Постинг
07.08.2015 06:22 -
Трите бели леопарда под хвойната на Елиът: хералдическата възможност (или Лъвове, лилии и джин. Имагинерната Англия на Елиът)
Автор: mglishev
Категория: Поезия
Прочетен: 2065 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2023 00:47
Прочетен: 2065 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.01.2023 00:47
[Моли се за нас, грешните, сега и в часа на нашата смърт.
Моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.]
II. Три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо,
в прохладата на тоя ден, добре наситени
с краката ми, сърцето, моя дроб и туй, което е било
в кухата заобленост на моя череп.
[И ми каза Господ:
Тия кости ще оживеят ли?"]
(Т. С. Елиът, "Пепелната сряда". Прев. от англ.: Владимир Левчев)
[Pray for us sinners now and at the hour of our death.
Pray for us now and at the hour of our death.]
II. Lady, three white leopards sat under a juniper-tree
In the cool of the day, having fed to satiety
On my legs my heart my liver and that which had been
contained In the hollow round of my skull.
[And God said
Shall these bones live?]
Достатъчно е говорено за религиозните и дантевските (също религиозни) алюзии в "Пепелната сряда" - израз на очевидно дълбоки християнски емоции у Елиът. Заглавието само говори за себе си, така че можем да го оставим. Не само леопардите идват от книгата на пророк Иеремия, не само сухите кости са тези на Иезекиил, но и "прохладата на деня" се среща на поне четири места в Стария завет (и служи като общо място в съвременни песни, вдъхновени от моменти в Новия, както ще се досети всеки, който е чувал "John the Revelator"). Англиканските, по-точно високите англо-католически обертонове на поезията на Елиът не са някаква новост - един привърженик на low Church никога не би възхвалявал архиепископ Томас Бекет, както Елиът го прави в "Убийство в катедралата", нито би си позволил това чисто католическо: "моли се за нас сега и в часа на нашата смърт", защото то се отнася до св. Богородица.
В тази бележка (защото това дори не е есе, а само едно предположение) ми се иска да изложа малко по-различна възможност за прочит на трите бели леопарда под хвойната. Тази възможност не отхвърля религиозното тълкуване, а само, надявам се, го допълва.
Леопардите може би са точно три заради трите лъва на герба на Англия. Когато завладява страната, нормандският херцог Гийом (Вилхелм или Уилям Завоевателя, 1066-1087) й налага своя герб с два, а по-късно с три златни лъва на червено поле. Крале като Стивън (Етиен дьо Блоа, 1135-1154) и Хенри ІІ (Анри д"Анжу, 1154-1189) запазват тази емблема и тя остава непроменена до възцаряването на Едуард ІІІ (1327-1377). Едуард предявява претенции и към трона на Франция, след което британската монархия разчетворява полето на английските лъвове, добавяйки към тях френски лилии. Лилиите стоят редом с лъвовете на щандарти, щитове и монети в продължение на над четиристотин години, до 1800 г. - и според Морис Дрюон ("Лилията и Лъвът") така разкрасеният английски лъв започва да се нарича "леопард". Томас С. Елиът е толкова влюбен във всичко английско (английска история, английска идентичност, английска Църква), че е напълно способен да включи трите хералдически "леопарда" (тоест лъвове с лилии до тях) в своята благочестива англо-католическа поема. Дори религиозният момент може да бъде подсилен чрез хералдическия подтекст, защото бялата лилия, кринът е символ не само на Франция, но и на непорочната чистота на св. Богородица.
Самите леопарди на Елиът са бели. Може би заради белотата на чистата лилия, наложена върху хералдическите лъвове на мечтаната, обичана от Елиът Англия; а може би включително и заради това, че бялото е цветът на саксонския, тоест на английския дракон от двубоя между червения дракон на британските келти и белия дракон на англосаксонските завоеватели в полуфантастичната "История на британските крале" от Галфид Монмаутски.
