след закуска се смъквам на малкото плажче
о боже колко каменисто
о боже колко са хубави нашите пясъци
които се набиват между зъбите
цамбурвам във водата дето чакат
да ме защипят по краката малки рачета
но аз съм стар тюлен с мустаци
не им обръщам никакво внимание
така че се оттеглят на скалата си
пък аз си плувам плувам плувам
като бурето на бай билбо дето ухае на хапване
о боже колко е кротко морето
равно като бадън за ракия
колко е солено чак горчиво
и колко е прозрачно
отделям се от своя бряг
с товар кафе и бъркани яйца във трюма
и карам пряко залива
подминавам
красиво застарял рибар с намусен поглед
изтеглящ жълти мрежи в бяла лодка
вълнуват се под мене морски храсти
а аз си параходя
шуми марица във славянските ми вени
и чакам навзикая да се спусне
по стълбите към плажчето
и плавам си
не плувам вече плавам то е важно
към островчето дето е пред залива
два градуса надясно от скалата
напускам каботажа няма как
да се достигне остров само с припълзяване
по стария добре познаван бряг
тъй че ура и напред
към открити безкрайни простори
поне до обяд

По Робърт Грейвз

дошли от север със стада кози
спуснали се през проходите
и в някоя хубава долина
(където е спирала бялата крава)
се запознавали с местните нимфи
разпрягали колесници и по-често каруци
разтоварвали магарета и биволи
сечали дърветата
в потоците ловяли риба
кентаврите прогонвали в планината
строяли къщи и колиби
и бавно изрязвали театър в хълма
подреждали живота карали се и се женели
когато долината отеснявала
някак намирали изход
ръждясалите колесници и каруците
зарязвали на вечно съхранение
в почтени бели храмове
които днес обичаме да зяпаме
отивали до залива наблизо
захващали от струпани греди
да правят елегантни кораби
приятно им миришело на сол
пак хващали пътя нанякъде
наново почвали от нищото

В Схерия

„Йонийски край,
теб още те обичат...”
Кавафис

за малко спряхме
далеч от шумната марица
далеч от суровите северни краища
на феакийския гостоприемен бряг
в добродушната схерия
не е време за пране на партенки
платихме си all inclusive
с бронзови триножници от други пътешествия
и добрата царица арета
ни заведе в уютни покои
пусна ни малко да поплуваме
в ласкавото йонийско море
където рачета се вплитаха в брадите ни
и малко мрачни чичовци
ни продаваха риба за печене
партенките оставихме на плажа
за малко бяхме тихи одисеевци
много поселища хорски видели
познали обичаи
щедро сърцата си с узо тешахме
феаките вечер свиреха вивалди
та триумфираше юдит над олоферн
над османския флот
и в сърцата ни