Lamentatio sanctae matris ecclesiae constantinopolitanae

(Guillaume Dufay, 1454)

O tres piteulx de tout espoir fontaine,

Pere du filz dont suis mere esplorйe,

Plaindre me viens a ta court souveraine,

De ta puissance et de nature humaine,

Qui ont souffert telle durtй villaine

Faire а mon filz, qui tant m"a hounourйe.

Dont suis de bien et de joye separйe,

Sans qui vivant veule entendre mes plaints.

A toy, seul Dieu, du forfait me complains,

Du gref tourment et douloureulx oultrage,

Que voy souffrir au plus bel des humains.

Sans nul confort de tout humain lignage.

(Tenor:)

Omnes amici ejus spreverunt eam,

non est qui consoletur eam ex omnibus caris ejus.

Оплакване на светата майка, константинополската Църква

(Гийом Дюфе, 1454)

О, Милостиви, извор на надежда,

Отец на моя Син, оплакван днес,

пред Твоя трон аз жалостно нареждам,

че всички, даже и властта Ти неизбежна,

страдания на моя Син отреждат,

макар че Той оказваше ми чест.

От радост ме лиши злокобна вест.

За мъките ми никой не желае

да чуе. Боже, само тук ридая,

пред Теб – от скръб докрай съм аз сразена,

че страда най-прекрасният, туй зная;

самотен, изоставен, унизен е.

(Тенор, на латински:)

Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител;

всички негови приятели му изневериха.

Мотет от композитора Гийом Дюфе, съчинен по повод кръстоносната клетва за освобождение на Константинопол, поета от бургундския херцог Филип Добрия в гр. Лил на 17 февруари 1454, близо девет месеца след превземането на Константинопол от османците. Женската партия е на събирателен образ, представящ едновременно константинополската Църква и св. Богородица. Теноровата партия изпълнява стих от старозаветната книга Плач Иеремиев (1:2), отнасящ се до падането на Йерусалим. Преводът е относително свободен, за да спази римната схема и метриката на оригинала. По този линк може да се чуе и чудесното изпълнение на Capella Romana: кликнете тук.

Превод от среднофренски: Манол Глишев, 2015