Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2014 21:25 - Защо обичам живота в София
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 3983 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 19.08.2014 22:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ясно ми е, че според по-интелигентната част от провинциалните жители София е място на излишно надути дегенерати, разплуващи се в зле поддържани осемстайни апартаменти, останали от недобитата буржоазия на "бившите царе" Фердинанд и Борис. Въпросните дегенерати с упоение вдишват стогодишния нафталин от лисичите яки на покойните си баби - до една фрейлини на княгиня Мария-Луиза или скъпоплатени дами на повикване а ла кака Мара на Васко Кръпката. Тук, в епицентъра на Шопландия, цари разпашой, русофобия, западопоклонничество, педерастка любов към джаза и необяснима седесарщина. Уви, драги мои! Ще ми се да беше така! За съжаление, господата отдавна избягаха в Париж. Останахме едно малцинство неприятници и все по-нарастващ брой странни елементи по анцузи, които си обичат чалгийката, далаверката, ГЕРБ и гаражчето в китайския квартал (нали знаете - Ляо Лин. "Люлин" съществува, за да личи, че и на запад се живее зле). 

Но все пак София пази известно очарование. Тук няма да се разпростирам над пролетната омая на цъфналите кестени, с което се справям най-добре в правилни ямбове. Не, в случая имам предвид истинските градски забавления. Когато човек въпреки всичките си титли и отличия (реални или въображаеми) няма възможността да обиколи театрите, бардаците и хиподрумите, му остава да политиканства. Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че се политиканства само в София. Няма кухня или бакалия в цяла България, където да не се водят разговори, достойни за коя да е горна камара. Но тук политиката е в самия въздух, който в София е мръсен и докарва астма, но те прави свободен. Не говоря дори за кварталните кафенета, където заверите стават по пет на ден като в революционния Мадрид на дон Хайме Астарлоа. Макар да признавам, че съм изцяло на страната на Исабел Втора. 

Та, излизам днес да разходя ловното си куче и за няма десет минути на около триста метра разстояние ставам свидетел не на една, а на две демонстрации. Едната е на "Веслец" и "Искър", срещу сградата на Енергийния холдинг. Състои се от четирима млади пичове с велосипеди и с доста интелигентни физиономии. Четиримата викат "Южен потоП!" и си правят гаргара с решението на БЕХ да се прави, че няма министерска заповед за преустановяване на работата по газопровода. Искрено им се зарадвах. Моя кръвна група. Поприказвахме си малко и ги оставих да викат. Никой не ги е събирал, и те никого не са повикали. Просто са яхнали колелата, дошли са и са казали, каквото мислят. За мен това са истински атиняни. Сещате се, от ония, античните атиняни, съгражданите на Перикъл. 

Другата демонстрацийка е по-многолюдна, примерно двеста души. Викат пред Народната банка. Питам един от тях за какво става дума. Човекът трудно обяснява. След старателен разпит схващам, че са се събрали вложители в КТБ. Искат държавата да обезпечи банката, та да си получат парите. Разбирам ги. Но си признавам - не им съчувствам. Първо, не е трябвало да забравят, че високи лихви има само в приказките... и във финансовите "пирамиди". А от такива "пирамиди" в България вече сме се опарвали. Бях дете тогава, но си спомням наивни хора, които се връзваха на глупостите на "Лайфчойс" и после се чудеха къде са им парите. Късата памет е винаги вредна. Второ, парите трябва да се изискат от главния акционер, тоест от главния крадец. А не от държавата. Защото не държавата е виновна, че някой глупак е сипал кинти на Цецо Василев. Държавата се издържа от нашите общи данъци. А далеч не всички сме имали глупостта да сме вложители в КТБ. Така че не, нашите общи данъци не трябва да послужват за връщане на лошите вложения на шепа не много интелигентни граждани. Лошото вложение винаги е риск. Съжалявам, но така разсъждава десният човек. На трето място - чакайте, миналата година нямаше ли публична протестна кампания срещу мафията? Не се ли говореше открито, че не трябва да си държим парите именно в КТБ? за това ставаше дума месеци наред и никой не е виновен, ако някои хорица четат само вестници на Делян Пеевски (да не говорим, че даже и Свинята се обърна срещу Мустака, но на този свят съществуват и тъпи човешки същества). Който имал уши - да е чул. Който нямал - да си носи последствията. Или да си търси правата по законов ред. От самия виновник. А не от хазната - че от нея бездруго много се краде. 

Във всеки случай, София предлага такива публични забавления. За това много помогнаха миналогодишните шествия. Демокрация, джанъм, от класически тип. Признавам си, обичам това. Макар и идиот като всички останали, имам щастието да съм политическо животно в София. Тук си имаме партийни централи (и здравословно мразим обитателите им). Имаме Министерски съвет, Парламент и президентство. За разлика от жителите на Каолиново, можем да си позволим да ругаем отпред. Имаме скъпи ресторанти, в които понякога сгащваме по някой скапан министър на вътрешните работи и го унижаваме публично. Понякога имаме гости от други градове; гости, идващи с автобуси - нежелани кондотиери, над които си позволяваме да се смеем. На фона на мъртва или умираща България, в София все пак има някакъв живот. И той е публичен, уличен, понякога трескав. Донякъде тук е град-държава. Това не значи, че София не е България; напротив. Тъкмо София е България. Сърцето и мозъкът на тази нещастна страна - вярно, болно сърце и затормозен мозък. Но този град все още има силите да създава напрежение. Неслучайно над една седма от хората в страната живеят тук. 

И майната й на политиката, колкото и отровно привлекателна да е. Майната му и на шопското ми високомерие, колкото и да е заслужено. София въпреки всичко продължава да е град на череши и джанки, на липи и кестени. На малки дворове и стари фасади. На недоизсечена гора насред бетона. Тук поне част от населението говори твърдо. Мога да срещна хора от Нова Зеландия или от Чили и да си приказвам с тях (случвало ми се е). София наистина диша. 


Тагове:   софия,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Да, разбира се.
19.08.2014 22:48
Град като всички останали. Впрочем - горещо съм за град-държава София. Тогава вече ще си ги има и другите градове :)
цитирай
2. mglishev - Би било толкова хубаво :)
20.08.2014 03:08
Една самоуправляваща се София би била направо балкански Люксембург.
цитирай
3. joysii - София наистина диша. ======== ...
20.08.2014 09:51
София наистина диша.
========
Харесвам всичката лудница и динамика на големия град.
Трудното е да се адаптираш в началото и да намериш своето ежедневие, предпочитания...най-удобния начин за следването им. После - си е супер кеф да живееш в София. Синът ми живее там. А дъщеря ми - Варна, та Варна...:):):):)
цитирай
4. joysii - Пропуснах нещо - да се адаптира към ...
20.08.2014 09:56
Пропуснах нещо - да се адаптира към живота в София се налага и на всеки кореняк софиянец.Защото градът и отношенията в него , с времето, се променят и развиват, а няма нищо по-лошо от това - да се дуеш, че си софиянец, а да потънеш в консерватизъм и пасивност, да не вървиш в крак със своя град. Тогава се превръщаш в едно скучно дрънкало. Познавам няколко такива екземпляри в блог.бг.
Поздрави! :):):):)
цитирай
5. mglishev - С удоволствие
25.08.2014 07:32
потъвам в консерватизъм, но се надявам, че е от по-друг тип :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624863
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата