Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2011 13:59 - Глишототел за поетическото ифскуфстфо II
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 6917 Коментари: 17 Гласове:
12

Последна промяна: 17.04.2011 01:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Едни фенове:


"Не съм съвсем съгласна, че поетът е просто човек, който пише в мерена реч."
*
"В никакъв случай не си прав, иначе роботите биха писали Поезия, което досега не се е случвало!... Един техничар не е Поет!... Тези, които помним сега, винаги са били повече от техничари... Чудно е, че точно ТИ така се изказваш за поезията... Поезията е разголване на душата. Поетът е адски уязвим!
*
"Нито един поет не е в състояние да ти каже как се раждат стиховете му. Поезията е тайнство. Музата, Пегас, Вдъхновението не посещават всекиго
..."
*
"Лично аз отдавна мисля, че това как и защо пише един поет и изобщо твори един Творец (щом не е графоман, определено е Творец с голямо Т) е безмислен въпрос. Всичко е толкова вътрешно и субективно, въпрос на такава неописуема магия дори и за Твореца, че няма смисъл да се занимаваме с това."
*





Ха така, казаха ли ти го в очите, бай Мъглишев? Може да четеш стихове като скъсан, може да се стараеш да си култивираш вкуса с кадърни автори, може да пишеш стихове, може да редактираш педантично, може периодично да триеш старите файлове, може да броиш срички, да махаш и да добавяш рима, ритъм, асонанс или алитерация, може да търсиш определен звук, да се чудиш къде е цезурата и да пресмяташ "дълга-кратка-кратка", може да се присмиваш сам на старите си стихотворения, може да слушаш с разперени уши как филолози и артисти говорят за поезия и я рецитират, може сам упорито да четеш на глас, за да хванеш схемата, може да превеждаш поезия, може да експериментираш с няколко форми, може да обожаваш Батаклиевия Омир, може да си си прекарал доста време в опити и грешки, може да си си изгубил дни и часове в разговори с други писачи като тебе, може да ухажваш със стихове (в пет от шест случая успешно, хем успешно "продавайки" едно и също стихотворение на две жени), може и да ти ги публикуват, може и наградка да си отнесъл (хем без да си поръчков), може и някой лев да си взел за стихотворение, може да те пускат в клубчето без вход заради стихове, може и даже да ти крадат Литературен вестник от джоба на палтото (разбойнически комплимент, горд съм с това), но пак нито разбираш как се появяват, нито знаеш как пишеш, та имаш нужда да ти се обяснява за "Тайнството"...
Много весело. Така е, разбира се - на писачи не се вярва за собственото им писане, това и аз обичам да го казвам, но все си мисля, че си има време за вярване и време за невярване. От друга страна, не бива да забравям, че България е страната, в която никога не се вярва на професионалисти - на поп за вярата, на историк за историята, на доктор за медицината и т. н. Тук дилетатнството е изведено до религия.

Хубаво, вярвайте в Пегас, Музата, Вдъхновението и Главните Букви. Само не смятайте, че съм длъжен да вярвам в същите клишета - или, дето вика Толкин, някой фен може и да смята, че знае за оpките и балрозите повече от мен, но пък не може да очаква да се съглася с него.
Колкото до мен, вярвам само в занаята и ми се струва, че вече говоря поне от прага на кухнята му. Друг е въпросът, че бездарник никога не би могъл да усвои този занаят. Даровитият мързеливец също няма да го усвои. Писането се учи. Това го казвам от опит. Доброто стихотворение е добро уравнение, при това на няколко нива. Немска сглобка, японски чертеж, гръцка теорема, френска манджа. Иска прецизност и настройки както за езика, така и за ритъма и още няколко фактора. Е, да, тази прецизност може и да е неуловима за читателя и да му изглежда просто като магия - както на мен компютърът, на който пиша, ми изглежда магия, защото не му разбирам принципите. Да, иска и вдъхновение, но не чак с Главни Букви, моля. Писачът е нормален гражданин като всеки друг, само може би е по-красноречив и по-грамотен, не е някакво чувствително божество. Интуицията му е нужна, но нека не я абсолютизираме.
Не помня кой беше нарекъл една от любимите ми епически поеми "машина от думи". Да, механизмът може да е фин като на швейцарска кукувичка, но и това си е машина.

Знаете ли кои са тия, дето най-много се превъзнасят по Музата и Парнас? Графоманите. Честъртън пък има едно отлично наблюдение: че добрите поети са крайно здравомислещи хора. Поне по отношение на писането си.


Все още с благодарност си спомням добрата стара доцентка Росица Димчева и нейното рационално, възхитително в своята правдива сухота обяснение за литературната наука. Разбира се, имаше боговдъхновени гъски в курса, които воздихаеха и ся превземаеха, ама аз слушках тогава. Помня как старата казваше, че добрият писач може да накара другите да смятат, че описаната страст, мъка или радост е негова лична - па и тяхна. Е, да, тя трябва да е позната и за него, но в никакъв случай изпитвана в самия момент на писане. И после добавяше: редактиране, колеги, редактиране. Хладнокръвно. Господ да поживи старата мисис Димчева, която към всичко се отнасяше трезво и аналитично. Почти като психиатър, но въоръжен с целия инструментариум на стихосложението.

Само идиотите не си редактират текстовете. И точно затова казвам, че добрите работи се получават хладнокръвно. Когато Оудън е написал стихотворението си, може и все още да е бил под афекта на настроението. Когато го е редактирал, вече е бил овладян и спокоен. Ерго - неспонтанен. Лириката си играе със спонтанността, но не й се подчинява. 

Не казвам, че писането става кадърно само с техничарлък. Казвам, че изобщо не се получава, когато легне само на вдъхновение. Това са две различни твърдения и първото от тях не е мое. Смешно ми е, когато разни полувдъхновени първокурсничета по филологиите започнат да оспорват второто. Това са патки за мене. 
А добрата идея е нужна не само в поезията, а във всяко занимание. Но истинският резултат идва, когато разумът опитоми идеята и я свали от чертожната маса сред тухлите и хоросана. Това е.

Сещам се оная историйка на Джубран, дето един колега написал любовна песничка и я пратил на приятелка, а тя му върнала депеша, че на, готово, чеизът е налице и сватбата се подготвя. После човекът трябвало да оправя работата като влиза в дълги пояснения, че просто се е упражнявал и й е пратил текста за одобрение, а не й се обяснява в топли чувства. После, нали, поетите били крехки, били ирационални, били интуитивни, били чисти души, не били цинични... Абе я моля ви се. Like I said, пращал съм най-добрите си неща на повече от едно лице едновременно. Ефектът в няколко случая беше много забавен. Читателите са балъци, ако приемат лириката за нещо различно от това, което тя е - а то е цивилизован и условен начин да се говори за чувствата по принцип. Да, през призмата на определен личен вкус и опит, но не трябва непременно да се изпада в "ах" и "ох", когато се чете добро стихотворение. Поезията носи удоволствие на литературните ни рецептори, в нея има богатство, симетрия и квазилитургично повторение, но тя не трябва да стимулира някакви варварски емоции. Най-много да подсили вече съществуващо настроение. 
Впрочем, то затова си има похвати - как се пише елегия, как се пише песен, как се пише текст за марш... Всеки знае например как въздейства един хубав, постоянен ритъм или едно нарочно повторение, особено ползвано като лайтмотив. 

Моя чудесна даскалица по история навремето обясняваше, че е хубаво да четем много внимателно византийските автори, защото те, за разлика от нас, са правели разлика между литература и реалност. 
Виждал съм как това води до объркване и гняв в главиците на мои наивни съученички, които така и не успяват да намерят равновесието между значението на автора като историк и просто като разказвач, ползващ удобни и ефектни мотиви.
Същото съм наблюдавал у мой добър приятел, свестен тип, физик. Човекът не може да приеме, че всяко стихотворение може да се чете като задача по математика, при това като няколко преплитащи се задачи. Предпочита да вярва в някаква пълна ирационалност, в някаква едва ли не божествена вдъхновеност на писача в момента на писане. А иначе е атеист, сериозен млад мъж с крайно рационално мислене. И защо? Просто защото му убягва многозначността на езика, изкуството на намека, скрития цитат или алюзията. А това вече е въпрос на професионализъм и усет към речта. Когато стане дума за тези неща и някой наистина кадърен читател (обикновено адски начетен филолог) започне да разслюспва даден популярен текст като глава лук, публиката се гневи:
- Срамота, откъде накъде този ще ни казва какво е искал да каже авторът, поезията е неуловима птица!
И прочие клишета. А почти всеки пласт и всяка сянка от смисъл в дадено стихотворение могат да бъдат фиксирани от достатъчно добър и влязъл под кожата на четения автор филолог. В това отношение старите френски и английски литературоведи, пък и някои от съветските също много си ги бива. Някога това е съществувало и в ислямския свят, пък и в Китай и Япония. Тъжно е, че днес сме загубили толкова много от усета си към "машината от думи". Това вреди и на авторите, и на читателите им, пък и прави удоволствието от писането и четенето много по-примитивно, непълно.




