Гуин Норвежецът
Балада

Царе, запявам песента
на Гуин, син на Нор, 
за северните племена
мъчител, напаст, мор.

Васалите му смучат кръв
от гладния народ,
не му оставят ни овца,
ни крина ръж, ни плод.

В селата челяд и жени
пищят за залък хляб.
"На бунт! - поде се вик. - На бунт!
Тиранина - във трап."

И Гордред, древен великан,
прекъсна си съня,
разтърси хълма, с дъх развя
тревожни знамена.

Под тях приижда чер безброй,
опиянен от стръв.
Тъй гладни лъвчета реват
и дирят прясна кръв.

Превалят хълма в устрем див
и викат на възбог.
Копитен тропот, звек на мед
бучат като поток.

Жени, дечица с плач и стон
ги следват отподир
и сякаш вие върколак
в замръзналата шир.

"Ще смъкнем Гуин. Ще платим - 
тълпата изрева - 
и с десет хиляди глави
за кралската глава!"

От кула в кула, страж на страж
вести: "Кралю, стани!
Приижда черна робска рат
към твоите стени!"

И Гуин грабна щит и меч,
нададе боен зов.
Откликна всеки негов вожд
с гръмовен глас суров.

Като долмени гробни те
обграждат своя крал
и всеки копие тресе,
дрънчи жесток метал.

Селякът сменя плуг с топор
и оранта със сеч,
рибарят слиза на брега,
купува шлем и меч.

Овчарят свири не с кавал,
а с боен рог кован,
работникът захвърля чук
и грабва боздуган.

И като призрака на Тор
във буреносен лъх,
потегля Гуин - сякаш нощ
разлива чумен дъх.

С колесничари и коне,
в копиеносен строй,
върви войската с мрачен химн,
като ревящ порой.

Но Гуин прави знак с ръка:
"За боя се готви!"
Отсреща Гордред смръщва взор - 
не се ли сводът сви?

Войските им са две блюда
на Божите везни.
"Хей, Гуин! Чашата преля!
На битка излезни!"

Войските тръгват с грозен рев,
небето тръпне в страх.
Реват две приливни вълни...
До облаците прах!

Земята дави се в кръвта
на своите чеда,
а тя е езеро, море - 
шурти като вода.

Край туй разпенено море
витаят глад и смърт - 
със вопли, писъци и вой
деца и майки мрат.

А в битката синът на Нор
и рицарската мощ
като комети сеят смърт
в червената среднощ.

Те крачат, сякаш през овце
с прерязани гърла
и кървавата сеч кипи
връз хълмове тела.

Смъртта върлува в тази гмеж
окървавена плът.
Връз коня - кон, връз щита - щит
сред трупове лежат.

А войнственият бог Вотан
със кръвожадна страст
душите тъпче, рой след рой,
във Адовата паст.

Царе, кой би ви оправдал
пред този страшен трон?
Вопият сенките за мъст
с протяжен жален стон.

Рояци падащи звезди
от пламналия свод
се сипят в яростната нощ
като обрулен плод.

Нападна Гуин своя враг,
но Гордреч меч изви - 
Норвежеца с един замах
до пояс раздвои.

У Гуин всеки оцелял
тогаз си каза: "Беж!"
Оставиха безчет тела
на гарваните леш.

Реката кървите отми,
а Северно море
оплаква всеки викинг смел,
когато в бой умре...






Тигърът

Тигре, Тигре, жива жар, 
лумнал полунощен звяр,
кой Ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?

Кой ти взора рзгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой издън юдол дълбок
смя да литне на възбог?

Кой пресука с две ръце
жилестото ти сърце?
То на длан ли затуптя?
И нима не трепна тя?

Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, ужас нажежен?

Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях твори те? Кой!
А Агнеца? Пак ли Той?

Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой Ум дързък разчерта
твойта стръвна красота?






Уилям Блейк, Избрани стихове. Подбор и превод от английски: Спас Николов. Народна култура, София, 1983

чудесни са, преводът също е добър.

П.П. Надявам се това "Тигре, Тигре" да не е било умишлено опорочено в последствие с допълнението "имаш ли пари" ;)

остави това, нищо общо не могат да имат :)

всяко време си има тигрите ;)

Не ги знаех на Спас Николов.
Имам руски преводи на Блейк.
И на Николов, не остъпват по нищо.

нито са прекалено далечни от оригиналите, нито са буквални.

тигре, тигре плам и мощ
в дебрите на тумна нощ
...