скалпела, Докторе! :)))
Съгласна съм с констатациите, обясненията и с цялата магия на поетичното занаятчийство. Изключвам само великите Поети! И времето! Все забравям чии са думите: "И никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му" :)
цитирай
2. mglishev - Пак добре,
14.04.2011 17:12
че не съм подхванал да обяснявам защо от всяко дърво стихоплетец не става :)
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - :) Здравей, Глишототел!
14.04.2011 19:19
Ето че Тя, поезията е неуловима. Различна, за всеки човек. Усещам присъствието й, когато предизвиква мълчанието ми и не смея да отроня дума.:) Сълза, да... Колко ли ще ми трябва да се осмеля да напиша десетина реда за нея. И то благодарение на този текст. А преди 20 години бях така смела:))) За мен поезията е начин на живот. Хубав текст!
цитирай
4. mglishev - Ама то...
14.04.2011 19:30
... аз май обратното казах.
цитирай
5. martiniki - Трябва да сте обсебени от поезията.
14.04.2011 20:43
така е - погълнати, обсебени, посветени, изцяло и напълно отдадени - аз никога не съм се опитвала да разбера говора,явно перлите са ми достатъчно хипнотични - въпросът е за кого играеш, ако и докато е за собствено удоволствие - бива, изметне ли се в самоцел, стане ли автоматизъм, почнеш ли да се повтаряш...езикът е такова предизвикателство, колумбовото ми чувство все още бива провокирано

(а с времето все по-трудно ме трогват стихотворения, една претенциозност се е домъкнала, води със себе си пресищане някакво)
цитирай
6. mglishev - Това
14.04.2011 20:55
с обсебването именно ми убягва. Трябва да обичаш да правиш това, да. Но обсебен? Това е нездраво. Обсебени от поезията и изписващи Я с Главни Букви са само графоманите. Това "ах" и "ох" е ужасно.
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - mglishev - Ама то...
14.04.2011 21:56
mglishev написа:
... аз май обратното казах.

:) Ти каза същото с други думи. И ми припомни Чжуанцзъ, когото не бях отгръщала от онова "смело време"... От "С есенните прииждания". Откъсчето е малко дългичко, но Северният Океан Жуо е като поезията: "Няма в поднебесната по-голямо водно (пространство) от океана. Към него се стичат безброй потоци - не се знае кога ще спрат - а (той) не се препълва. От него изтича (бездната) Задните врати - не се знае кога ще пресекне, а (той) не пресъхва. (Океанът) не се променя нито през пролетта, нито през есента, не познава нито наводнения, нито суши. Не може дори да се измери доколко той превъзхожда реките и потоците. И въпреки това никога не смята себе си за огромен."

цитирай
8. martiniki - границата е тънка
15.04.2011 08:29
както обичаш изведнъж си обсебен - и може би именно тогава може да залитнеш към графомания?! И това го има, в един период бях неспокойна ако не пиша и публикувам всеки ден?! сега ми се струва глупаво, но тогава...после си намерих оправдание в едно есе на Ана Бландиана, но то си е относително - оправданието

Скорост

През периодите, в които спирам да пиша, сякаш пръстите ми губят бързината или, както казват днес, спортната си форма. Да бъда във форма за мен означава да тренирам всеки божи ден. Ако не пиша сигурно ще забравя как се прави това ( напразни опасения -моя вметка;) След прекъсване са ми нужни доста дни, за да се възстановя. Започвам тежко и постепенно набирам скорост. И всеки ден така - по този дълъг път, подобен на пътя на детето, което минава през толкова фази и положения, докато е в корема на майката. Не само стилът, но и почеркът ми губят от своята твърдост след всяко прекъсване. Дори ръката без достатъчно упражнение не може да ми служи добре. А какво да кажем за това висше божество - мозъкът, от мощта на което всички ние зависим? Толкова е трудно да установим кога е верен на себе си. Изсъхнал от бездействието, ръждясал от престоя, натежал или пък работил без прекъсване, пулсирал безкрайно...Мисля си: не е ли движението това, дето понякога го наричат талант, друг път интелект, а в случай на пределна скорост и гений?

превод: Огнян Стамболиев
цитирай
9. mglishev - Добре, дами,
15.04.2011 12:02
супер. Просто казвах, че няма какво да се превземаме.