Гласувай:
12



1. malchaniaotnadejda7 - :) Скъпи ми Глишототел,
16.04.2011 14:15
Има разлика от мързел до себеозаптяване, от Конфуций до Езра Паунд, от една планина до друга планина..., от една любов до друга...:)))) НО - едно е сигурно - откраднат ли ти стиховете, вестник с твои стихове, почнат ли да те рецитират внезапно ей така ДОБРОВОЛНО наизуст и влюбят ли се в теб, заради стиховете ти, то ти си роден поет. Заставам зад всяка буква в текста ти, като изключим някои "забрани" на доц. Димчева - "но в никакъв случай изпитвана в самия момент на писане". За другото е права. Туй море, на поезията, бай Мъглишев, капитан няма. Като в любовта. Как да ти го обясня с думи прости?!:)))

ps Шегата, настрана, блестящо есе си написал. Или, не есе, а нов реторичен жанр - "За поезията". Звучи като начало на книга. Поздрави!
цитирай
2. frina - Бай Маноле, (чакай да си върна за "стринкосването" от днес:))
16.04.2011 14:19
аз живо се интересувам дали някой е опитвал да възложи на един робот задачата да пише поезия?:)

Нередактирането на рими би трябвало да ме прави идиот - ами неписането на такива каква ме прави?:)
цитирай
3. elinora - Глишев, не знам,
16.04.2011 14:54
но в твоето сложно изречение започващо с " Можеш да..." и завършващо с Тайнството прочетох повече поезия от цяла блогова стихосбирка :)
цитирай
4. mglishev - Те това е,
16.04.2011 15:38
саморекламата никога не вреди :D

Абе още не са ме рецитирали мощно (поне аз не знам), само са ме цитирали. Май беше просташкото:

"Раят, господа и дами,
без метафизични драми
е в кревата на жена ми."

Ооо, стрино Фрино, много яко ти седи прякорът. Не знам, аз съм назад с роботите, но мисля, че експериментът още не е проведен. А неписането на рими те прави нормален здравомислещ човек и е похвално.

Да не ме прехвалите само, че у нас на всичко издържаме, само не и на четки :)
цитирай
5. syrmaepon - Ама не си прав,да знаеш )
16.04.2011 18:46
На мен вдъхновението /100% от горе/ ми идва посред нощ,но понеже ме мързи да стана да си го запиша и на сутринта - взело,че изфирясало и после карам по спомени.И затуй така келяви ми се получават.Не Поезия.Опазил ме Бог.За обикновена Проза иде реч )))
цитирай
6. mglishev - А, ето.
16.04.2011 19:05
Живо доказателство, че Поетът с Главни Букви и Вдъхновен от Музите, спокойно може и да не пише.
цитирай
7. syrmaepon - Въпросът е - да бъде или да не бъде...
17.04.2011 09:36
Щото ,ако Музата е някоя дребна и хилава,по-добре май да не бъде,че е заразно ....
Не виждам нищо лошо ,в това ,хората да пишат стихове,само се иска здрав имунитет срещу треска )
цитирай
8. mglishev - Да се пише
17.04.2011 11:19
не е лошо или поне не е опасно. Но още по-добре е да се чете - и то не точно това, което сега се пише и буди "въздъх", "докос", "прегръщ" и други такива възторгчета.
цитирай
9. deleted-4udovi6teto - Браво!
17.04.2011 13:08
Поздравления за постинга!
Чу
цитирай
10. mglishev - Е,
17.04.2011 15:30
харно, похвалиха ме :)
цитирай
11. yotovava - Твърдо за казаното.
18.04.2011 08:05
Поздрав и от мен за постинга.
Валя
цитирай
12. joysii - Изключително разумен постинг. ...
18.04.2011 10:20
Изключително разумен постинг.
Жалко,че точно който трябва няма да го прочете или ако го направи, ще се отнесе с пренебрежение.
Много от тукашните "поети,писатели и историци" трябва да го научат наизуст. Ще им бъде от полза.
цитирай
13. mglishev - 11-12
19.04.2011 18:22
Не знам, за мен е удивително, че за Музата, Вдъхновението, Парнас, Пегас, Аполон и Главните Букви говорят хора без никаква литературна култура и усет към езика.

Както казваше един стар калугер:
- Какво ми се превъзнасяш по небесното царство, ми ти не си спрял да крадеш още.
цитирай
14. sparhawk - Абе така е
22.04.2011 12:51
но нали разбираш, че те хората тук пишат за да се веселят и дето се вика да си обменят малко положителна енергия, не да влизат в антологиите. Нека си се радват едни други. Много по-тревожен феномен мисля е плагиатството - наскоро някаква госпожица издаде стари стихотворения от известни автори като свои...
цитирай
15. mglishev - И това, да.
22.04.2011 18:17
Прав си, по принцип. За съжаление, много лоши стихоплетци в един момент решават, че това вече не им е само хоби и че искат в антологиите (и реториката им е такава, антологическа, 'ку мъ ръзбиръш). Та малко отрезвяваща злоба си е на място. Пък и кой знае, може на мен пък баш "храненето" да ми е забавление ;)
цитирай
16. sparhawk - а за последното
26.04.2011 14:29
"и че искат в антологиите " - ако искат, да си платят и ще се издадат. :D
цитирай
17. mglishev - Мдааа,
05.05.2011 13:15
няма как да не се сетя за издателство "Мануцио" от "Махалото на Фуко". Там им е мястото на такива.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625658
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата