госпожо вейл и драги йохан екхарт 
и ти и ти добри ми друже буда 
със вас не щем постигна разбирателство 
ако го има господ (би било чудесно) 
то той напълнил е горите с птици 
и градовете - с шарени тълпи 
картините на майсторите - с лъскави 
шекерни круши само за захапване 
(които зяпам като лакомо дете 
и грехота е да не си поискам 
устата ми да плувне в сладък сок) 
госпожо вейл пак той ще е направил 
лицето ви на снимката тъй хубаво 
по дяволите само за целувка 
и кой ако не той е подредил 
библиотеки с ценни ръкописи 
които кенет брана ще чете 
за наше удоволствие с гласа на бурята 
изобщо стига с тази бедност духом 
надменна е лишена е от смисъл 
(макар че някой истински пустинник 
навярно някъде намира свой разкош 
и свое злато в разговори с ангели - 
допускам че контрастът е красив 
между стените на килията и светлите крила - 
приятелю франциск на теб говоря) 
това като изключим стига бедност 
не можем ли да гледаме щастливо 
нещата многоцветни да се радваме 
на всички звуци пък и на съседката 
прощавайте госпожо вейл 
вулгарно е но толкова обичам 
месо и сирене тромпети и театри 
пера и саби кораби и влакове 
дървета и трева море и слънце 
очите пъстрите прозорци 
най-вече дъщерята на съседите 

умираме не може ли поне 
да си напълним вкусни спомени по пътя 
защо ни е стремежът ви към бедност 
госпожо вейл та ние сме си бедни 
това което искате го имаме 
така че моля вече без превземки