Първо, повечето хора, които пишат поезия в нета, го правят зле. Не са поети.
Второ, дори и тези, които го правят добре, няма защо да се превземат - поезията не е божествено вдъхновение, а добра идея с адекватен и изобретателен израз.
Трето, смешно е, че хората се коментират така, все едно Виктор Юго си пише с Оскар Уайлд: "Ах, докосна ме, много е истинско". Ами не, деветдесет и девет на сто от поезията в нета не струва, пишат я графомани. Това е нормално, де.
Четвърто, пето и така нататък. Разбирате ме.
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - Така е, Маноле, прав си.
15.04.2011 13:27
Изповядвам мисълта на Елиас Канети, перефразирам, че "Надпреварата между нас приживе е безсмислена. Тя има смисъл единствено след смъртта ни." Това важи в голяма степен и за поезията. Колкото до превзимочите, нетърпими са, но като се родиш жена, някак ти идват отвътре. Или пърхаш с мигли или ще ти окапят клепките от срам. Тук казваш нещо много ценно. Поезия може да пише само онзи, който е овладял до съвършенство занаята. Чжуанцзъ схваща качествата на всяко същество, като дадени му от природата. Той отхвърля представите на конфуцианците за вродено добро и за вродено зло, а така също и представата за оправяне на характера с помощта на обучение. Затова ти цитирах именно него. Но, стига, цитати. Това, което аз спазвам като мое си правило за писане на поезия е - не посягам към листа, ако мога да не го направя. Благодаря за постинга и спонтанната "дискусия", която предизвика.:) Беше приятно.
цитирай
11. mglishev - Е,
15.04.2011 14:50
за да "овладееш занаята", трябва да пишеш. Макар че всъщност май трябва повечко да четеш. И изобщо да ти е интересно. Мисля, че освен това има различни овладявания на този "занаят" - според средата. У нас например може да излезе, че Шиймъс Хийни не е никакъв поет, защото сме с друга култура на четенето.

Аз пък съм си любител на конфуцианството, то е толкова благородно :)
цитирай
12. martiniki - поздрави!
15.04.2011 16:30
четящият човек трябва да е преди пишещия, а сега пишещият е вместо четящия

да четем!
цитирай
13. pontis - Докосна ме ...
16.04.2011 08:22
по памучните струни ...:))) Бенетон до Орхан Памук

(който си може, си може, и не само едно)
оставам си фен на Глишотел, от Пътя на коприната ;)
цитирай
14. mglishev - Мани
16.04.2011 11:31
докосването, кажи нещо за бири :)
цитирай
15. pontis - хайде де! крайно време е да обърнем няколко!:)
17.04.2011 09:43
mglishev написа:
докосването, кажи нещо за бири :)

цитирай
16. mglishev - А честит
17.04.2011 11:20
празник. Страстната седмица е особено подходящо време за спиртни срещи.
цитирай
17. pontis - всеки ден от седмицата е подходящ
17.04.2011 18:03
mglishev написа:
празник. Страстната седмица е особено подходящо време за спиртни срещи.


за срещи с тебе. Защото няма какво повече от две големи бири.
Освен ... да.
цитирай
18. mglishev - Ще се
18.04.2011 00:40
уговорим, значи.
цитирай
19. ok3223 - Говориш като
19.04.2011 18:52
познавач от класа. А не си.ОРХАН ПАМУКК ГО Е КАЗАЛ МНОГО ДОБРЕ.
Не ти ли е сложила в торбата съдбата талант, да талант, няма да станеш не само поет, но и математик от класа, музикант, композитор или художник. Никога няма да станещ човек на изкуството и на голямата наука. Народа е казал "От всяко дърво свирка не става". И това не е случайно.
Ако ще главата да си откъснеш. Да се трудиш с години по 20 часа на ден.
Няма ли го таланта, божественото, предразположението и тн.
Таланта е основата, базата, необходимото, базисното , но не и достатъчно условие. ДСТАТЪЧНОТО УСЛОВИЕ Е СЪВЪРШЕНАТА ТЕХНИКА, КОЯТО Е НЕОБХОДИМА КАКТО НА МУЗИКАНТА, ТАКА НА ПОЕТА И СКУЛПТУРА, НА ХУДОЖНИКА. Усвоява се с работа, тренировки, като степента и качеството на усвояването зависи от количеството и качеството на таланта, който ти е сложен в торбичката при ражането от съдбата.
Това го разбира всеки, който има понятие от ИЗКУСТВО.
Орхан е разбрал че няма талант за поезия, а не е искал да стане обикновен ВЕРСИФИКАТОР и посредствен поет, каквито не случайно са 90% от пишещите, от занимаващите се с някакъв вид изкуство.
Може да не е имал чувство за ритъм, с каквото човек се ражда; или го има ,или или го няма.
Но е станал голям писател, като е разбрал навреме за какво е създаден.
А ДА СТАНЕШ ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ СЪЩО СЕ ИСКА ГОЛЯМ ТАЛАНТ И ДАРАБА.
Не си разбрал че, ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА.

