Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2014 03:38 - "Легенда за Сигурд и Гудрун" от Дж. Р. Р. Толкин на български: интервю с преводача и откъс от текста
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 2806 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 27.01.2014 05:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Освен автор на фентъзи и филолог, Толкин е и поет. Разбира се, приказното и интересът към най-старата германо-скандинавска традиция се вливат в поезията му. Неговата "Легенда за Сигурд и Гудрун", книга с две поеми по сюжета за Сигурд Драконоубиеца в скалдов стих, най-сетне излиза и на български език.

image



Преводачът Ангел Игов за книгата, Толкин и работата си.

Какво представлява „Легендата“?
„Легендата“ ни показва Толкин от друг ъгъл – поет, филолог, страстен почитател на древния европейски Север. Тук не става дума за Средната земя, потапяме се в автентичната атмосфера на старогерманските предания. Толкин не е имал намерение да публикува тези стихове, но те представляват изключително амбициозен проект – да се възстанови в поетичен текст сагата за Вьолсунгите, която е стигнала до нас във фрагментиран вид. Сега и българският читател получава тази творба, при това в двуезично издание.

Би ли ни припомнил най-интересните заглавия, които си превеждал досега?
Ако говорим за поезия, превел съм „Лирически балади“ на Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж – книга, в която влиза и прочутата „Балада за Стария моряк“. Иначе доста по-често превеждам проза. Сред авторите, които съм превеждал, са Пол Остър, Иън Макюън, Анджела Картър, Джон Банвил...

Как се вмества „Легендата“ между останалите ти преводи?
Вмества се като нещо наистина различно. По принцип не обичам да правя едно и също. Рутината е опасно и досадно нещо, човек трябва да опитва различни неща и да покорява различни територии, за да не му заспива мозъкът. Но аз изобщо навремето започнах да се занимавам с преводи именно като превеждах поезия. Така че, мисля, имам и необходимия опит.

Това е необикновена поезия. Може би не толкова авторска, колкото опит за реконструкция на стила на песните от скандинавската Стара Еда, а и на сагата за Вьолсунгите, както казваш. Къде е удоволствието за преводача и читателя?
Действително необикновена. На съвременен английски език, Толкин майсторски работи със старогерманското тоническо и алитеративно стихосложение. И то трябва да се предаде по някакъв начин на български език, защото в противен случай би се получило нещо съвършено различно, което не би било коректно да наречем превод. Тук предизвикателството, но и удоволствието за преводача е огромно. Първо, нямаме никаква традиция в превода на такъв стих. Второ, той неслучайно е характерен за старите германски езици, защото напълно отговаря на редица техни характеристики: кратки думи, почти повсеместно ударени на първата сричка, често срещани звукосъчетания и т. н. Очевидно, че българският език чисто морфологически предлага съвсем различен материал, така че съхраняването на стихотворната форма изискваше големи усилия и съсредоточеност. Не твърдя, че резултатът е перфектен, но мисля, че се получи добре. Оттук нататък, ако някой реши да преведе на български „Беоулф“ или „Старата Еда“ в оригиналното им стихосложение, вече има на какво да стъпи.

В 2002 Михаил Минков публикува антологията „Съдба не се сменя. Викингска поезия“, в която влизат части от Старата Еда. Според теб кой е българският читател на Едите, сагите и изобщо на старогерманското наследство? Филолозите? Метълите? Феновете на Толкин? Читателите на гръцката митология?
Навярно във всички изброени категории има читатели на тези текстове. Всъщност, въпросните категории не се ли пресичат много често? В България има хора, които силно се интересуват от европейско Средновековие, аз постоянно срещам нови такива хора, а произведенията, които посочваш, са знакови за тази епоха. В крайна сметка и Толкин е движен именно от своята страст по стария Север. А аз съм убеден, че и тези, които зачетат „Легендата“ просто защото обичат Толкин, ще усетят как пред тях се отваря широко вратата към този необятен свят.

В 1910 Жозеф Бедие „реконструира“ легендата за Тристан и Изолда като един вид мистификация на рицарски роман. Това ли прави Толкин? Една модерна Еда?
Може да се направи такъв паралел. Също като Бедие, Толкин се е водел от желанието си да събере разпокъсаните фрагменти в цялостно произведение. Но отново правя уговорката, че това произведение е било предназначено за чекмеджето му – негово лично интелектуално забавление. Аз лично съм предоволен, че имах възможността да участвам в него.

Добър поет ли е Толкин?
Без, разбира се, да е някакъв велик поет, Толкин е и сръчен, и вдъхновен стихотворец – нещо, което добре знаем от така разнообразните стихове и песни във „Властелина“ и в „Хобит“, а познавачите сигурно са запознати и с „Леитиан“ - поетичния разказ за Берен и Лутиен. Поезията в „Легендата“ е много различна, но е също така впечатляваща и вярвам, че ще е от голям интерес не само за твърдото ядро фенове.

Как се отнася „Легендата“ към останалото творчество на Толкин?
Макар че вътре няма нищо за Средната земя, почитателите на Толкин със сигурност ще разпознаят някои важни негови мотиви и ще им бъде любопитно да ги проследят тук. Дори идеята за гибелния, прокълнат пръстен се корени в тези предания. Има и други сюжетни моменти, които са сходни, да не говорим за общия колорит, например в бойните сцени. Някои имена на лица и местности също прескачат между Легендата и Средната земя – например Mirkwood, Мраколес, но тук това е кралството не на горските елфи, а на готите.

Кристофър Толкин, синът на писателя, издаде и ""The Fall of Arthur"" из архивте на баща си. Това отново е епическа поема, този път за келтския легендарен крал, но написана в стила на староанглийските епически поеми. Би ли превел и нея?
Не знаех за това, но ми звучи любопитно. Защо не, стига да има издателски интерес.

Има ли смисъл да четем поезия?
Зависи що за хора сме! За голяма част от човеците принципно няма смисъл да правят каквото и да е, камо ли такова странно занимание като четене на поезия. То е фантастично пътешествие, но – като всяко пътешествие – иска някаква подготовка, усилие, желание. Нещата опират до това, какво искаш от живота си.



 

UPPHAF
(Начало)

В дни стародавни
без дъно бе светът:
нямаше бряг,
нито бурно море,
без стени бе земята,
без свод – небето,
зейнала бездна
без злак, без стръкче.

Тогава се потрудиха
тежко боговете,
сияйния свят
строиха здраво.
Над вълните възлезе
величавото слънце,
тучната трева
в утрото огрея.

Те високо възправиха
сводове, кули,
с подпори полирани,
с позлатени стълбове,
в скалата изсякоха
стръмни валове,
ковачници, крепости
скроиха нетленни.

В чертозите почнаха
чудно веселие,
твориха човеци,
като тях изкусни;
под небесните хълмове,
нависоко сградени
без злост заживяха
в забравено време.

Страховити сенки
от сумрака плъзнаха
над мъгливите ридове
край Морето без бряг,
врази вековечни,
воини на мрака,
от прастара пустош,
първични, древни.

Война се отпочна:
великани превзеха
зидове, замъци,
замря радостта.
Планини се преместиха,
прогърмя Океанът
силно и страшно,
Слънцето изтръпна.

Боговете се сбраха
в бисерни зали,
за смъртта, за съдбата
се сурово замислиха,
ориста да отвардят,
вразите да смажат,
лек да добият,
та лъчи пак да бляснат.

В разгорения огън
от гняв нажежен
бе сръчно изсечен
чукът най-тежък.
Гръм и мълнии
могъщият Тор
размаха сред тях -
разделени, сразени.

Вековечни врази
веднага побягнаха,
от стените отблъснати,
със страх се загледаха;
заехтя Земята,
зарева и морето,
и ледните ридове
по ръба на света.

*

Песен поде
пророчица древна,
заслушаха замъците -
тя застана високо.
За съдбовност и смърт
словата й бяха,
за последната битка,
що боговете чака.

„Рогът на Хеймдал
реве в ушите ми;
Огненият мост
се огъва под конници;
Ясенът страда,
треперят ръцете му,
Вълкът се събужда,
воини яздят.

Мечът на Сурт
морав дими;
Змеят заспал
замърда в морето;
от пристан в пъкъла
призрачен кораб
стоварва легиони
за сетната битка.

Вълкът Фенрир
вече чака Один,
а пламъкът на Сурт -
прекрасния Фрейр;
дълбокият дракон
дебне Тор -
нима загива
Земята вече?

В ден съдбовен
дойде ли някой,
от смъртта вкусил
и вече безсмъртен,
погубил змея,
потомък на Один,
не ще загине
Земята тогава.

Шлем ще носи,
а в шепата - мълния,
ще е лумнал духът му,
а ликът – царствен.
Сурт ще се сгърчи,
ще се скрие Змеят,
Вълкът ще се срине
и свят ще има.

*

Боговете се сбраха
на било високо,
за смъртта, за съдбата
се сурово замислиха.
Слънцето спретнаха,
сребърната луна,
задружно заплаваха
по звездни моря.

Фрейр и Фрея
фиданки насадиха,
жилави треви
и живи цветя;
Тор в колесницата
трещеше отгоре им,
през дверите бързаше
към бърдата от камък.

По земята зелена
закрачи Один,
морен от мъдрост,
мора предвидил,
Господ на господарите,
гордите богове,
пръсна семето си,
прадед на герои.

Съгради Валхала,
величава и бляскава,
с колони от копия,
с керемиди от щитове.
Оттам засноваха
над земята гарвани,
а орел на вратите
остана да чака.

 

Многото гости
мрачно пееха,
медовина преглъщаха
и месо от глиган:
могъщи воини
в метални ризници,
сбрани в чертога,
чакат Избраника.

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparhawk - Излязла ли е вече?
28.01.2014 12:16
и ако не, кога да я очакваме?
цитирай
2. mglishev - Още я чакаме,
29.01.2014 12:41
но на сайта на издателството вече са обявили цена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6942085
Постинги: 1082
Коментари: 8061
Гласове: 5582
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата