"Имах другар, 
добър другар, 
но кашляше лошо." 
  (На подпоручик Ч. Тарабов)


човекът значи слиза от трамвая 
и се качва по моите стълби 
смъква бомбето на моята масичка 
мята патъци на мойто диванче 
изважда отнякъде тъмна бутилка 
да кажем с пино пентаграм 
прегръща котарака сив и черен 
и почва да приказва за протести 
ура и долу браво да живее 
с дължима доза умен скептицизъм 
етруска статуя на мъртъв цар от веи 
щастливо уморен от политиката 
готов да я избистря двайсет вечности

Просто върха на планината е само на два скока разстояние, НО САМО докато не го доближиш. Стигнеш ли ледените виелици в подножието му, залазиш ли без дъх изнемощен и отчаян, разкървавиш ли от дращене и вкопчване пръстите, замръзнали и изскочили от скъсаните ръкавици, стоте метра до върха се оказват много по-трудни и изморителни от стоте километра до момента.

Как да ти го кажа по друг начин, не знам. Тези ни върнаха в зората на комунизма, когато събираха лумпените по площадите да заклеймяват “враговете на народа”, а това ни връща в подножието не на върха, а на планината. Не схващаш ли, че ударните групи за подпалване на Народното Събрание са изцяло техни и с тях се опитват да ви дискредитират, като ви подлъжат, че сте само на 10 метра от върха? Съжалявам да го кажа, наистина ужасно съжалявам, но ако не сме адекватни на ситуацията, ще си играят с нас двайсет вечности.

но си избрал грешното място, за да ми кажеш неща, с които и двамата сме съгласни. Това тук е просто едно стихотворение.

Чак сега го виждам. Благодаря за посвещението.