А ЗА ТОВА НЕ СЕ ИСКА КОЙ ЗНАЕ КАКВО...
цитирай
20. ok3223 - Допълнение малко.
20.04.2011 07:36
Всеки от нас е създаден за нещо, има някакъв талант, дарба, наклонност, с нещо, което другите го нямат, и това е неговото предимство пред другите в борбата за място под слънцето. Трудно е да опознаеш себе си, да разбереш на какво си по-способен, какво можеш да правиш по-добре от другите, да попаднеш или си създадеш подходящи условия. Да открие, намери, да развие човек тази своя природна дарба, да ръзцъфне, и успее да се реализира пълноценно като интелект и човек.
ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ- е казал още Сократ навремето. А това е трудна работа и се постига трудно навреме.
Затова болшинството от нас работят и учат нещо, което не им по наклонност и сърце, нещастни са. А често по тази причина посредствени в живота и работата.
цитирай
21. mglishev - @ok3223:
20.04.2011 13:10
Е, тук мненията ни се различават. И то не по принципа, а по частния случай. Всъщност няма нужда да ти соча къде бъркаш, можеш и сам да се увериш в това, ако ти се занимава.
цитирай
22. ok3223 - Туук
21.04.2011 12:52
Наистина ме разсмя. Прочел си доста, по-многословен си от Памук, кокетираш с знания като току получил докторат млад доктор по естетика, и раздаваш поуки, науки и наставления.
Не те знам с какво се занимаваш, но в случая си далеч от истината.
"...че поетът е човек, чрез които говори Бог. Трябвя да сте обсебени от поезията."
Тук Бог е метафора. А второто е е абсолютно вярно.
Ако нямаш(говорим за базата) музикален слух, музикант от теб не става; дарба за цветовете за художник не ставаш;ритмично чувство и суперчувствителност...за поет не ставаш и тн. Другото се придобива и наслагва, гради върху базата, ако има такава. Няма ли база,основа, няма нищо.Как можеш да градиш, наслагваш, хей така във въздуха и на въздуха. И добър хирург не става от теб, ако нямаш здрави нерви, сръчни ръце, добър интелект и сигурен поглед.
Наченките на генно ниво ги слага случайността, орисницата, още при оплождането на яйцеклетката. А как ще се развият нещата зависи от хиляди причини и случайности, явни и неявни, които никой не може да предвиди.
Това е "божестеното " за което говори Памук.
Има ли дарба, талант, наклонност,заложба и тн., както щеш го наречи, ще се появи потенциален човек на изкуството. А дали ще се реализира и доколко за виси от мното неща. Най много от него.
Значи, когато го размързи започва да пише стихове.Ама то било лесна работа.Защо тогава от милиони пишещи стихове, поети стават един двама, даже по-малко. Сръчноста, добрата техника на стихописане, на подредени и загладени стихчета още никого не е направила поет.
Не случайно големите поети на България, и на всяка нация се пребраяват на пръстите на едната ръка.
Много рядко на двете.
НЕ СИ ЛИ СЕ ЗАПИТВАЛ? КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
УЧЕНИЯ И... УМНИЯ.
МЕЖДУ УЧЕНИЯ И МЪДРИЯ РАЗЛИКАТА, ПРОПАСТТА Е ОГРОМНА.
МЪДРОСТТА Е НЕПОСТИЖИМА, АБСТРАКТНО НЕЩО, КОЕТО ИМА
НЕЩО ОБЩО с ПОНЯТИЯ КАТО СЪДБА, ФАТУМ, КАТО БОГ.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РРЯДКО НЕЩО.
цитирай
23. mglishev - Всичко това
21.04.2011 14:58
са общи приказки. А истината е - за да пишеш добре, трябва да се скъсаш от четене и да редактираш здраво. Другото е псевдомистицизъм от много лош тип. За да си мистично настроен към писането, първо трябва да си усвоил блестящо занаятчийската му страна. И със сигурност няма да развяваш най-задълбочените си и съкровени изводи по блоговете. То си е казано: "Не произнасяй напразно...".

Апропо, има ли откъде да прочета нещо от теб, та да преценя за себе си дали имаш основания за лично мнение по процеса на писане? Още не съм отварял блога ти.

От мен ще намериш разни неща относително лесно и тук, и в Гугъл, и извън нета.

Дето викат: "Ей го Родос, ей го и скокът".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5453014
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата