Постинг
26.12.2012 04:30 -
Три позабравени
Бавно увлечение
Бе още лято (мисля, че септември бе), когато те видях за миг наистина в гимназията, там, където някога и аз съм спрягал правилни глаголи (неправилно, естествено). А с тебе участвахме във някакво си честване. Разбира се, и друг път сме се срещали в масовката на даскалските хаоси и съм си казвал: “Я, каква красавица!”, но чак тогава всъщност ме застигна ужасното и нежно лекомислие, което все ме хваща покрай тебе. И дълго с теб се гледахме през залата, и мило отдалеч си се усмихвахме (хвърчаха пеперуди из стомаха ми). А после помня, че те учех на баладите, които често тананикал съм си в банята. Очите си затваряше, щом пееше и пак изгряваше усмивка на лицето ти (ласкаех се, понеже ми се струваше, че ти харесваха мелодиите простички). Веднъж в дома ти бях и със ръцете си поднесе ми ти вино и сладкиши, едва опазени от други гости лакоми. Вкуса не помня; но хареса ми дъхът на твойте длани с дълги пръсти, докато погледът ми всъщност искаше да се насити на разкошната ти фигура. И ден след ден, и месец подир месец минаваха, дорде оплетох здраво съня и радостта си във косата ти.
2008
***
Утре
Зелени стаи с тюлени завеси, череша в двора, в клоните хамак. Омазан с мед до лактите хлапак; шумът на роклята и твоят глас - къде са?
2007
***
Февруарско
Да сбъркаш спирката в неделя по обяд, когато слънцето на февруари дава вид, че – още малко! – и ще стопли въздуха: това е несравнимо удоволствие. Да слезеш сам от рейса и да тръгнеш по улички, почти еднакви с твоята, където къщите са стари и изпълнени с достойнство и порутено величие; на триста крачки вляво да завиеш и да отгатнеш вярната посока, която ще те отведе в дома ти (добре е туй, защото от години не си обърквал спирката – до днес) покрай дюкяните на шумните араби, през рой от циганчета с блеснали очи и с шепи, пълни с леблебия, ти колко пъти от това си се лишавал?. Карето улици и къщи е наблизо – един пазар единствено дели те от слънцето неделно на февруари, от старите стени с прозорци хубави, от праговете с надписи и дати, от дворовете с дремещи череши, които чакат теб, за да разцъфнат, та с аромата им да свърши зимата.
2009 или 2010
Бе още лято (мисля, че септември бе), когато те видях за миг наистина в гимназията, там, където някога и аз съм спрягал правилни глаголи (неправилно, естествено). А с тебе участвахме във някакво си честване. Разбира се, и друг път сме се срещали в масовката на даскалските хаоси и съм си казвал: “Я, каква красавица!”, но чак тогава всъщност ме застигна ужасното и нежно лекомислие, което все ме хваща покрай тебе. И дълго с теб се гледахме през залата, и мило отдалеч си се усмихвахме (хвърчаха пеперуди из стомаха ми). А после помня, че те учех на баладите, които често тананикал съм си в банята. Очите си затваряше, щом пееше и пак изгряваше усмивка на лицето ти (ласкаех се, понеже ми се струваше, че ти харесваха мелодиите простички). Веднъж в дома ти бях и със ръцете си поднесе ми ти вино и сладкиши, едва опазени от други гости лакоми. Вкуса не помня; но хареса ми дъхът на твойте длани с дълги пръсти, докато погледът ми всъщност искаше да се насити на разкошната ти фигура. И ден след ден, и месец подир месец минаваха, дорде оплетох здраво съня и радостта си във косата ти.
2008
***
Утре
Зелени стаи с тюлени завеси, череша в двора, в клоните хамак. Омазан с мед до лактите хлапак; шумът на роклята и твоят глас - къде са?
2007
***
Февруарско
Да сбъркаш спирката в неделя по обяд, когато слънцето на февруари дава вид, че – още малко! – и ще стопли въздуха: това е несравнимо удоволствие. Да слезеш сам от рейса и да тръгнеш по улички, почти еднакви с твоята, където къщите са стари и изпълнени с достойнство и порутено величие; на триста крачки вляво да завиеш и да отгатнеш вярната посока, която ще те отведе в дома ти (добре е туй, защото от години не си обърквал спирката – до днес) покрай дюкяните на шумните араби, през рой от циганчета с блеснали очи и с шепи, пълни с леблебия, ти колко пъти от това си се лишавал?. Карето улици и къщи е наблизо – един пазар единствено дели те от слънцето неделно на февруари, от старите стени с прозорци хубави, от праговете с надписи и дати, от дворовете с дремещи череши, които чакат теб, за да разцъфнат, та с аромата им да свърши зимата.
2009 или 2010
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5672
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
