Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2011 00:38 - Какво стана с лириката? (Глишототел за ифскуфстфото III)
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 5069 Коментари: 10 Гласове:
5

Последна промяна: 17.04.2011 15:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Една фенка:
"С какво толкова се е променила атмосферата, че поетите и техните слушатели се свършиха и повече не искат да се раждат?"
*


(Преди постинга да предупредя: отдолу на автостарт от злина пуснах ВеЦкУ. Който иска - нека го спре. И на мен ми действа зле на перисталтиката, но си приляга с темата.)


Та, на въпроса.
Не знам какво стана с атмосферата и поетите. Или се сещам, но предположението ми е неприятно за самия мен. Следва дълъг и досадно кисел постинг, предизвикан от мизантропия, пет бири в кръвния поток и факта, че лицето, което трябваше да ме забавлява в събота вечер, не е в наличност. 

Мисля, че по време на социализма и Русия, и България са били под похлупак, даже под щит от агресивното развитие на света. А то е антийерархично, антиелитарно развитие - поне в културата. Докато тук е царяла "крепка тишина и спокойствие", хората малко или повече са скучаели ("... в този град, толкова скучен...") и по тази причина са четяли, включително лирика - все пак, едно що-годе достъпно забавление, та дори и като реакция на режима понякога.  Самата култура на социализма всъщност е много консервативна - в соцобществата много феномени публично се заклеймяват като низови, а определена висока култура, при това на практика "буржоазна", е привилегирована, особено в зрелия соц. Това е парадокс, но е факт. Всъщност парадокс ли е? Социализмът може и да има радикална, лява реторика, но в действителност е йерархичен, елитарен и консервативен (антиутопично до веселост, същинска християнска империя), особено на фона на буйното веселие на сексуалната революция от другата страна на Завесата. Тегав, бихме казали днес. С "другарю" и "другарко", с "винаги готов", с доклади, симпозиуми, речи и банкети. Церемонии, плюш, пера, знамена, портрети, мавзолеи, вяра в бъдещето и комбинация между псевдокласицизъм и псевдомодернизъм. Включително има и място за поетите. Чайковски с космонавтика. Всъщност социализмът би трябвало да ми харесва - там има твърди цени, сериозен държавен контрол, сигурни структури, сериозна Наука с главно "н", държавна грижа за официалната култура и обществен идеал.
Разбира се, и поглед навън, и лицемерие... истински Египет. Или Византия. Да, по-скоро Византия. Идеалът на социализма е всестранно развита личност, Партията е Църквата, държавата е мощен меценат, марксизмът е безпрекословно православие, Платон всъщност е на власт с всичките му мечти за общество под ботуш, Ленин е Христос, Конгресът е Събор, народите са едно голямо семейство, хората си знаят мястото, но си имат и амбицийки, краде се, ама се и работи, прави се разлика между голяма и малка правда, а поезията, другари, културата, това е така, нали, добре за младите, ехе, и ние като бехме млади сме се вълнували, то е добре, градивно е... Това за соца го обяснявам по-скоро на себе си.

Бариерата обаче падна. Външният свят нахлу с шаренията си. Ние пък го захапахме с лакомията си. Задръжките ни рухнаха. Страстите ни са отприщени. Вече нищо не е низово, няма йерархия на културата. Всичките ни желания и целият ни апетит за джангър са на повърхността. Няма двумисъл, няма малка и голяма правда, няма скрити трепети и държане за ръчичка между комсомолчета - има ръгай чушки в боба, тирбушона врътка, врътка и опа, дай, дънките шти цепна. Какво тук значи някаква си лирика, днес романтиката е в ебането.
Вече можем да се отдадем на вакханалия, нямаме нужда да се задържаме при китарите, при Висоцки или при Вутимски, щом имаме MTV, чалга и зурни. 

Не бих казал, че щом е така, значи си ни е било по-хубаво при соца. Първо, той не можеше да не падне, беше изкуствен, почиваше на лъжа и престъпления. И второ, бидейки изкуствен, ни е дърпал към един фалшив и прекален консерватизъм до такава степен, че днес вече никой не може и да си помисли да се върне към някаква форма на цивилизованост. Всяко действие води до равно по сила и обратно по посока противодействие, нал" тъй? "Абе не моа са запра", както се пее в най-новата чалгия, която в момента дъни изпод прозореца ми. Така е, чалгоидът не мое се запре, защото до оня ден баща му се е виждал принуден да рецитира Вутимски, когато всъщност тайничко му се е слушало сръбско. Соцконсерватизмът уби истинския консерватизъм (но е интересно, че самият соц не успя да избяга далеч от жертвата си, колкото и да я ненавиждаше) и днес си теглим последиците.

Остава фактът, че късният соц, това ако не златно, то поне варакосано време на седемдесетте и осемдесетте, действително е върхът в развитието на българската висока култура. Какво да се прави, високата култура всъщност не може да вирее при свободен пазар. Дори да не е точно курва, тя е жена от сой - трябва й някой да я издържа, а дали ще е някой старорежимен крал или най-прогресивният и хуманен строй, това е абсолютно все тая. Лириката има нужда от меценати. Има нужда от това някой да храни и ухажва придворните поети, както и да поддържа напрежение у по-героично настроените несъгласници, които държат на всяка цена да веят знамето на бунта и красивите си руси перчеми. Днешното безразличие (по дяволите, не само няма МАССОЛИТ с творчески почивки на Крим, но дори и цензура няма, няма кой да те напсува бе, да му еба майката) към лириците, обрича последните на умуване по форумите и/или заемането им с прозаични дейности от нелирически характер. При соца е можело и да си Богомил Райнов, и да си Христо Фотев. Та дори и Петя Дубарова. Или пък Константин Павлов, защо не? Днес най-много да станеш Ицо Хазарта или Светльо & The Legends (с целото дължимо уважение към тех, защото те са върхът на нормалността в днешната идиотска ситуация).

Остава един крайно любопитен феномен. Въпреки всичко това някаква лирика оцеля. Да не бързаме да се радваме.
Естествено, качеството падна, но пък Интернет увеличи броя на пишещите (може би и на четящите, но това никак не е сигурно). Тези, които запазиха елитарен вкус към езика и четивата си, са малко и нямат авторитет, събират се около полумаргинални издания, места и имена и, общо взето, съществуват клубно. Добри са, но никой не ги знае.
Онези пък, които искат на всяка цена да пишат стихчета и да ги бълват в нета, са много и са шумни. Няма цензура, няма Съюз на писателите, няма критерии, няма орден "Кирил и Методий", няма висока култура. Има само любов към словото - най-често към собственото такова. Лириката е маргинално занимание, практикувано и консумирано главно от идиоти. Текстовете й не се отличават качествено от тези на по-прочувствените нови чалги. Изразните средства са се върнали около 1860 г., а за техническо умение не мога изобщо да говоря. Колкото до вдъхновението - явно повечето поетстващи го бъркат със сантименталниченето, при това с негова крайно лигава форма. Подозирам, че повечето хора, които пишат лирика у нас днес и я публикуват в нета, са жени над четиридесет, с не особено вълнуващ семеен и професионален живот, както и с вкус, застинал накъде около 1970 г., ако не и по-рано. Мъжете са по-малобройни, допускам над петдесетгодишни и вероятно също несигурни в личен и работен план. И, разбира се, са ту с патетично гражданска позиция, ту с разтърсващ любовен опит и все още живи амбиции в тази юношеска като подбор на лирическата тематика област. Образовани, но далеч невинаги филолози. Понякога учители. Мъдро разочарование, неясни екзистенциални питания, клиширани изрази, крехки надежди за Любов с главно "л" и оплаквания по съдбините на Родината с главно "р". Светици и грешници, една мъжка сълза, корави сърца, които внезапно се стоплят - все познати мотиви. Нелоши теми, стига да не идваха преимуществено от лица със сериозен стаж в пълнолетието, чийто жизнен опит вероятно би могъл да ги насочи и към други, по-суховато-благородни източници на вдъхновение или пък по-скоро към философията и епоса отколкото към лириката. За мое лично съжаление всички са влюбени в Дубарова, а не в Кавафис или Оудън.





(Следва ВеЦкУ. Не го ли изключихте в самото начало? Значи имате отвратителен вкус.)









Гласувай:
5



1. анонимен - Не е най-лошото
17.04.2011 01:22
ниското качество на нетпоезията. Има все пак стотици силни творби.
Най-ужасяващото е, че поезията в сайтовете и в блоговете се превърна в средство за перчене, взаимна размяна на хвалби от клакьори и безумни обожествявания, а човешкото общуване изчезна.
В нета умишлено убиха поезията - надникни в някои блогове.
цитирай
2. mglishev - Стотици?
17.04.2011 01:23
Е, дано да си прав. Може би стотина прилични текста в нета за десетина години.
цитирай
3. анонимен - Снощи наминах
17.04.2011 09:19
тук за първи път и определено ще наминавам по-често. Поздрави:)
цитирай
4. mglishev - Благодаря,
17.04.2011 11:21
да се връщат. Щом дори ВеЦкУ не Ви е изгонил, значи случаят наистина е тежък :D
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Маноле, у нас няма усет, нито мяра за ...
17.04.2011 15:14
Маноле, у нас няма усет, нито мяра за литература. Нишката е прекъсната още от времето на фреските на Боянския майстор. Българинът има парвенюшко отношение към каквото и да е творчество. Опашките за книги по времето, за което говориш, бяха знак не за духовна подредба, а за мебелировка на типовите талашитени библиотеки. Дори наличието на литературни агенти в една страна говори за изграден литературен вкус на тази нация, за традиции, които у нас са безвъзвратно прекъснати. И отношението към поетите, и съзнанието за съпричастност на самите поети към националната литература и оттам към световната е изкривено, болно. Какъв Кавафис! Ние не се четем един друг. Да не говорим за по-млади хора, които имат неблагоразумието да се посветят на тази професия. Защото това е професия като всяка друга. Би трябвало да бъде така. В България не е така. Поздрави за написаното!
цитирай
6. mglishev - А, виж,
17.04.2011 15:31
ето нещо, с което, за съжаление, съм съгласен. Поздрави и на тебе.
цитирай
7. mglishev - Анонимний,
17.04.2011 17:52
мисля си, че този, на когото не му е необходима поезия, не е необходим. Дори и името му няма да оцелее.


-------------------

Понеже беше изтрит оригиналният коментар, към който този тук беше отговор, пратих следното съобщение до модераторите като report:

От администрацията/модерацията на сайта пълни педерасти ли сте или да? Вашите шибани обяснения за това как се работело по бъгове в сайта не струват пукната пара. Отново има изтрити анонимни коментари в блога ми. Инак и паролата ми е сменена, и всичко. Сума хора се оплакват от един и същ проблем. Ако това е някаква политика на модерацията, кажете си. Жалки сте.
цитирай
8. mglishev - Анонимний,
17.04.2011 17:53
Анонимният християнски мистик написа:
Е какво пък, ако поезията е необходима ще оцелее, ако ли не не


мисля си, че този, на когото не му е необходима поезия, не е необходим. Дори и името му няма да оцелее.

(Цитирам, защото някои педерасти трият анонимни коментари, а администрацията на сайта си сере в ръцете.)
цитирай
9. syrmaepon - Първенюшко отношение към
25.04.2011 10:18
поезията или може би към културата имаше още при соц-а,на което съм свидетелка още в ученическите си години в моя провинциален град.Въобще това е може би българска особеност - истинските таланти са признати само когато са мъртви,а някои даже и тогава не са.Понеже пред тях наистина изглеждаме много-о-о малки...
цитирай
10. mglishev - Че и преди соца,
25.04.2011 10:24
ако вярваме на оплакванията на Кирил Христов. И не само на неговите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625486
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата