Малко над осемстотин години след времето си Кретиен дьо Троа е издаден изцяло на български език. Това е един от първите автори на рицарски романи. Пише в стихове във Фландрия и Шампания в края на ХІІ в. Книгите му вероятно почиват на вече изгубени версии на бретонски и уелски легенди за приказното царуване на крал Артур. В епохата на Кретиен (времето на нашите първи Асеневци) Англия, Бретан и части от Уелс и Ирландия са в ръцете на френската династия на Плантагенетите, която се преставя за един вид възстановителка на наследството на Артур като идеален владетел и като законен крал на британските келти от двете страни на Ламанша. Във владенията на Хенри ІІ влиза и Аквитания, страната на куртоазните поети. Сродници на Хенри управляват областите, в които работят и Кретиен, и много други от прочутите автори на този бляскав период - върхът на западната средновековна цивилизация. Това е романтично време, период на високи катедрали и замъци, на великолепни университети и ловки доктори по теология, на кръстоносни походи и романи за крале, рицари и мъдри феи. И особено около Кретиен - това е времето на нов интерес към приключенията на Артуровата свита. Богословието има своите върхове, придворната лирика - също, но що се отнася до възобновения интерес към старата келтска митология и изпълването й с нови значения - върхът може би е тъкмо в романите на Кретиен, Християнина от град Троа в Шампания. 

Кралете-Плантагенети и техните роднини, управляващи по-голямата част от Британските острови и Франция имат интерес от разпространението на хроники и романи, в които биват възхвалявани Артур и неговият безупречен двор от храбреци. От Хенри ІІ поне до Едуард ІV (та дори и при първите Тюдори) ще продължи светският култ към "императора" Артур, владетел и на Голяма, и на Малка Британия, царуващ като един от тримата най-велики християнски монарси (наред с Карл Велики и Годфроа дьо Булон, първия крал на Йерусалим). Дворът на Артур е в движение, също като двора на Плантагенетите: ту в Кардуел, ту в Карлиън, едва ли не прелитащ неусетно в Бретан, близо до вълшебната Броселиандова гора. Френски, немски, английски и уелски автори ще се вдъхновяват от подвизите на излизащите от забрава древни герои на келтския свят. Богините ще се превърнат във властни дами, а техните воини-шампиони - в рицари на Кръглата маса. Любовта, рицарските изпитания и верността ще се наложат като теми в литература, четена на глас из отекващите зали на целия западен свят; литература колкото забавна, толкова и изпълнена със загадките на един светски мистицизъм, в който християнската светлина и келтският звезден блясък се опитомяват взаимно.

Голям късмет е, че вече имаме пълния набор романи на Кретиен на български език. Ето заглавията по ред на издаването: 

Ланселот, Рицарят на каруцата (София, библиотека "Ариел", 1986. Превод от старофренски: Димитър Стефанов, Стефан Бъчваров, Валентин Маринов); 

Клижес (София, Колибри, 1995. Превод от старофренски: Атанас Сугарев); 

Персевал или Разказ за Граала (София, университетско издателство, 2011. Превод от старофренски: Паисий Христов); 

Ерек и Енида (София, Изток-запад, 2013. Превод от старофренски: Атанас Сугарев); 

Ивен, Рицаря с лъва (София, Изток-запад, 2013. Превод от старофренски: Атанас Сугарев).

"Рицарят на каруцата" е може би първото призведение, в което се появява най-известният от Артуровите воини, любимият на кралица Гуиневир. "Клижес" разказва историята на необикновен персонаж - благородник, дошъл в двора на Артур чак от далечен Константинопол. "Персевал" вдъхновява безброй преразкази за Глупака Пърсивал и свещения Граал. А "Ерек" и "Ивен" остават в дъното на два прекрасни приключенски сюжета от уелския "Мабиногион". Чудесни коментари към двата последни романа на български могат да се намерят в есето "Леви-Строс в Броселиандовата гора" от Жак Льо Гоф (във: "Въображаемият свят на Средновековието", София, Агата-А, 1998. Превод от френски: Елка Русева). 

За съжаление, "Клижес" е в почти неоткриваемо издание, ако човек иска да го притежава. Но пък е повече от добре, че издателство "Изток-запад" продължава да публикува преводи на западноеропейска средновековна литература в поредицата си "Романия", при това в много приятни за четене преводи и с относително подробен коментар.