какво прави софийския с хората  съученикът ми беше висок странен тип  (имах другар добър другар  не кашляше никак но пиеше здраво)  четеше най-страхотната фантастика  и той ме светна за любимите ми автори  научи ме на симънс кийтс зелазни 
на метъл много метъл звук железен  той падаше си май по сасанидите  и мисля че приличаше на шахиншах  брадат и дългокос и жълтолик  и остронос и влюбен във коняка  направо бледа гибел за ромеите  обаче стана доктор по история  и чувам че е пуснал той тумбак  (шкембенце весело о да това разбирам  горещо одобрявам аз шкембенцата  та те са знак на радост от живота  ала печалният тумбак преподавателски   е нещо друго стари мой приятелю)  та ние бяхме рицари от гондор  за бога яздили сме дни наред към камелот   пътували сме с кораби до нарния   ваканциите карахме във амбър  какво прави софийския с хората  та днес другарят ми от детство  е тъжен асистент насред пустинята

Гнездо на тиранията, шпионството и простащината беше СУ в годините, когато следвах - 1985-1990...Дано да са се променили нещата сега...