Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2015 20:43 - Аре малко да говорим за поезия :)
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 2973 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 05.01.2015 20:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Първо, поезията, поне кадърната, няма за цел да бъде оценявана с: "ах", "ох", "колко е искрено", "докосна ме", "бъди!!!", целувки, усмивки и въздишки. Да, може и да е любовна, да, може и наистина да е искрена - и да се надяваме, че когато авторът я е писал, обектът на чувствата е отвърнал с взаимност и разбиране. Но след като авторът и обектът вече ги няма (или пък стиховете са публикувани, тоест са си надживели повода за написване), можем да оценим за какво става дума и чисто литературно. Поезията не е просто емоция; тя е цивилизована емоция. Пък и, разбира се, може изобщо да не е любовна.    Ето някои от нещата, които предпочитам, колкото да тръгне приказка. Повечето са подходящи за четене на глас:    Стари епически поеми  Омировата "Одисея" ми е много на сърце, с всички приключения и описания, с повторенията, атмосферата и напевния хекзаметър на Георги Батаклиев. За деца е страшно подходяща. Същото важи и за Вергилиевата "Енеида".  "Шах-наме" от Фирдоуси в частичния превод (през руски) на Йордан Милев, персийската "Книга на царете". Любими неща има вътре, екзотиката съвсем не е "арабска" или "ислямска". По-скоро е красиво фентъзи :)  "Беоулф", анонимния староанглийски епос. Чел съм го на няколко езика, дотук най-много ми е харесвал американският превод на Франсис Гъмиър от 1910 г. Мрачна, наситена, тържествена атмосфера и бавен, сериозен ритъм. Лед, желязо, студено злато и премерени учтивости между опасни хора под високите скатове на залата. Това е Поезията с главно „п” за мен и се надявам да съм успял да я предам в опита си за превод. Истината е, че цялата староанглийска поезия е толкова сериозна и смислена, колкото почти нищо друго.  Чосър, „Кентърбърийски разкази”, в превода на Шурбанов или в оригинал. Толкова са забавни и разнообразни, че е грехота човек да не ги прочете или пък да не си падне по тях.  "Изгубеният Рай" и "Възвърнатият Рай" на Милтън. Българският превод на Шурбанов (първата поема) е прекрасен, но английският оригинал е недостижим. Това си е висока реторика със страхотно съответствие между ритъма и темата. Умирам си да ги препрочитам. Направо не ми се вярва, че Милтън е протестант. "Анриада" на Волтер. Ами да, Волтер е и поет, при това доста добър :) Много изящна епическа поема за Анри Четвърти и битката при Фонтеноа. Не е много популярна и показва Волтер в неочакваната роля на благочестив коментатор на един благороден и умерен католицизъм, който много ми допада.    Големите лирици  Теокрит с „Идилиите”. Това са нежни и смешни неща, които носят огромна радост, а и преводите на Тодор Дончев са хубави.  От Шекспир: целия текст на „Ричард III”, монолога за Деня на св. Криспин от „Хенри V” и един-два сонета (например 66 и 130, без изненади). Не може да се харесва всичко безкритично.  Джон Дън, „Анаграмата” в превод на Кристин Димитрова. Ами вижте, това е английският ренесанс в цялата му весела и абсурдна хубост над пропастта на Реформацията и гражданската война.  Тенисън, „Идилии за Краля”. Викторианска работа, няколко къси полуепически поеми за крал Артур и неговите рицари, почти дословно по Малори. Много са красиви, особено любимите ми за Герайнт и Гарет. Боя се, че никога няма да се появят на български. „Тимбукту” също трябва да се прочете.  Лонгфелоу, „Песен за Хайяуата”, нищо че е епос; в оригинал и в превод на Сидер Флорин. Прекрасен ритъм и нещо много невинно, много горско :)  Киплинг. Всички харесват „Ако” и то в някакви странни преводи (най-добрият е този на Стоян Медникаров). Аз пък си падам по “A Legend of Foreign Office”, “Eddi’s Service”, “Norman and Saxon”, “Dane-geld” и “The Dead King”. По “Sir Richard’s Song” дори нагодих една простичка бретонска мелодия.  Омар Хайям във версията на Фицджералд (и все пак няколко от по-сполучливите опити на Йордан Милев). Тук нищо не иска обяснения: ще се мре и нищо не можем да направим. Ами я преди това да се целунем и да му пийнем :)  Константинос Кавафис. Няма как без този александрийски грък. Особено в преводите на Стефан Гечев. Любим поглед към елинизма :)  Толкин, който, разбира се, е и поет. Даже като млад е смятал, че е преди всичко поет. Има самостоятелни стихотворения, от които най-ранните не са най-добри. Има няколко опита за епически поеми, повечето от които са невероятно хубави. Има и един куп песни и стихове, пръснати из „Властелина на пръстените”, които са изненадващо разнообразни по стил. И някои са прекрасни.  