Надраното войнишко кръстче в портмонето 
тежи непостоянно; веднъж съдира джоба, 
                                                         друг път 
е сякаш безтегловно. Няма правило, 
което обяснява тези странности. 
Надраното войнишко кръстче в портмонето 
е погледът на злите ми прадядовци,
а те не одобряват лесно никого. 
Сега са свили мъртви знамена 
и гледат всичко със съмнение. 
Очакват по-добрите дни. Така и приживе 
след всяко провалено начинание 
заспивали са. Двадесет години 
щом минат, пак са се раздвижвали 
по неизбежните, безкрайно дълги пътища. 
Надраното войнишко кръстче в портмонето 
започва бавно да затопля джоба ми.