Пак си чета "Литературен вестник" и за пореден път попадам вътре на величавите Пламенпетрови стихове, които ме изпълват с чувство за величието на епохата, в която живеем: 

Нов юнашки епос 

Поема за един коварен вирус, 
внезапно хакнал лорд Пацан 
и тъй попречил му да стане 
хамалин славен във Дойчланд 

(Пламен Петров) 

Излизайки отскоро в отпуск 
след дълго изнурително турне, 
в дома си в Хесен басът Пеев 
отмаряше и слушаше Бизе. 
Подготвяше се и за арбайт - 
преместване на по-голям терен, 
там, дето нова стилна къща 
си беше купил на брега на Рейн. 
Пианото и мебелите тежки 
той сам не би могъл да пренесе, 
затуй реши за свой помощник 
Пацан от Дръстърбург да призове. 
Започна да му пише есемеси 
и да го кани там да се яви, 
споделяйки, че бач хамалски 
и много як им предстои. 
Пацан обаче беше болен - 
от вирус хакнат и разтърсен цял, 
измъчваше го задух гаден, 
частично бе и оглушал. 
"Уви, не мога да арбайтя, 
ни да пътувам надалеко в ЕС" - 
така отвърна той на баса, 
изпращайки му също есемес. 
В посланието си до него 
бе вкарал още няколко слова, 
а именно, че пак е станал 
заложник на нелепата съдба. 
Че затова отказва да се включва 
в подобни трудови дела 
и че не смее да рискува, 
попаднал в плен на болестта. 
Накрая все пак бе добавил бодро, 
че в Дойчланд с мощния си форд, 
веднага щом реанимира, 
с кеф ще направи телепорт. 
А Пеев тъй му отговори: 
"О, лорде славен и герой от сой, 
преди да влезеш още в боя, 
избърза ти и би отбой"...