Лорка. Всичко, без изключение. Луд и прекрасен. Трудно ми е на испански, но единствените български преводи, които бих чел, са подписаните с псевдонима Ромеро.  Диего Валери, „Венеция” и всичко останало. Много нежен италианец, струва си да се чете, а не знам какво от него изобщо го има на български.  Збигнев Херберт. Може би любимият ми поет изобщо. Няма и един слаб или случаен ред, а късото му стихотворение „Към унгарците” си е за плач. Обичам и есетата му.  Да добавя отец Хуан Руис де Ла Ита заради „Похвала за малките жени” и Алфред дьо Вини със „Смъртта на вълка” и пропускам всички други – например Гийом дьо Поатие, няколко скалдове и Шарл д’Орлеан.    Нашите си автори  От Дядо Вазов: „Новото гробище над Сливница”. Аз съм от Западна България. Няма нищо за обясняване тук, това е напълно достатъчно. „Покойници, вий в други полк минахте…” и вече ме стяга гърлото. Това ми стига.  Дебелянов, почти само заради четирите му последни стихотворения от фронта. „Нощ към Солун” е истинско чудо.  Емануил Попдимитров. Разбира се, че глухата кремонска виола на Лаура!  Николай Лилиев. Силно подценяван, а прекрасен поет. Много нежен, много верен на себе си. Мисля, че нямаме друг като него.  Радой Ралин. Той е и поет, при това добър. Особено нещата му от фронта са прекрасни.  Иван Теофилов. Жив, замислен, много изискан. Всяка дума си е на мястото, а особено „хипотетично време”, казано за Родос, ме спечели.  Георги Рупчев. Малко съм чел от него, а и чак скоро го открих, за свой срам. Е, великолепен е.  Борис Христов. Него буквално от вчера го чета. Приятелка ми го препоръча, реших да пробвам… срамота, че досега не съм го чел. Каквото откривам, хубаво е. Че и повече от хубаво.  Кирил Кадийски. Любимият ми български поет, макар че е мрачен, жесток и тъжен. Уж обичам такива неща, но от него мога да чета на час по лъжичка. Освен това е чудесен преводач и има обичая да насърчава млади нахалници да продължават с писането.  Кирил Мерджански, „Избрани епитафии от залеза на Римската империя”, една прекрасна мистификация.  Влада Урошевич. Е, щом е от Македония, попада при нашите автори :) В оригинала си на югозападен диалект, на книжовен български или на френски – винаги е добър.  Владислав Христов, приятел, четем се взаимно, обикновено харесваме прочетеното (поне аз). Падам си по неговите къси текстове, той по моите излияния – не чак толкова, но умело го прикрива :)  Кристин Димитрова. Четете я, тя превежда разкошно и пише хубаво (потърсете си нейната версия на „Размисли на един пушач на лула” от Бах), но е малко неудобно да казваш публично, че си падаш по автори, които са казвали същото за теб, така че спирам.  Александър Шурбанов. Освен преподавател и преводач, той е и поет. Стихотворенията и есетата му са много красиви, а едновременно с това обикновени и спокойни.  Цочо Бояджиев. Още един професор. Но тук няма да хваля философските и историческите му книги, нищо че и те са хубави. Цочо Бояджиев е чудесен поет и е много приятно човек да си го чете в спокойни и мързеливи следобеди.    Екзотиките Класическо японско хайку, в преводи на Людмила Холодович и Крум Ацев. Най-вече симпатичните тристишия на Исса, Бусон и Шики.  Старокитайска лирика, в превод на Антоанета Николова и София Катърова. Особено стихотворенията на Ли Бо и Тао Юанмин.    Стига толкова, че списъкът стана километрически.   



Гласувай:
7
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - За много години!
05.01.2015 23:53
Браво на теб! И веднага ми идва...

..."посредством думите на беловлас мъдрец
ще ви предам една легенда дивна:
как чул той от зороастрийски жрец..."

Към нашите автори изключително гениални и задължителни за изчувстване, освен откритият вече от теб Борис Христов, са Добромир Тонев, Иван Методиев и Ивайло Балабанов.

Тук при теб откривам Владислав Христов, от който съм чела "Писма до Лазар".
Харесвам такива споделяния. Благодаря!
цитирай
2. mglishev - За много години :)
06.01.2015 01:18
Ще си потърся още наш автори, със сигурност. А и не само наши.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5385149
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5481
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата