Рядко пускам тук чужди стихотворения. Но вчера прочетох това в новия брой на "Литературен вестник", страшно се забавлявах и го споделям с огромно удоволствие: 


Нов юнашки епос 3 

Поема за това как лордът до зори 
в пиано-бар един гуля и пи 
и как накрая бе прибран да спи 
във замъка на своите деди 

(Пламен Петров) 

Веднъж Пацан, от скуката скован, 
реши със хъс да я разбие, 
но друго що да стори сам 
освен да се напие. 
Затуй в пиано-бара той нахлу 
и седна гордо до рояла, 
изритвайки лакей разплут, 
заел му мястото нахално. 
А после си поръча скоч и лед, 
запали ароматна пура, 
и леко трескав, стилен, блед 
се впусна в тази авантюра. 
Внезапно дама дългобедра 
изплува нежно от сумрака, 
към него приближи и седна 
на масата му много яка. 
Оказа се любимата на лорда, 
последвала го тайно в бара, 
напук на щението му капризно 
да се натряска нелегално. 
- Милейди, моля те, не ми пречи 
да се напия и забравя, 
че днес живеем сред глупци - 
й повели Пацан веднага. 
Тя само кимна със глава 
и също викна си пиячка, 
но предпочете метакса, 
налята й в кристална чаша. 
След малко музиката зазвуча, 
разнесе се парче лирично, 
подето от певицата добра 
и до екстаз довело всички. 
Веселието се отприщи с пълна мощ, 
заформено в стил авангарден, 
и продължило до среднощ, 
превръщайки се в пир тотален. 
И впуснаха се в луди танци 
дошлите тук да се разбият - 
обсебени от декаданса, 
вилняха като зли фурии. 
А лордът просто се гипсира, 
пиян за стола си залепна, 
не можещ да артикулира, 
застина в поза той нелепа. 
Но лейди, слава Богу, беше трезва, 
така че вкъщи го с такси прибра 
и слагайки го да си легне, 
със ласки нежни го приспа. 
До него сгушена, и тя потъна 
във сън дълбок и миротворен - 
разсъмваше се веч навънка, 
в леса край замъка му роден...