Юдит от Линдисфарн   Salve invicta Juditha formosa   Задачата е суха: да препише  „Юдит” от Стария завет на нови листове.  Латинският на Йероним е скучен, дявол взел го.  Горката хубава история за храбрата жена –  в пореден прашен препис похабявана.  Христос и Ингелд (ще му се на скриптора)  не биха възразили, ако разказът  е само с щипка сол подправен.  Езикът да е този на бащите ни,  с десетки начини да кажем просто „ризница”;  да, малко грубоват, но има в него фигури,  каквито и Боеций би харесал  (а Йероним не ги е знаел, бедният,  ох, Господ да прощава, но така си е –  неук е бил светецът-преводач).  И този град – защо да е Бетулия?  За нея никой даже не е чувал. Я по-добре,  да кажем, Витлеем. Красиво става,  защото злобните езичници  обсаждат люлката на славния Спасител.  О, те не идват с колесници.  Морето ги донася (както знаем),  от някакви проклети зимни острови,  където нощем грее хладно слънце,  а денем сумрак пада неприветливо.  И вождът им се казва Фритигерн  (в по-старо време някой май е сбъркал  и тъй се е получил „Олоферн”,  случайно сбран от Катигерн и Олаф),  а Фритигерн е зъл измамник. Казват,  че бил баща на онзи страшен Уоден,  когото надалеч Христос прогони.  Така се получава много хубаво:  защото Фритигерн е обсадил   града свещен, където ще се ражда  Спасителят. На свой ред Той пък ще низвергне  сина жесток на своя стар гонител.  Красивата Юдит – и тя е някак друга.  Девица, да, а не вдовица скучна.  Девица, та и тя като Мария  да бъде обградена със достойнство.  Но не в коприна, в злато и със вино  надвива своя враг (това е подло,  на Вавилон подхожда – не на Витлеем).  Напротив, младата Юдит  е в копие в ръка и нож на кръста,  девойка с щит и шлем,  с желязна риза. Златна е косата,  но скрита под стоманена закрила.  Очите й са сиви и студени,  гласът й кара Фритигерн да тръпне  (нали лъжа от истина бои се).  Девойката е прелестна и страшна,  подобно стегната за бой войска  (все пак и Йероним си има точни фрази),  пък и прилича малко на онези  ужасни същества от женски пол,  които Уоден праща по земята  да сбират мъртвите към Ада.  Девицата, предобраз на Девица,  да брани Витлеем от злия Дявол,  приличайки на негова слугиня,  надвивайки моряци от страната  на зимен студ – това е вече друго.  Със копие от огън да разкъсва  редица от безбожници. Добре е.  Това е вече истинската книга.  Така без малко щеше и да стане  при Линдисфарн… да беше Бог поискал.     
***






      Judith а l’anglais    Salve invicta Juditha formosa   ще видят те ще видят  мърмореше си той  преписваше със злоба  делата на юдит  из стария завет  и някак неусетно  започна да мъсти  на подлите езичници  добавяйки тук-там  по някой стих а друг  променяше така  че ето вече нямаше  вдовичка от ветил  и сочна и фатална  занесла глътка вино  на злия олоферн  а имаше девойка  със щит и остър меч която защитава  самия витлеем  от страшните пирати  и вождът фритигерн  безбожникът обречен  я вижда както идва  валкирия без шлем  съдбата разпознава  и в боя пада пръв  пред всичките си хора  а дяволи влекат го  към ада всесмехлив  и младата юдит  красива и ужасна  посяга с дълъг нож  главата му отрязва  за срам на врагове  и носи я в дома си  над входа да виси  за знак че тук не са  безбожниците гости  желани на пира  лъвица както брани  котилото си тъй  девица защитава  светия витлеем  монахът всичко чисто  преписа и показа  на своя стар абат  а той прочете бавно  и сухо се засмя  не е съвсем така  но хубаво звучи  уви добри ми братко езичниците всъщност  не могат да четат