Валидността на хералдическия прочит на Елиътовите леопарди може би се засилва и от това, че самият той насочва своите читатели към книгата на пророк Иеремия (5:6): там са споменати както лъвове, така и леопарди. Докато лъвът е чест образ на Дявола, на Врага в Стария завет ("рикаещ лъв"), леопардът няма чак толкова зловеща символна функция. Но все пак, леопардите дебнат край градове (у Иеремия), приблизително както английските войски дебнат около френските градове в епохата, когато лилията и лъвът се кръстосват, за да създадат английския хералдически "леопард". Англия може и да бъде страшна, но все пак не е Дяволът (или поне така би казал Елиът). Тя е три бели леопарда - бели като лъв, върху който е наложена лилията на Божията майка; бели като стария англосаксонски дракон.
Хвойновият храст на леопардите отново може да е свързан с пророк Иеремия, който намира сянка и храна под хвойна. Хвойната предлага закрила и спасение (без да ми се иска да навлизам в детайлите на предполаганата от Робърт Грейвз йерархия и свещен смисъл на различните дървета и храсти в символното мислене на най-ранните европейски народи, от което Елиът най-вероятно не се интересува). Трите хералдически "леопарда" имат пълното основание да търсят покой и сянка под хвойната, защото тя е царствено и свещено растение, дори и без да намесваме Грейвз. Св. Йосиф Ариматейски забива хвойновата си пръчка на хълм при пристигането си в Британия (според няколко източника в Артуровия цикъл легенди - за някои неща е направо неприлично да се предлагат линкове, човек трябва да ги знае, пък и са лесни и приятни за откриване). Пръчката оживява, разцъфва и дръвчето на св. Йосиф няколкостотин години е светиня за християните в Британия. Освен това св. Йосиф е родоначалник на легендарна династия крале, която охранява свещения съд, в който се пази кръвта Христова, изтекла при раняването Му на Кръста. Дървото на тази династия е естествено място за почивка на "белите" хералдически леопарди от герба на Едуард ІІІ и приемниците му. Отделен въпрос е, че от хвойнови плодове се прави едно от английските национални питиета - джинът. Или пък изобщо не е отделен въпрос? Далеч не само кръвта Христова може благородно да опияни човек като Елиът, обзет от почит към англиканската Църква и английската цивилизация. "Gin and drugs, dear lady, gin and drugs" са основата на вдъхновението според Елиът в един негов прочут цитат. Киплинг, разбира се, би одобрил една комбинация между благочестие, вдъхновение, пиянство, английски традиции и мистицизъм. И не би бил сам, защото и Елиът не би възразил.
Моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.]
II. Три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо,
в прохладата на тоя ден, добре наситени
с краката ми, сърцето, моя дроб и туй, което е било
в кухата заобленост на моя череп.
[И ми каза Господ:
Тия кости ще оживеят ли?"]
(Т. С. Елиът, "Пепелната сряда". Прев. от англ.: Владимир Левчев)
[Pray for us sinners now and at the hour of our death.
Pray for us now and at the hour of our death.]
II. Lady, three white leopards sat under a juniper-tree
In the cool of the day, having fed to satiety
On my legs my heart my liver and that which had been
contained In the hollow round of my skull.
[And God said
Shall these bones live?]
Достатъчно е говорено за религиозните и дантевските (също религиозни) алюзии в "Пепелната сряда" - израз на очевидно дълбоки християнски емоции у Елиът. Заглавието само говори за себе си, така че можем да го оставим. Не само леопардите идват от книгата на пророк Иеремия, не само сухите кости са тези на Иезекиил, но и "прохладата на деня" се среща на поне четири места в Стария завет (и служи като общо място в съвременни песни, вдъхновени от моменти в Новия, както ще се досети всеки, който е чувал "John the Revelator"). Англиканските, по-точно високите англо-католически обертонове на поезията на Елиът не са някаква новост - един привърженик на low Church никога не би възхвалявал архиепископ Томас Бекет, както Елиът го прави в "Убийство в катедралата", нито би си позволил това чисто католическо: "моли се за нас сега и в часа на нашата смърт", защото то се отнася до св. Богородица.
В тази бележка (защото това дори не е есе, а само едно предположение) ми се иска да изложа малко по-различна възможност за прочит на трите бели леопарда под хвойната. Тази възможност не отхвърля религиозното тълкуване, а само, надявам се, го допълва.
Леопардите може би са точно три заради трите лъва на герба на Англия. Когато завладява страната, нормандският херцог Гийом (Вилхелм или Уилям Завоевателя, 1066-1087) й налага своя герб с два, а по-късно с три златни лъва на червено поле. Крале като Стивън (Етиен дьо Блоа, 1135-1154) и Хенри ІІ (Анри д"Анжу, 1154-1189) запазват тази емблема и тя остава непроменена до възцаряването на Едуард ІІІ (1327-1377). Едуард предявява претенции и към трона на Франция, след което британската монархия разчетворява полето на английските лъвове, добавяйки към тях френски лилии. Лилиите стоят редом с лъвовете на щандарти, щитове и монети в продължение на над четиристотин години, до 1800 г. - и според Морис Дрюон ("Лилията и Лъвът") така разкрасеният английски лъв започва да се нарича "леопард". Томас С. Елиът е толкова влюбен във всичко английско (английска история, английска идентичност, английска Църква), че е напълно способен да включи трите хералдически "леопарда" (тоест лъвове с лилии до тях) в своята благочестива англо-католическа поема. Дори религиозният момент може да бъде подсилен чрез хералдическия подтекст, защото бялата лилия, кринът е символ не само на Франция, но и на непорочната чистота на св. Богородица.
Самите леопарди на Елиът са бели. Може би заради белотата на чистата лилия, наложена върху хералдическите лъвове на мечтаната, обичана от Елиът Англия; а може би включително и заради това, че бялото е цветът на саксонския, тоест на английския дракон от двубоя между червения дракон на британските келти и белия дракон на англосаксонските завоеватели в полуфантастичната "История на британските крале" от Галфид Монмаутски.
Валидността на хералдическия прочит на Елиътовите леопарди може би се засилва и от това, че самият той насочва своите читатели към книгата на пророк Иеремия (5:6): там са споменати както лъвове, така и леопарди. Докато лъвът е чест образ на Дявола, на Врага в Стария завет ("рикаещ лъв"), леопардът няма чак толкова зловеща символна функция. Но все пак, леопардите дебнат край градове (у Иеремия), приблизително както английските войски дебнат около френските градове в епохата, когато лилията и лъвът се кръстосват, за да създадат английския хералдически "леопард". Англия може и да бъде страшна, но все пак не е Дяволът (или поне така би казал Елиът). Тя е три бели леопарда - бели като лъв, върху който е наложена лилията на Божията майка; бели като стария англосаксонски дракон.
Хвойновият храст на леопардите отново може да е свързан с пророк Иеремия, който намира сянка и храна под хвойна. Хвойната предлага закрила и спасение (без да ми се иска да навлизам в детайлите на предполаганата от Робърт Грейвз йерархия и свещен смисъл на различните дървета и храсти в символното мислене на най-ранните европейски народи, от което Елиът най-вероятно не се интересува). Трите хералдически "леопарда" имат пълното основание да търсят покой и сянка под хвойната, защото тя е царствено и свещено растение, дори и без да намесваме Грейвз. Св. Йосиф Ариматейски забива хвойновата си пръчка на хълм при пристигането си в Британия (според няколко източника в Артуровия цикъл легенди - за някои неща е направо неприлично да се предлагат линкове, човек трябва да ги знае, пък и са лесни и приятни за откриване). Пръчката оживява, разцъфва и дръвчето на св. Йосиф няколкостотин години е светиня за християните в Британия. Освен това св. Йосиф е родоначалник на легендарна династия крале, която охранява свещения съд, в който се пази кръвта Христова, изтекла при раняването Му на Кръста. Дървото на тази династия е естествено място за почивка на "белите" хералдически леопарди от герба на Едуард ІІІ и приемниците му. Отделен въпрос е, че от хвойнови плодове се прави едно от английските национални питиета - джинът. Или пък изобщо не е отделен въпрос? Далеч не само кръвта Христова може благородно да опияни човек като Елиът, обзет от почит към англиканската Църква и английската цивилизация. "Gin and drugs, dear lady, gin and drugs" са основата на вдъхновението според Елиът в един негов прочут цитат. Киплинг, разбира се, би одобрил една комбинация между благочестие, вдъхновение, пиянство, английски традиции и мистицизъм. И не би бил сам, защото и Елиът не би възразил.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5672
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
